Сорос: Шансът на еврозоната е в емитирането на общи облигации

Еврото страда от някои структурни различия – то има централна банка, но няма финансово министерство, а надзорът над банковата система е оставен в ръцете на националните власти. Влиянието на тези дефекти се чувства все по-силно, което утежнява финансовата криза, заявява милиардерът Джордж Сорос в свой материал за Financial Times.
Това стана най-видимо след фалита на Lehman Brothers, когато, на 12 октомври, финансовите министри от Европейския съюз счетоха за важно да уверят обществеността, че нито една друга важна за системата финансова институция няма да бъде оставена да фалира. При липсата на единно финансово министерство обаче задачата за това падна върху националните власти. Изказаното твърдение създаде внезапна и остра финансова криза в новите страни-членки на ЕС, които все още не са въвели еврото, а в крайна сметка доведе и до увеличено напрежение в рамките на еврозоната.
По-голямата част от кредитирането в новите членки се дължи на банки от еврозоната и преобладаващата част от задълженията на домакинствата е деноминирана в чужда валута. В момента, когато банките от еврозоната потърсиха защита от правителствата си и започнаха да изтеглят капиталите си от региона, източноевропейските валути и облигации попаднаха под натиск, икономиките се свиха, а възможностите на домакинствата да обслужват дълговете си се понижиха. Банките с големи експозиции към Източна Европа се оказаха с дисбаланси на активите и пасивите си.
Капацитетът на отделните държави да защитават банките си бе поставен под въпрос, а разликата в лихвените проценти между емисиите от правителствени облигации на различни държави започна да се увеличава притеснително. Освен това, в опитите си да предпазят местните банки, националните регулаторни органи несъзнателно започнаха политики от протекционистки тип, с което вредят на съседните държави. Всичко това пък съдейства за увеличаване на вътрешното напрежение.
В същото време разгръщащата се финансова криза показа убедително предимствата на общата валута. Без нея някои от членовете на еврозоната можеха да се окажат в същата проблемна ситуация като страните от Източна Европа. Поради това Гърция е по-слабо засегната от Дания, макар фундаменталните й показатели да са много по-лоши. Еврото може да попадне под натиск, но ще удържи на кризата. По-слабите страни от еврозоната несъмнено ще останат обвързани с него, а ако съществува някаква опасност за единната валута, то тя идва от най-силната икономика – тази на Германия.
Германия има позиция относно настоящата финансова криза, която е в противоречие с по-голямата част от света, но никак не е трудно да се разбере защо това е така. Страната е получила тежка историческа травма през 30-те години на миналия век, когато излязлата от контрол инфлация във Ваймарската република е довела до качването на власт на Хитлер.
Поради това, докато останалата част от света признава, че начинът за противодействие на колапса на кредитирането е увеличаването на паричната база, Германия остава против всякаква политика, която може да доведе до евентуално зараждане на инфлация. Освен това, макар Германия да е сред непоколебимите привърженици на европейската интеграция, неохотата на страната да е основният спонсор на спасяванията в еврозоната е логична.
Настоящата ситуация „крещи“ за институционална реформа и Германия би спечелила от нея точно толкова, колкото и останалите. Създаването на пазар за правителствени облигации на еврозоната би донесъл непосредствени ползи в допълнение на корекциите на структурните несъответствия. От една страна това би довело до доверие при набирането на необходимите за спасяване на банковата система средства и би позволило допълнителна подкрепа за новите и по-нестабилни членове на ЕС. От друга, то би послужило като финансов механизъм за координирани антициклични фискални политики. Структуриран по правилния начин такъв пазар би смекчил тревогите на Германия, че останалите държави й бъркат в джоба.
Пазарът на облигации на еврозоната би могъл да допълни, но не и да замени съществуващите облигационни пазари на отделните държави. Той би могъл да бъде под контрола на финансовите министри от еврозоната. Регулацията на финансовата система пък би могла да премине в ръцете на Европейската централна банка, като задачите за гарантиране и, когато е необходимо, за спасяване на финансови институции би могла да бъде в ръцете на финансовите министри. По този начин би се създала единна и добре подкрепена финансова система в еврозоната.
Дори и Великобритания, която изпитва трудности заради своята прекалено голяма и не достатъчно капитализирана банкова система, би могла да се присъедини към този план, смята Сорос.
Издадените от еврозоната облигации може да се използват за подпомагане на новите страни-членки на ЕС, които още не са присъединени към единното валутно пространство. Те биха могли да служат и за увеличаване на капацитета за кредитиране на ЕС отвъд настоящите възможности на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Чрез тях ЕС би могъл да финансира инвестиционни програми, които комбинират антициклични мерки с важни за Европа цели като изграждане на електропреносни мрежи, газопроводи и нефтопроводи, инвестиции в алтернативни енергийни източници и проекти за създаване на работни места например в Украйна.
Всички тези инвестиции биха могли да помогнат за преодоляването на задушаващата зависимост на Европа от Русия. Възражението, че ще е необходимо прекалено дълго време, за да може тези проекти да служат за антициклични цели, може да бъде отхвърлено въз основа на това, че и рецесията също е възможно да продължи дълго.
Трябва да бъдат разрешени две трудни задачи – едната е алокацията на поетите чрез общи облигационни емисии задължения сред отделните държави, а другата – определянето на относителната тежест на гласовете на отделните финансови министри. Съществуващите примери, а именно гласуването за бюджета и съставянето на ръководните органи на ЕЦБ, може да се приемат като нечестни и неприемливи от страна на Германия. Много членове на ЕС обаче биха се противопоставили на решение за промяна на баланса на силата в ЕС.
Въпреки това чрез известни отстъпки Германия би могла да бъде привлечена за подобна идея. Обикновено е необходима криза, за да може да се стигне до компромис, а сега кризата кипи и колкото по-бързо се реши въпроса, толкова по-добре.
Източник: Investor.bg