Спасението трябваше да мине през разплатата

„Блумбърг“ Миналата седмица благодарение на ценна и вероятно мимолетна победа за малкия човек отделът на Ally Financial за ипотечно обслужване временно спря процедурите по принудително извеждане от владение, свързани с обявени за просрочени кредити в общо 23 щата. Това стана, след като адвокати на собствениците на жилищата откриха неверни твърдения на компанията в съдебната документация. Няма смисъл да се жалваме пред федералното правителство от поведението на Ally. Министерството на финансите е мажоритарен акционер в компанията, след като вкара $17,2 млрд. в кредитора по Програмата за освобождаване от проблемни активи (TARP). Макар че политиката на ведомството е да не се меси в рутинните дейности на компанията, кашата в Ally е прекрасна илюстрация на толкова сериозната политическа тежест на TARP. Съгласно законодателството във Флорида и много други щати кредиторите и компаниите за обслужване на ипотеки са длъжни да минат през доста процедури, преди да могат да конфискуват жилището на някого. Служителите трябва да внесат в съответния съд нотариално заверен отчет за заемите на клиента, за които лично имат сведения. Тези досадни изисквания се оказали непосилни за Ally. Това признава Джефри Стивън, 41-годишен мениджър на средно равнище в GMAC Mortgage (собственост на Ally). В показанията си от декември 2009 г. той твърди, че месечно е подписвал „грубо около 10 000“ клетвени декларации и други документи, свързани с обявяването на ипотека за просрочена. Стивън, който ръководи екип от 13 души в отдела за възбрани, казва, че е използвал външни правни кантори за удостоверяване точността на данните, вместо сам да проверява фактите. Дори нотариус не е присъствал при подписването на клетвените декларации, използвани впоследствие при изземването на жилища и извеждането на обитателите им. Ally, бившето звено на General Motors, което преди време се наричаше GMAC Inc., твърди, че тези проблеми са свързани предимно с технически пропуски, макар и злочести и достойни за съжаление. „Няма и да има прекъсване на новите процедури по обявяването на ипотеки за просрочени“, заяви компанията в прессъобщение от 20 септември. Сякаш тези й уверения трябваше да ни успокоят. Междувременно няколко юридически кантори от Флорида, които представляват компанията, са оттеглили клетвените декларации, подписани от Стивън. От кабинета на главния прокурор на Флорида отговориха, че разследват случая. През декември 2009 г. директорът на програмата TARP Хърбърт Алисън заяви пред Конгреса, че правителството няма намерение да се замесва в оперативното управление на компаниите, които спасява. Защитата на данъкоплатците „Задачата ни е да защитим парите на данъкоплатците, увери Алисън, който е и помощник финансов министър по въпросите на финансовата стабилност. Участието на правителството в ежедневното оперативно управление на една компания може ефективно да понижи стойността на инвестициите ни, като осуети връщането на компаниите в частни ръце и подкопае напредъка по по-широките цели на икономическата ни политика.“ След като отговорните лица се възползваха от възможността за анализ отблизо и от шанса за леко перифразиране на мерките, правителствената политика вече е по-ясна. На държавата ще й се наложи да позволи на спасените банки да продължат да ограбват американските данъкоплатци, за да предотвратят евентуална опасност данъкоплатците да натрупат загуби по инвестициите си в същите спасени банки. Ако това помогне за запазване на стойността на 14,9-процентния дял на Cerberus Capital Management в Ally, всичко ще е наред. Запушете си носа, чуваме, за по-благородните далечни цели. Няма значение, че председателят на същата тази фирма за дялови инвестиции по едно стечение на обстоятелствата е бившият министър на финансите Джон Сноу. Всичко е оптическа илюзия, както знаете. Не че правителството упражнява пълните си правомощия като собственик на 56,3% от Ally. По условията на спасението на компанията Министерството на финансите има право да номинира четирима директори в деветчленния борд на компанията. Засега министерството е назначило само един. Но да не забравяме, че ако министерството запълни всичките си четири кресла в управителния съвет, ръцете му ще се окажат доста по-мръсни от предвиденото. Няма значение колко точно програми за модификация на проблемните заеми ще създаде правителството или коя точно агенция за защита на потребителите ще оглави Елизабет Уорън. Докато Министерството на финансите подкрепя компании като Ally, американците ще имат пълното основание да мислят, че правителството работи в ущърб на интересите им. Проблемът с неверните данни в съдебните документи на ипотечните компании се простира доста по-далеч от Ally. През август например окръжен съдия блокира възбрана на ипотека в Джаксънвил, гарантирана от Washington Mutual и JP Morgan Chase, която закупи активите на фалиралия кредитор. Съдия Джийн Джонсън се аргументира писмено, че WaMu и обслужващата я юридическа фирма са „извършили измама пред този съд“. На 21 септември „Блумбърг“ писа, че JP Morgan е представила документ, според който WaMu била откупила ипотеката по времето, когато тя все още е била притежание на Fannie Mae. Какво търси държавата тук? JP Morgan обаче си изплати финансовата помощ, получена по TARP, за разлика от Ally. Предвид размера на инвестициите на правителството е трудно да обвиняваме когото и да било, че вярва в благосклонността на Министерството на финансите към поведение от този род. Именно тези компромиси настройват американците срещу културата на спасението. Когато банките нарушават правилата, се предполага, че потребителите биха могли да потърсят защита от правителството. Когато Ally нарушава правилата обаче, тя действа като компания, която е собственост на самото Министерство на финансите. Американското правителство не би трябвало да мами собствените си граждани, за да защити нашите общи инвестиции. А ако трябва да бъдем честни, държавата изобщо не биваше да се намесва в този бизнес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *