София продава мажоритарният си дял в Общинска банка

В момента има поне няколко официално обявени за продажба банки в България. А от миналата седмица опциите за навлизане в иначе трудния за получаване на лиценз сектор се увеличиха с още една. София продава мажоритарният си дял в Общинска банка – средно голям бизнес с 15-та позиция по активи сред 27 кредитни институции на пазара и силни позиции във финансирането на местните власти.

Преминала успешно през прегледа на качеството на активите, с попрочистен портфейл от лоши заеми и с умерен растеж на бизнеса, банката изглежда продаваема. В комплекта обаче има и цъкащо предизвикателство – миноритарен акционер е Христо Ковачки, който е с немалка кредитна експозиция към банката. Допреди няколко години енергийният бизнесмен използваше миноритарния си дял в комплект със скандално дадената му устав блокираща квота да контролира банката и да финансира фирмите си по подобие на модела КТБ. След като с действия на БНБ влиянието му беше свито, той продължава да се опитва да си върне контрола чрез съдебни дела, които още не са приключили. А това може да отблъсне стратегически купувачи като и без това интересът към предлаганите по-малки банки напоследък е основно от местни играчи, искащи лиценз. Засега централната банка е устойчива в недопускането им, но Общинска банка ще е пореден тест.

Четвъртият опит

Гласуваното от столичния общински съвет решение за старт на приватизационна процедура не е първият опит за продажба на мажоритарния дял в Общинска банка. Тя бе създадена през 1996 г. с цел да събере парите на общината, пръснати по други банки. Преди над 10 години Ковачки успява да я овладее, като изкупува дяловете на общински предприятия във финансовата институция и по този начин има блокираща квота от 27%. През 2005 г. за пръв път се заговаря за частен собственик, но до откриването на формален конкурс не се стига.

Две години по-късно властта на Ковачки в банката е бетонирана, общината наема консултант по продажбата, но пак не се стига доникъде заради глобалната финансова криза. През 2011 г. Столична община с помощта на БНБ, която временно забранява на компаниите на Ковачки да гласуват, си връща контрола, като премахва блокиращите му права в устава. Тогава са обявени официално лоши практики, кредити за свързани лица и скрито партийно финансиране и проектът за продажба е съживен с наемането на оценител, който да каже колко струва делът на Софийска община. Третото действие за продажба е от 2014 г., пропаднало заради кризата с КТБ. Сега шансовете са четвъртият опит да стигне по-далеч от предишните, защото икономическата ситуация е благоприятна, а и банката показва добра форма с дял в нишов сегмент на кредитния пазар.

Предложението за рестарт на приватизацията дойде от Трайчо Трайков в качеството му на общински съветник от Реформаторския блок. То бе внесено в столичния общински съвет непосредствено след като международната агенция Moody’s повиши рейтинга на Общинска банка от B1 на Baa със стабилна перспектива или с две степени наведнъж. „Всичко това показва, че в момента имаме прозорец на възможност за успешна продажба с добри перспективи за инвеститорски интерес и цена, каквито не е имало преди и не е сигурно, че ще има пак“, са мотивите на Трайков. Според него парите от продажбата могат да се използват за програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух, а защо не и за строежа на ново училище в София. „Считам, че с необходимия фокус може да се стигне до фаза на приключване на сделката дори в рамката на текущата календарна година“, посочва Трайков.

Представители на банковия сектор са скептични за толкова скоростно затваряне на сделката, тъй като има нормативни срокове за оценка на общинския дял, време за финансово-правен анализ, набиране на оферти и одобрение на кандидатите от БНБ. Според тях по-реалистично е продажбата да приключи в началото на следващата година, като очакванията са процедурата да привлече интерес. Въпросът е колко ще е качествен.

Какво има в банката

С активи за 1.3 млрд. лв. в края на 2016 г. банката е 15-та по размер на активите сред 27 кредитни институции на пазара. Позициите й на традиционния банков пазар са скромни – тя е източник на едва 0.82% от кредитите на бизнеса и 0.39% от заемите на домакинствата в страната, като държи 1.28% от фирмените депозити и още толкова от спестяванията на населението.

Ценното в Общинска банка е финансирането на общините, където, по собствените й статистики, тя има пазарен дял от 42% (виж инфографиката). Като обслужваща банка на публични институции тя участва в съфинансирането на капиталови проекти, изпълнявани по европейски програми.

По предварителни данни към полугодието на 2017 г активите й достигат 1.5 млрд. лв., а за последните четири години нарастването е с над 14%. При печалбата практиката е средствата да не се разпределят като дивидент, а да се капитализират. С последното увеличение на капитала, което по информация на „Капитал“ е било разрешено от БНБ в началото на тази седмица, акционерният капитал на банката вече е 57.3 млн. лв.

През последните две години банката ударно разчиства и портфейла си от лоши кредити. Обезценките за несъбираемост през миналата година са за 52.2 млн. лв., а за предходната са 54.17 млн. лв. Това й помогна да се представи стабилно на прегледа за качеството на активите. През него тя премина със съотношение на базов собствен капитал към рисково претеглени активи (СЕТ1) от 16%, при референтна стойност от 8%. На стрес теста резултатът на банката при базовия сценарий бе 17% CET1, а при утежнения – 6.5%, при минимално изискуем CET1 от 5.5%.

За кого е банката

Засега няма информация, че Ковачки би участвал в приватизационната процедура. Потърсен през пресаташето му, той не отговори на въпросите на „Капитал“. Съдейки по референтните цени, на които се сключват банкови сделки през последните месеци (между 50% и 75% от капитала), е съмнително и че той би съумял да мобилизира необходимия ресурс за покупка, а и трудно би минал регулаторната цедка. Големите суми обаче явно не го стряскат, защото например кандидатства в първата фаза за милиардния електробизнес на CEZ в България. При покупка на банка обаче се изискват задължително собствени средства.

Интерес за участие се очаква да проявят борещите се за по-голям пазарен дял банки, които чрез покупката на Общинска банка биха могли да подсилят бизнеса си с публичните институции. Не би било изненада в конкурса да се пробват и странни играчи въпреки обявената от БНБ стратегия, че сделките в сектора ще бъдат одобрявани само ако водят до консолидация и до развитие на бизнеса от стратегически инвеститори, информира в.Капитал. Пример за това как тази заявка не впечатлява особено местните бизнесмени, е появата на хазартния бос Васил Божков в конкурса за вървящата към ликвидация банка „Виктория“. Така че приватизацията на Общинска банка ще премери апетита към общинското финансиране и ще е нов тест за преценката на регулатора кой може да има банка.

 

 

 

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *