Социалната цена на бонусите в банковия сектор

С наближаването на първата годишнина от краха на американската инвестиционна банка Lehman Brothers, банкерите и трейдърите в големите банки получават още по-голям дял от печалбата на финансовите компании, в които работят, отколкото са взимали през годините на икономическия бум.
Водещите банкови институции в САЩ са заплатили на своите служители 156 млрд. щатски долара от началото на тази година. Сумата надхвърля като размер дори и възнагражденията, изплатени за същия период на 2006 г., когато икономиката и жилищният сектор процъфтяваха.
През последните месеци политиците обсъждат дали структурата на бонусите може да се промени по такъв начин, че топ банкерите да не са така склонни да поемат прекомерни рискове и да правят непредпазливи залози с вложенията на своите акционери, пише колумнистът в Ройтерс Кристофър Суон.
Всички са съгласни с това, че заплатите и бонусите на банкерите са прекалено големи. И това е факт на фона на гаранцията и финансовата помощ, която банките получават от държавата. Правителствата на много страни показаха ясно, че няма да оставят големи банки да фалират.
Това обаче позволява на финансовите институции да поемат големи рискове, които един производител на паста за зъби например не може да си позволи. Банкерите се възползват много добре от държавната гаранция и си позволяват да поемат рискове, които им носят и голяма доходност.
Проучване на базираната в Лондон компания Smithers & Co. показва, че средната възвръщаемост на банките е много над тази на компаниите от други сектори на икономиката. С нарастването на финансовия ливъридж тя може да стигне 20% на година спрямо 8% за другите сектори.
По-високата възвращаемост обаче се наблюдава при инвестиции, които имат по-голям риск. И вместо банките да понесат последствията от рисковите си инвестиции, когато те се окажат губещи, се получава така, че в крайна сметка данъкоплатецът поема щетите.
Преди началото на кризата финансовите услуги във Великобритания са генерирали 40% от цялата печалба в корпоративния сектор. Разходите за финансови услуги и досега имат най-голям дял от бюджетите на голяма част от домакинствата в страната.
Според Пол Уули, който е преподавател в London School of Economics, проблемът ще се реши ако обществото осъзнае, че плаща прекалено скъпо за финансовите услуги и се въведе подходяща законова уредба, която да ограничава размера на бонусите и рисковите залози.
Принуждаването на банките да имат достатъчно собствен капитал, с който да покрият загубите от собствените си рискови решения, е ключът за разрешаването на проблема. Заплатите на финансовите експерти не трябва да са така големи само защото това, което правят, е трудно за разбиране.
Пол Уули подкрепя силно и въвеждането на данък върху финансовите транзакции по подобие на т.н. данък на Тобин. Всички финансови операции може да се облагат с малка данъчна ставка, което ще ограничи излишните спекулации и разрушителната сила на финансовите активи.
Финансовият сектор в продължение на години привлича най-способните хора и им възлага дейности, които често имат малка социална стойност и са паразитни. Политиците не трябва да регламентират директно заплащането в сектора, а да го ограничат чрез подходящата регулаторна реформа.