Спецревизии за укрити осигуровки

Данъчните са готови със законодателни предложения, които да им позволят да правят спецревизии само за укрити осигуровки, научи „Сега“. Идеята е част от поредния пакет от законодателни мерки за борба със сивата икономика на Националната агенция за приходите (НАП), който е предложен на финансовото министерство.

От агенцията настояват да им се даде правото да извършват т. нар. „ревизии при особени случаи“ и за осигуровките. Те искат да се възползват от сегашния текст в данъчния кодекс, който важи само за данъците и им позволява след анализ на цялостната дейност на фирмата да определят съвсем различен размер на данък печалба или ДДС, който фирмата е декларирала, при това без да имат достатъчно документи. На професионалния жаргон на данъчните този вид ревизии се наричат „ревизия по аналогия“.

Ако предложението за промяна в кодекса мине, на практика вече данъчните, а не работодателите ще определят осигурителния доход, върху който ще се плащат вноските за пенсия, безработица, здраве и др. Дори по ведомост работникът да взима например 250 лв. заплата, след анализ на „обичайната икономическа дейност“ на фирмата НАП ще може да излезе с акт, според който вноските трябва да бъдат начислени върху 500 лв. При анализа данъчните ще отчитат оборотите на фирмата, броя на заетите, цената на купените от фирмата имоти и машини, печалбата на други фирми, занимаващите със същата дейност, обичайния размер на разходите за живот на персонала, например издръжка, обучение, лечение, командировъчни и др. Когато всичко това доказва, че реалните разходи за труд са по-високи от обявените, данъчните ще издават ревизионен акт за допълнително разкритите осигуровки.

В материала на НАП пише само, че когато няма друг начин, данъкът върху дохода и осигурителните вноски трябва да се определят въз основа на анализа на икономическата дейност и да се превеждат в републиканския бюджет и във фонд „Пенсии“ на НОИ“. В момента данъчните са безсилни да разкриват укрити осигуровки, защото плащанията под масата не фигурират в никакви ведомости и няма как да се докажат.

Според специалисти предложението е добро, но предизвиква и много въпроси. Например, ако се установи, че реалната заплата на работника не е 400 лв., а 700 лв., не е ясно кой ще плати вноските върху останалите 300 лв. В момента осигурителната тежест се дели между работник и работодател. Това означава, че ще трябва да се правят ревизии и на служителите и може да се наложи те да доплащат хиляди левове за пенсионни и здравни осигуровки със задна дата. Не е ясно също дали допълнително събраните суми ще носят повече осигурителни права на хората, т. е. по-висока пенсия в бъдеще, при положение че е налице нарушение на закона.

„От една страна, това е много хубава мярка, защото осигуровките са най-укриваните плащания и много малко работодатели правят вноски върху реалното възнаграждение на служителите си“, заяви специалистът по данъчно право Кузман Кузманов. Според него обаче има и възможност за злоупотреби от страна на НАП и затова подобна мярка трябва първо да се обсъди с бизнеса. Той даде пример със САЩ, където преди да разследват фирмата, първо проучват дали харчовете на работниците отговарят на официалните им доходи.

„Приветстваме тази мярка, самите ние я предлагаме от години, защото това е битка с нелоялната конкуренция“, коментира председателят на БСК Божидар Данев.

ОЩЕ ИДЕИ

Данъчните за пореден път предлагат стари свои идеи, които могат да ударят сивата икономика, но досега никога не са били реализирани. Бизнесмени, които са управлявали предприятия, обявени в несъстоятелност, не трябва да могат да се регистрират като еднолични търговци, прокуристи или управители на ООД, предлагат от екипа на Красимир Стефанов. Прокуристите, търговските представители и всички други шефове на компаниите трябва също да отговарят за дълговете на дружествата. Сега често предприятията се ръководят от упълномощени лица, които не носят никаква отговорност нито за натрупаните дългове, нито за извършените злоупотреби. Освен това, ако бизнесмен желае да прехвърли или преобразува фирмата си, трябва да уведомява данъчните един месец предварително, искат още от НАП. В такъв случай трябва да могат да се налагат и предварителни обезпечителни мерки. Сега срокът е твърде кратък – 7 дни, и данъчните реално не могат да осъществяват истински контрол. Данъчните предлагат и да се задължат гражданите и фирмите да декларират раздадените или получените заеми и да се ограничат плащанията в брой.

Вестник „Сега“

function ShowHideComments()
{
if(document.getElementById(‘comments_table’))
{
if(document.getElementById(‘comments_table’).style.display == ‘none’)
document.getElementById(‘comments_table’).style.display = “;
else
document.getElementById(‘comments_table’).style.display = ‘none’;
}
}

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *