Смешен плач за валутния борд

Валутният борд у нас бе приет на 10 юни 1997 година. Определено може да се каже, че това е рождената дата на новото начало във финансова история на страната ни. За по-младите читатели бих дал следните пояснения. В периода 1990-1997 година България натрупа инфлация в размер на 210%. След въвеждането на борда до 2002 година инфлацията бе сведена до под 6% на годишна база. Средният спад на брутния продукт през периода 1990-1997 година бе около 4,6%. След въвеждане на борда до 2002 година средногодишният ръст на икономиката бе в размер на 4,1%.

Горецитираните данни не са случайни. Темата за валутния борд обикновено става актуална в даден период от годината. Под една или друга форма винаги се намират знайни и незнайни специалисти, които вещаят „падането на борда“, защото чули, че се подготвя ново ограбване на хората, а някаква група от митични бизнесмени с огромни кредити щели да го бутнат, за да им се обезценят същите. Да, точно по този начин към мен бе отправен въпрос в каква валута да се оставят налични средства в края на годината – евро или левове. Попитах какъв е проблемът? Отговорът бе, че виден политик говори за падане на валутния борд. Замислих се и на свой ред попитах: „Чули ли сте да говоря по темата „Противопожарна безопасност“?“ Отговорът бе: „Не, разбира се!“

Да, българите сме „професионалисти“ в неистовия си стремеж да пробием лодката, в която всички сме вкупом, при условие че тя се намира в центъра на морето.

Дълбаем дупка в центъра на лодката

и същевременно крещим: „Помощ, спасявайте ни!“ Все повече ме провокира мисълта, че освен Закона за валутния борд Народното събрание трябва да приеме и Закон за забрана на политиците да говорят за валутния борд. Получава се един типично български парадокс. С малки изключения нито един макроикономист с по-задълбочени познания не подлага на съмнение стабилността на валутния борд и в същото време политически лидери по най-безотговорния начин фриволно размахват темата със стресиращи прогнози. Е да де, но има малък нюанс между ефективно управление на публичните финанси и стабилността на валутния борд, за които ще говоря по-късно. Политическото пространство е наситено с популистка реч.

Както нееднократно съм споменавал, българите вече нямат търпимост към болката. Бедността е достигнала до размери, непознати в Европа. Да, точно повсеместната мизерия е отнела рационалното мислене и създава благодатна почва за развитие на популизма и национализма. Точно тези две широко ширещи се тенденции са смертелният враг на демокрацията. В такава ситуация най-лесно се прокарва паниката. „Бордът ще падне до три месеца!“ Това заклинание го чувам поне по два-три пъти през всяка от последните шест години. Да, ама не пада. И през 2014 година няма да падне, и през 2015 няма да падне. Не вярвате ли? Нека да направим един по-сериозен прочит на „Валутния борд“.

В Българска народна банка има основно три управления – „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“. Условно може да се каже, че ако говорим „физически“ за „Валутен борд“ това е управление „Емисионно“. Към 17 декември 2013 г. активите, които са налични в управление „Емисионно“, са в размер на 27,796 млрд. лева. Това са така наречените валутни резерви на БНБ. Тези средства се инвестират изключително консервативно под формата на депозити, предимно в първокласни централни банки в чужбина, монетарно злато и държавни ценни книжа, емитирани от първокласни емитенти. В Закона за валутния борд изрично е записано, че активите на Централната банка не може да бъдат инвестирани в български държавни ценни книжа. Казано в прав текст, на БНБ е забранено по закон да отпуска кредити на българското правителство. Точно поради тази причина трябва да отбележим, че активите на валутния борд са възможно най-добре гарантирани.

Какво покриват тези средства?

В пасивите на управление „Емисионно“ стоят банкнотите и монетите в обращение, които към 17 декември са в размер на 9,938 млрд. лева, минималните задължителни резерви на търговските банки, които към същата дата са в размер на 6,338 млрд. лева, парите на правителството, известни сред широката публика като фискален резерв, към последна дата в размер на 5,014 млрд. лева, средствата на държавните предприятия при БНБ в размер на 1,53 млрд. лева и, условно казано, парите на самата Централна банка, които са в размер на 4,965 млрд. лева. Когато говорим за „падане на валутния борд“, нека въпросните политици да пояснят кое по-точно ще падне? Може би става въпрос не за „падане“, а направо за „изчезване“, но не на средства, а по-скоро за мисловни процеси.

Като член на европейското семейство, и в конкретния случай говорейки за Централната банка, трябва да се упомене и фактът, че тя има кредитен прозорец с Европейската централна банка за привличане на ресурс в случай на спешна нужда. В настоящия момент БНБ продава и купува без ограничения евро на търговските банки. Ако предположим хипотетично, че някой иска да бутне борда, този „някой“ ще трябва да има левов ресурс, с който да купи поне 15 млрд. евро. Ако някой от вас познава „този някой“, явно той познава един от най-богатите хора на планетата. Или пък да кажем, че той няма едни 30 млрд. лева кеш, а иска да ги вземе назаем, за да извърши тази спекулация. Въпросът е откъде? Паричният пазар в България е от затворен тип. Всички левове в обращение се намират в България. Тоест сами разбирате, че такава стратегия по „бутането на валутния борд“ е абсурдна.

Неграмотното говорене по темата

е опасно и вредно. Разбира се, че експортно ориентираните отрасли изразяват известно недоволство, но я да видим в края на краищата кое е по-важно за страната – финансовата стабилност, която е една от основните предпоставки за привличането на чуждестранни инвестиции, или единствено максималната ефективност на експортните компании. Ще го кажа и по друг начин – абсолютно никой в момента няма интерес от падането на валутния борд. Това е най-прекият начин за развихрянето на тотален финансов и социален хаос. Не ни ли стига политическият? Е, точно някои политици си позволяват лукса да се изказват видимо неподготвени по темата и това е най-обезпокоителното. Нали ви казах, дайте да обнародваме „Закон за забрана на политиците на говорят по темата за валутния борд“. Бас държа, че хората ще го одобрят 100%.

България ще извърви пътя си до пълноправно членство в еврозоната с валутен борд. За мен няма никакво съмнение. Тук вече има различни виждания за времето, когато това трябва да стане. Ако питате за моето лично мнение, това трябва да стане веднага, въпреки че не сме готови изцяло. Разбира се, че първо обаче трябва да преминем през така наречената чакалня за еврозоната. Това гарантира, че без значение коя политическа партия управлява, финансовата дисциплина ще бъде абсолютно задължителна. Дисциплината е липсващата част за постигането на просперитет в държавата. Говоря за дисциплина на всички нива.

Диоген се припичал на слънце в Кранион, когато до него се спрял Александър Македонски и му рекъл: „Поискай от мен, каквото ти дойде наум.“ Диоген му отвърнал: „Не ми затуляй слънцето.“
Надявам се, че ме разбрахте.