Срам: Родните учителски заплати са най-ниски в ЕС

Въпреки широко рекламираното увеличение на част от учителските заплати преди три месеца българските преподаватели остават най-ниско платените в ЕС. С 4970 евро (9720 лв.) средна действителна заплата за 1 година учителите ни са на дъното, дори след Румъния, където годишната заплата е 5617 евро за началните учители и 5710 евро за по-горните класове.

Това показват данните от последното проучване на образователната мрежа „Евридика“ за учителските и директорските заплати и надбавки през 2014/2015 г., направено сред над 35 държави в Европа, пише в. Сега. България не стои добре и по друг показател – у нас учителската заплата е далеч от БВП на глава от населението.

Тя представлява 59.1% от БВП, докато в други държави е от порядъка на 80-90%, а в някои и значително го изпреварва. Все пак страната ни е в съзвучие с тенденцията в цяла Европа миналата година да се увеличават учителски заплати, макар и със съвсем символичната сума от 70 лв. върху минималното заплащане за съответната длъжност.

Години след реформата във финансирането на средното образование и въвеждането на делегираните бюджети доходите в системата у нас продължават почти да не помръдват, особено на фона на другите в Европа. 3 г. по-рано – през учебната 2011/2012 г., средната годишна заплата за учител у нас е била 4780 евро, т.е. увеличението е едва със 190 евро. За сравнение – в Румъния през 2011/2012 г. средната заплата за началния курс е била 4995 евро, а в по-горните – 5078 евро, т.е. тук увеличението е с над 620 евро за същия период. Нашите учители могат да се похвалят с леко по-високи заплати от румънските си колеги при позициите, където се полага минимално заплащане. В северната ни съседка най-ниската заплата за учител, преподаващ в последния клас на гимназиалния етап, е 3122 евро на година, а у нас – 3252 евро.

Максималното годишно възнаграждение за румънските преподаватели е 8297 евро, докато при нас не е известно. Прави впечатление и че у нас минималната заплата е еднаква за всички учители от всички класове, докато в повечето страни има разлика във възнагражденията, като те нарастват пропорционално на възрастта на учениците, на които се преподава.

В групата на нископлатените учители са и тези в Литва – с минимална годишна заплата за гимназиален учител от 3774 евро, Латвия – 4860 евро. Любопитно е, че в Македония учителят е по-добре платен, отколкото в България – 5654 евро минимално годишно възнаграждение. В пъти по-добре са гърците, които могат да се похвалят с минимално годишно възнаграждение за учителите от горните класове в размер на 13 хил. евро.

Максималната заплата в южната съседка гони 25 хил. евро. На другия полюс са страни като Германия, Дания, Франция, Холандия, Великобритания. В Германия например преподавателите в гимназиалния етап започват от 50 хил. евро годишно, като най-високата заплата там стига до 70 хил. евро. В Дания таванът е 57 хил. евро при минимално възнаграждение от 44 хил. евро на година. Във Великобритания заплатите на преподавателите във второто ниво на гимназиалния етап почват от 28 до 48 хил. евро. Във Франция учителските заплати варират от 27 до 47 хил. евро, в Холандия – от 34 хил. до 71 хил. евро, а в Австрия – от 33 хил. до 69 хил. евро.

Най-впечатляващите заплати са в Люксембург – там преподавателите получават минимални годишни заплати от 81 хил. евро, а максимални – 141 хил. евро. Люксембург е страната – член на ЕС, с най-високи доходи на населението. В повечето европейски държави, както и в България, заплатите на преподавателите през 2014/2015 г. са повишени в сравнение с 2013/2014 г. чрез реформи или корекции в издръжката на живот, показва докладът на „Евридика“. Това обаче идва след понижение на възнагражденията в много страни в предходните години поради икономическата криза.

Една трета от държавите, сред които и ние, предлагат надбавки и допълнителни плащания за професионална квалификация и развитие, за положително атестиране или добри резултати на учениците, за допълнителни отговорности, за извънреден труд, извънучилищни дейности или пък за работа с деца със специални образователни потребности. Най-често срещаните добавки към учителските заплати в Европа са за извънреден труд и допълнителни отговорности. В повечето държави заплатите на учителите се определят от властите на най-високо равнище – държавата, министерствата, докато в почти всички скандинавски държави този въпрос е от компетенциите на местните власти или на местните съвместно с централните