Социални аспекти на плоския данък: Кой какво губи, кой какво печели и защо

1. Особености на плоския данък в България

На 18 декември 2007 г. Народното събрание одобри предложените от правителството драстични изменения и допълнения в данъчното и осигурително законодателство за 2008 г., в т. ч.: въвеждането от 1 януари 2008 г. на 10-процентов плосък (пропорционален) данък; премахване на необлагаемия минимум и на данъчните облекчения за семейства с непълнолетни деца; повишаване относителния дял на задължителните лични осигурителни вноски /ЗЛОВ/ в общият им размер от 35 % на 40 % и повишаване на максималния осигурителен доход от 1400 лв. на 2000 лв. Едновременно : правителството прие решение за повишаване на минималната работна заплата от 180 лв. на 220 лв.; със Закона за държавния бюджет предвиди 57 млн. лв. за компенсиране неблагоприятните последици от плоския данък за наетите лица в бюджетната сфера с брутни месечни доходи до 430 лв.
Три месеци преди това, НС одобри намаляването от 1 октомври 2007 г на общия размер на задължителните осигурителни вноски с 3 процентни пункта.

Какво ще донесат след 1 януари 2008 г. тези законови промени за ниско-, средно- и високо-, и много високодоходните групи данъкоплатци, в т.ч. най-вече и конкретно за засегнатите от плоския данък около 1 милион наети ниско- и среднодоходни лица в реалния сектор, за които държавния бюджет не предвижда и държавата пряко не се ангажира с каквито и да било компенсации?
За да си отговорим на този конкретен въпрос, както и на принципния въпрос за негативните социални и свързани с тях други последиците от въпросните промени в данъчното и осигурително законодателство, следва предварително да имаме предвид няколко общи и важни обстоятелства, статистически факти и оценки, а именно:
/1/ Доходите от труд и по-конкретно официално наблюдаваните и отчитани от статистиката размери на работните заплати са основна форма на личните доходи за всички наети и осигурени от работодателите лица и техните семейства. Те обаче са твърде ниски – най-ниските в ЕС, включително по-ниски от работните заплати в Румъния. Но което е още по-тревожно – нашите изследвания показват, че сегашните им размери са далеч под необходимите средства за нормална издръжка и възпроизводство на носителите на проста и преобладаващата част от носителите на средна работна сила. Ето няколко официални статистически данни за 2007 г, когато:
– разполагаемият месечен размер на минималната работна заплата в страната / брутният й размер от 180 лв. намален със задължителните лични осигурителни вноски /ЗЛОВ/ и дължимия данък по ЗДДФЛ възлиза на 157.64 лв. и е с 11.44 % под линията на бедността /ЛБ/ по ЕВРОСТАТ от 178 лв. (без официално възприетия лаг от 2 години).
– ако носителят на тази минимална работна заплата е самотен родител с 1 непълнолетно дете, разполагаемият месечен доход /РМД/ на член от неговото семейство ще възлиза на 78.82 лв. и ще представлява само 44.28 процента от ЛБ по ЕВРОСТАТ (при 2 или 3 деца РМД на член от подобно семейство представлява съответно семейството пада още по-ниско- съответно 29.52 “ и 22.14 %);
– ако вземем за пример семейна двойка заети лица носители на проста работна сила с 2 непълнолетни деца, общият размер на разполагаемия семеен месечен доход ще възлиза на 356 лв., а на член от семейството – на 89 лв., който представляват 50 процента от ЛБ по ЕВРОСТАТ за същата година.
По предварителни данни на правителството, през същата 2007 г. правителството очаква :
– средният брутен месечен размер на работната заплата в страната да възлезе на 428 лв. – при 355 лв. за 2006 г., или увеличението й от 20.56 %, което е по-малко единствено от нарастването й с цели 43.27 % през 1998 г. /след драстичното и снижение по време на кризата през предходните 1996 и 1997 г. /
– ако приемем този брутен размер за верен и окончателен, то при действащите данъчни и осигурителни тежести за физическите лица през 2007 г., средният разполагаем размер на работните заплати през 2007 г. ще възлезе на 335,12 лв., а увеличението му спрямо 2006 г.- на 19.53 %. И въпреки това, този разполагаем месечен размер на средната работна заплата в страната ще представлява 83.41 % от необходимите средства за нормална издръжка на член от 4-членно семейство през същата година, който, по предварителните изчисленията на ИССИ при КНСБ се очаква да възлезе на около 405 лв..
– при очертаващата се средногодишна инфлация за 2007 г. 8.4 %, то спрямо 2006 г. реалната покупателна сила на средната разполагаема работна заплата ще нарасне с 10.27 %. И въпреки това, през същата 2007 г. тя ще представлява 56,80 процента от тази през далечната 1989 г./ срещу 52.04 % през 2006 г. /;
– ако през същата 2007 г. носителят на средна работна сила е самотен родител с 1 непълнолетни дете, разполагаемият месечен доход на член от неговото семейство ще възлезе на 167.56 лв. Тази сума представлява 41.37 % от необходимите средства за нормална издръжка на член от 4-членно семейство (по изчисленията на ИССИ при КНСБ) и 94.13 % от линията на бедността (ЛБ) по ЕВРОСТАТ.
– ако вземем за пример за семейна двойка с 2 непълнолетни деца и 2 заети носители на средна работна сила и средна работна заплата, общият размер на разполагаемия семеен доход ще възлезе на 670.24 лв., а разполагаемият доход на член от неговото семейство – отново на 167.56 лв. Както отбелязахме, този разполагаем месечен доход /РМД/ на член от семейството представлява само 41.37 процента от необходимите средства за издръжка на член от 4-членно семейство и 94.13 % от ЛБ по ЕВРОСТАТ за същата година.
Тези факти и сравнения показват, че независимо от очаквания значителен ръст на работните заплати през 2007 спрямо 2006 г., ниско и средно доходни семейства на самотни родители с 1, 2 и 3 непълнолетни деца, както и ниско- и среднодоходните семейни двойки с по двама работещи родители и с по 2 и 3 непълнолетни деца продължават да живеят с разполагаеми месечни доходи на член от семействата си под необходимите средства и дори под линията на бедността по ЕВРОСТАТ. Т.е., продължават да са на режим на оцеляване. В този смисъл твърденията, че плоският данък ще ги стимулира да извадят “на светло укриваните до сега лични доходи са напълно необосновани. Обратно, въвеждането на плоския данък ще стимулира още по-голямо укриване на личните им доходи , когато това е възможно.
Принципно същото се отнася и до укриването на доходи в значително по-големи размери от високо- и много високодоходните групи, макар че конкретните причини тук са различни.
В този смисъл твърденията, че плоския данък повишава събираемостта са голословни и добре платена апологетика.
/2/ С въвеждането на плоския данък от 1 януари 2008 г., съчетано с премахване на необлагаемия минимум и данъчните облекчения за семейства с непълнолетни деца и символично повишени размери на месечните добавки за деца от 18/20 лв. на 25 лв.; повишен относителен дял на задължителните лични осигурителни вноски /ЗЛОВ/ от 35 % на 40 %; влязлото в сила от 1 октомври 2007 г. намаление на общия размер на ЗОВ с 3 процентни пункта и липсата на компенсации или държавни гаранции за компенсации на негативните последици от плоския данък върху разполагаемите доходи от труд за ниско- и голяма част от среднодоходните лица заети в частния сектор:
– данъчно задължени стават и най-ниско доходните групи от наетите лица в бюджетната сфера и частния сектор, с брутни месечни доходи до и над съществуващия през 2007 г. необлагаем минимум от 200 лв. месечно ;
– общата данъчна и осигурителна тежест /ОДОТ/ за ниско- и голяма част от среднодоходните групи от наетите лица с брутни месечни работни заплати /доходи/ до 450-490 лв. ще се повиши в общия случай / III категория труд / от около 12.425 % до 1 октомври 2007 г. и 11.375 % след тази дата, до 21.7 % от 1 януари 2008 г. и ще се изравни с тази на лица от по-високодоходните групи, с брутни месечни доходи до 2000 лв. включително;
– обратно, общата данъчна и осигурителна тежест за високо доходната група и групата на богатите – лицата с БМД между 500 и 2 000 лв., и съответно над 2000 лв. ще се намали, като колкото по-голям е БМД, толкова по-съществено ще бъде нейното намаление .
Конкретните размери на тези принципни промени в общата данъчна и осигурителна тежест /ОДОТ/ за носителите на различните подоходни групи са представени в таблица № 1.

Относителен размер на общата данъчна и осигурителна тежест за представителите на ниско, средно и високо и много високо доходните групи през 2000, 2007 и 2008 г.

Подоходни групи

мярка

2000 г.

2001 г.

2007 г.

2008 г.

1

Ниско доходна група- с Мин.Рз

%

9.00

8,40

12,425

21,70

2

Средно доходна група-със Ср.Рз

%

22,48

20,51

20,97

21,70

3

Високо доходна група- с Макс.ос.доход.

%

32,03

31,72

29.52

21,70

4.

Много високо доходна / с 20 000 лв. /

%

39.42

37,37

24.39

11.17

От таблицата се вижда, че общата данъчна и осигурителна тежест за:
– най-нискодоходната група данъкоплатци ще се повиши 2.4 до 2.6 пъти: от 9 % през 2000 г. и 8.4 % през 2001 г. до 12.16 % през 2007 г. и 21.7 % през 2008 г.;
– за носителите на средна работна сила и съответно на средна работна заплата -ще претърпи незначителни промени: от 22.48 % през 2000 г. и 20.51 % през 2001 г. ще се установи на 20.14 % през 2007 г. и 21.7 % през 2008 и следващите години;
– за представителите на високодоходните групи, примерно с брутни месечни доходи равни на максималния размер на осигурителния доход през интересуващата ни година – съществено / с цели 10 процентни пункта/ ще се намали: от 32.03 % през 2000 г. и 31.72 % през 2001 г. до 29.52 % през 2007 г. и 21.7 % през 2008 и следващите години;
– още по-съществено и драстично ще падне общата данъчна и осигурителна тежест за групата на богатите данъкоплатци – примерно за лицата с месечен доход от 20 000 лв., общата им данъчна и осигурителна тежест ще падне от 39.42 % през 2000 г. и 37.37 % през 2001 г. до 24.39 % през 2007 г. и 11.17 % през 2008 и следващите години.
На практика, въвеждането на плоския данък ще изравни общата данъчна и осигурителна тежест /ОДОТ/ за всички ниско, средно и високо доходни данъкоплатци с брутни месечни доходи /БМД/ до максималния размер на осигурителния доход за 2008 и всяка следваща и интересуваща ни календарна година. Единствено за малобройната група – групата на най- богатите лица, с БМД над максималния размер на осигурителния доход, размерът ОДОТ бързо и съществено ще се снижи. Например, за лицата с БМД от 20 000 лв. ОДОТ ще падне от 39.42 % през 2000 г. до 11.17 % през 2008 и следващите години.
Като пряка последица и при равни други условия, разполагаемите месечни доходи / РМД/ на ниско- и засегнатите среднодоходни лица ще се окажат намалени, а тези на високо- и много високодоходните лица – увеличени от плоския данък, без за това да е необходимо повишаване на брутните им размери.
Ако изключим съответната част от най-нискодоходната група, които ще получат компенсация по линията на повишения от 1 януари 2008 г. размер на минималната работна заплата, както и заетите лица в бюджетната сфера със заварени БМД до 430 лв., които също ще получат определени компенсации, ощетени от “новата” данъчна и осигурителна политика на правителството ще се окажат около 0,8 до 1 милион заети лица в частния сектор; заетите лица в бюджетната сфера с БМД между 196 и 220 лв. и тези с БМД между 430 и 450/490 лв..

2. Губещи и печелещи от новото облагане

Конкретните негативни социални последици от “новата” данъчна и осигурителна политика на правителството след 1 януари 2008 г. за тези около 1 милион наети и осигурени лица в частния сектор – при хипотеза че не получат адекватни компенсации; и позитивни за представителите на високо и много високо доходните групи от заети лица в бюджетната сфера и в реалния сектор, въпреки предвиденото повишаване на минималната работна заплата от 180 на 220 лв., са представени в таблица № 2.

Таблица № 2 – МС : Промените в брутните и разполагаемите заплати на заети лица от ниско-, средно-, високо- и много високодоходните групи по предложението на МС от 30.08.2007 г. и повишен размер на минималната заплата след 1 януари 2008 г. от 180 лв. на 220 лв.

Промените в разполагаемите размери на работните заплати* през 2008 спрямо 2007 г.

Промени в реалните разполагаеми работни заплати при средно годишна

БРз- 07.

БРз-08

ЗЛОВ

Д.основа

ДОД

ОДОТ

РРз

инфл.7.4 %

лв.

лв.

лв.

лв.

Лв.

лв.

лв.

в лв.

в %

Ниско доходна група

180

220

28,60

191,40

19,14

47,74

172,26

12,74

7,98

100,54

190

220

28,60

191,40

19,14

47,74

172,26

3,87

2,30

95,25

200

220

28,60

191,40

19,14

47,74

172,26

-4,99

-2,82

90,49

225

225

29,25

195,75

19,58

48,83

176,18

-23,23

-11,65

82,26

250

250

32,50

217,50

21,75

54,25

195,75

-21,50

-9,90

83,90

270

270

35,10

234,90

23,49

58,59

211,41

-20,02

-8,65

85,06

300

300

39,00

261,00

26,10

65,10

234,90

-17,48

-6,93

86,66

350

350

45,50

304,50

30,45

75,95

274,05

-12,90

-4,49

88,93

Средно доходна група

400

400

52,00

348,00

34,80

86,80

313,20

-8,31

-2,58

90,70

450

450

58,50

391,50

39,15

97,65

352,35

-3,72

-1,05

92,14

500

500

65,00

435,00

43,50

108,50

391,50

0,86

0,22

93,32

550

550

71,50

478,50

47,85

119,35

430,65

5,45

1,28

94,30

600

600

78,00

522,00

52,20

130,20

469,80

10,04

2,18

95,14

650

650

84,50

565,50

56,55

141,05

508,95

14,62

2,96

95,86

700

700

91,00

609,00

60,90

151,90

548,10

19,62

3,71

96,57

800

800

104,00

696,00

69,60

173,60

626,40

30,56

5,13

97,89

Високо доходна група

1000

1000

130,00

870,00

87,00

217,00

783,00

52,45

7,18

99,79

1200

1200

156,00

1044,00

104,40

260,40

939,60

74,34

8,59

101,11

1400

1400

182,00

1218,00

121,80

303,80

1096,20

96,23

9,62

102,07

2000

2000

260,00

1740,00

174,00

434,00

1566,00

110,03

7,56

100,15

2500

2500

260,00

2240,00

224,00

484,00

2016,00

180,03

9,81

102,24

3000

3000

260,00

2740,00

274,00

534,00

2466,00

250,03

11,28

103,62

4000

4000

260,00

3740,00

374,00

634,00

3366,00

390,03

13,11

105,31

5000

5000

260,00

4740,00

474,00

734,00

4266,00

530,03

14,19

106,32

Много високо доходна група /групата на богатите/

6000

6000

260,00

5740,00

574,00

834,00

5166,00

670,03

14,90

106,99

8000

8000

260,00

7740,00

774,00

1034,00

6966,00

950,03

15,79

107,81

10000

10000

260,00

9740,00

974,00

1234,00

8766,00

1230,03

16,32

108,31

12500

12500

260,00

12240,00

1224,00

1484,00

11016,00

1580,03

16,74

108,70

15000

15000

260,00

14740,00

1474,00

1734,00

13266,00

1930,03

17,03

108,96

20000

20000

260,00

19740,00

1974,00

2234,00

17766,00

2630,03

17,38

109,29

25000

25000

260,00

24740,00

2474,00

2734,00

22266,00

3330,03

17,59

109,48

30000

30000

260,00

29740,00

2974,00

3234,00

26766,00

4030,03

17,73

109,61

Заб. При този разчет е ползван размера на ЗЛОВ за трета категория труд след 1 октомври 2007 г.от 11.375 %. При този размер на ЗЛОВ засегнати се оказват наетите лица в страната с БМД от около 197 лв. до 490 лв. Ако разчетът ползваше ЗЛОВ до 1 октомври и 31 декември 2007 г.от 12.425 %, засегнати се оказват наетите лица с БМД от 197 лв. до 450 лв..

От данните в тази таблица и допълнителни по-детайлни разчети установяваме, че през 2008 спрямо 2007 г. разполагаемите размери на работните заплати за наети лица в частния сектор с:
– брутни месечни работни заплати от 200, 225, 300, 400 и 490 лв., ще бъдат намалени съответно с – 4.99 лв.,- 23.23 лв.,- 17.48 лв., – 8.31 лв. -0.05 лв.;
– с брутни месечни доходи от 490 лв. ще бъдат намалени със символичните 0.05 лв., а с брутни месечни доходи от 491 лв. ще бъдат увеличени със символичните 0.04 лв.;.
– в същото време разполагаемите месечни доходи на наети лица с брутни месечни доходи от 2000, 10 000, 20 000 и 30 000 лв., ще се окажат увеличени съответно с + 110 лв., + 1230 лв., + 2630 лв. и + 4030 лв., без за това да е необходимо повишаване на брутните им размери
Тук е уместно да отбележим, че ако се съди от данъчните декларация пред Сметната палата за 2006 г. на политическия елит, заемащ ключови позиции в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, болшинството от неговите представители принадлежат към високо и много високо доходните и облагодетелствани групи от “новата” данъчна и осигурителна политика или по-точно от промените в нея.

· Истинската природа, социални цели и последици на “новата” данъчна и подоходна политика на сегашното правителството се оглеждат в още няколко показателни факти и последици.
Както е известно, Законът за държавния бюджет за 2008 г. предвижда увеличение на постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица спрямо очакваното изпълнение за 2007 г. с около 390 млн.лв. / 2190 млн.лв. – 1 800 млн.лв. = 390 млн.лв. / По предварителни прогнозни разчети, около 10 % от този прираст или около 39 млн. лв. се дължат на комбинацията от повишените размери на минималната работна заплата, компенсациите за наети лица в бюджетната сфера с брутни работни заплати до 430 лв. и очаквано през 2008 г. минимално повишение на общия брой на заетите лица в страната. Останалите около 90 % или около 351 млн. лв. от планирания общ прираст на бюджетните приходи от този приходоизточник за 2008 спрямо очакваното им изпълнение за 2007 г. се дължат на увеличението на данъчната тежест за ниско и средно доходните групи от данъкоплатците.
В същото време, намалената данъчна ставка за високо и много високо доходните групи от наетите лица и населението като цяло ще доведе до преотстъпени от държавата досегашни данъчни приходи и съответно увеличена годишна сума на техните разполагаем лични доходи с около 90 до 100 млн.лв., без за това да е необходимо повишаване на сумата на брутните им годишни доходи.
Така от гледна точка на бюджета “новата” данъчно-осигурителна политика на тройната коалиция означава :
– увеличена с около 351 млн. годишно данъчна тежест и съответно намаление на годишната сума на разполагаемите доходи за наетите лица от ниско- и среднодоходните групи;
– и в същото време преотстъпени досегашни данъчни приходи и съответно увеличена годишна сума на разполагаемите доходи за високо- и много високодоходните групи в размер на около 90 до 100 млн.лв.
Това очевидно е поредна проява на “двоен стандарт” – пряко в данъчната и по-общо в подоходната политика – от страна на управляващите: един за ниско и средно доходните групи и друг за високо и много високо доходните. Както и още едно поредно доказателство за истинските, но съзнателно премълчавани социални цели, същност и последици на “новата” данъчна и осигурителна политика (“нова” в кавички, защото по същество тя само продължава аналогична по своите крайни цели данъчна и подоходна политика на предходните правителства), а по-общо – на цялостната социална и икономическа политика на управляващите политически партии и коалиции през целия период от 1989 г. до наши дни и конкретно през периода от 2000 г. насам .

· Тъй като в разходите и потреблението на ниско и засегнатите лица от средно доходната група преобладават тези за местни стоки и услуги, а в разходите и потреблението на високо и много високо доходните групи – разходите и потреблението на луксозни вноски стоки и услуги, то “новата” данъчна и осигурителна политика ще действа като относително самостоятелен фактор за : /1/ ограничаване местното производство; и /2/ за повишаване вноса на чуждестранни стоки и услуги. А с това – и за допълнително влошаване дефицита по търговския баланс и текущата сметка.

· Тези и други разчети и анализи показват, че “новата” данъчна и осигурителна политика на сегашното коалиционно правителство начело с БСП е необоснована и политически погрешна, доколкото води и след 1 януари 2008 г. ще доведе до :
– трайно и драстично преразпределение на общата данъчна и осигурителна тежест от високо към / в ущърб/ на ниско и средно доходните групи от данъкоплатците.
– задълбочаване на подоходното и социално разслоение сред населението;
– увеличаване обхвата и задълбочаване на относителната бедност;
– повишаване градуса на социалното напрежение и съпротива;
– допълнително стимулиране укриването на лични доходи най-вече укриването им от ниско и средно доходните групи от наетите и осигурени лица*;
– намаляване пряко на социалната и косвено на общата национална сигурност;
– влошаване дефицита по търговския баланс и текущата сметка;
– нарастваща емиграция на млади хора; все по-остър дефицит на работна сила и все по-остра нужда от внос на такава от по-изостанали и слабо развити страни.
С тези си социални и икономически последици “новата” данъчна и осигурителна политика на правителството не само влиза в крещящо противоречие с много от официално декларираните социални и икономически цели в предизборните програми на управляващите политически партии и най-вече на БСП – например с декларирания ангажимент за намаляване на ОДОТ за всички слоеве от населението , включително за ниско и средно доходните групи; или с поетия ангажимент пред ЕК и ЕС за повишаване на социалната кохезия.
В по-общ план нейните негативни пряко социални и косвено икономически и политически последици са далеч по-дълбоки, доколкото тя :
– драстично пренебрегва и изкривява съвременното схващане и приложение на принципите на социалната справедливост и социалната солидарност;
– изпразва в различна степен от съдържание основните демократични права и свободи – граждански, политически и социални от тяхното реално съдържание, място и роля във водещите европейски страни;
– превръща се в ярък пример за онова, което през 1990 г. канадският проф. Джон Милс нарече “социална инверсия – съдържание на обществената политика и състояние на обществото, неговото развитие и управление, при което : социалното става подчинено на пазара и пазарните закони и правила; пазарната логика става господстваща и изчерпваща съдържанието на целия обществен живот; мярка за всичко; доминиращ критерии и оценка за всяка човешка и обществена дейност и поведение, включително за развитието и управлението на такива характерни социални функции на съвременната европейска демократична държава като здравеопазването и образованието;
– засилва усещането на обикновените граждани, че : политическата власт у нас се ползва единствено или главно за лично обогатяване и първоначално натрупване на капитал; че живеят в социално несправедлива и все по-несправедлива държава; че сегашната грабителска политика може да се смени единствено ако се смени политическата класа и т.н.
Всичко това може и искрено се надяваме да изиграе ролята на катализатор на негативните и масови обществени настроения и отношения към сегашната и досегашна политика и политически елит, която да накара преобладаващата част от населението бързо и достатъчно дълбоко да осъзнае необходимостта от обединяване в името на жизнено важни общи интереси и тяхната ефективна защита ; да повярва в силата на “социалния капитал “ ,т.е. на обединяването и активните действия в защита на жизнено важни общи интереси и цели като например справедливо заплащане за труда; справедливо разпределение на общата данъчна и осигурителна тежест; справедливи и достойни работни заплати равни или близки до необходимите лични средства за издръжка и просто възпроизводство на носителите на проста, средна и сложна работна сила ; ефективен и равноправен диалог и колективно трудово договаряне и т.н.
С тези данни и анализи оставяме всеки отделен читател сам да прецени :
– Какво означава “новата”, всъщност интензифицирана и доведена до логически край стара данъчна и подоходна политика на всички досегашни правителства след 1989 г. за болшинството от наетите и осигурени лица и данъкоплатци?
– Кой какво губи и кой какво печели от нея ?
– Какъв е истинският смисъл, съдържание и последици от новата данъчна политика политика за управляващия политически елит и неговото най-близко обкръжение ?
– Какво реално съдържание влагат управляващия политическия елит в ежедневно използваните понятия като : демокрация; социална пазарна икономика; социална държава; социална справедливост; социалната солидарност; социалната кохезия; социална сигурност?

3. Какво можем да очакваме и има ли положителни решения?

Според нас да и то по три основни съображения – причини :
– Първо, защото очакваме и се надяваме, че : още при следващите избори избирателите ще поставят въпроса ако не за пълна отмяна на плоския данък и връщане на прогресивното данъчно облагане, то поне и най-малко за възстановяване и повишаване размера на необлагаемия минимум – примерно 360-390 лв. ; отношението на политическите партии към този въпрос ще се превърне в един от решаващите фактори за преразпределението на вота на избирателите. Още повече, че :
– синдикатите и почти всички опозиционни партии от лявата и част от дясната страна на политическия спектър се обявиха за запазване на необлагаемия минимум по време на дискусиите и обсъждането на проектозакона за въвеждане на плоския данък;
– в 14 от общо 15 страни от Централна и Източна Европа, който бяха въвели плоския данък до средата на 2007 г. необлагаемия минимум не само е запазен, но едновременно и значително е увеличен. Например, при въвеждането на плоския данък в Естония необлагаемият минимум е повишен 1.5 пъти; в Словакия – 2.08 пъти ; в Литва – 3.29 пъти; в Украйна – 3.62 пъти;
– възстановяването на необлагаемия минимум и повишаването на неговия размер няма да промени драстичното преразпределение на общата данъчна и осигурителна тежест от високо към ниско доходните групи. Но то : съществено ще ограничи броя на неуправляемите лица,т.е. на лицата образно казано с празни или полупразни стомаси; ще направи повишената от плоския данък подоходна диференциалция и социална поляризация относително по-малко предизвикателни и сравнително по-приемливи за ниско и средно доходните лица, което ще има омекотяващ ефект върху градуса на социалната напрежение и недоволство.
– Второ, защото по информация на министъра на труда и социалната политика, в края на 2007 г. нивото на безработицата у нас е спаднало до около 6.6 процента. Това означава, че през 2008 и следващите години има реална вероятност търсенето не само на високо образована и квалифицирана, но и на ниско и средно образована и квалифицирана работна сила да превиши и като тенденция все по-съществено да превишава нейното предлагане. Ако това наистина се случи ще се наложи държавата съвместно с бизнеса и синдикатите спешно да изгради и внедри : /1/ системата на т.нар. гъвкаво пенсиониране, с приоритетно стимулирана на отсроченото пенсиониране; /2/ обоснована програма, правила и ефективен контрол върху временен внос на ограничени количества работна сила от страни вън от ЕС по т.нар. система на “зелените карти” с максимална продължителност на престоя и работата в България не повече от 3 години.
При тези условия и предпоставки е възможно още преди края на 2008 г. бизнесът да се окаже принуден не само да компенсира негативните социални последици на плоския данък за непосредствено засегнатите носители на проста и средна работна сила , но и да продължи да повишава техните работни заплати над необходимите компенсации, докато работните им заплати достигнат обективно възможните и необходими размери за издръжка и просто възпроизводство на своите носители.

250

250

32,50

217,50

0,00

32,50

217,50

0,25

0,07

93,18

270

270

35,10

234,90

0,00

35,10

234,90

3,47

0,89

93,94

Трето, защото макар и с голямо закъснение и все още ограничено, все по-големи групи от хората на наемния труд все по-добре осъзнават и ще осъзнават, че : пазарът е бизнес; място, където можеш да спечелиш или да загубиш ; да забогатееш или да обеднееш ; пазарът не създава социални права, социални гаранции, социална справедливост и сигурност; за тях трябва да се воюва с всички допустими от закона и морала средства.
Стачката на учителите през есента на 2007 г. е красноречиво доказателство за нарастващото самосъзнание на хората на наемния труд и готовността им да забравят политическите си и множество други различия и да се обединят в името и ефективната защита на един или няколко жизнено важни общи интереси.
За контакти : Д.Нинов, тел. 91 70 478; GSM : 0878 122 337 ; e-mail : dninov@citub.net
или : d.ninov@abv.bg

* Наши разчети и анализи доказват, че близо половина от населението, в т.ч. от семействата с непълнолетни деца живеят с официално отчитани от статистиката разполагаеми месечни доходи около и под линията на бедността по Евростат. При тези обстоятелства е нелогично и дори смешно да се твърди, че повишаването на тяхната обща данъчна и осигурителна тежест и произтичащото от този факт намаление на сегашните им разполагаеми месечни доходи ще стимулира изваждането на светло на укриваните от тях до сега лични доходи. Обратно, то ще действа като допълнителна причина и стимул за разширяване обхвата и размера на укриваните лични доходи. По принцип същото важи и за високо и много високо доходните групи или за преобладаващата част от тях. В този смисъл претенциите за повишена събираемост са чиста и добре платена апологетика

Статията е публикувана в бр. 1/2008 г. на сп. „Финанси“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *