Срина се българското одобрение за Промяната

Две десетилетия след рухването на комунизма в Източна Европа българите са най-недоволни от всички от смяната на тоталитаризма с демокрация.
Това показва извършена през септември анкета сред над 14 хиляди души от американския социологически център „Пю“ (*The Pew Research Center for the People & the Press*), която е повторение на същото проучване от 1991 г., проведено от предшественика на института – Times Mirror Center for the People and the Press (1990-1995), цитирано от в. „Дневник“.
Ако през май 1991 г. – малко преди да се разпадне бившият СССР – 76% са одобрявали промяната, днес техният дял е намалял до 52%. Така страната отчита най-големия за района спад в одобрението (24 пункта), като единствените по-разочаровани са украинците – срив от 72% на 30%.
България е и сред едва трите държави в ЕС, където драстично е намаляло одобрението на преминаването от планова към пазарна икономика. През 1991 г. приемането на капитализма се е харесвало на 73% от българите, днес техният дял е 53%. Подобно двуцифрено намаляване има само в страни със сериозни икономически проблеми като Унгария (-34 пункта до ниво одобрение от 46% през 2009 г.) и Литва (-26 пункта до ниво от 50%), както и в Украйна (-16 пункта до 36%).
В допитването има и някои парадокси – почти четири пъти (от 4% на 15%) се е увеличил броят на българите, доволни от живота си, но пък 62% отговарят, че при комунизма се е живеело по-добре, а всеки шести (18%) смята, че положението му е долу-горе същото. Запитани къде по „стълбицата на добрия живот“ разполагат днес състоянието си, 54% от българите посочват средата и 30% – дъното. За сравнение – 49% от чехите смятат, че са успели да си докарат добър живот.
Възможно е върху тези оценки да влияе и впечатлението от последните 5 години. За този период 39% от чехите посочват, че страната им е напреднала, докато същото смятат едва 15% от българите, а 37% твърдят, че в този период България е вървяла назад. Българите обаче се надяват на следващата петилетка – 39% са оптимисти, а само 15% – песимисти. Когато отговорите се разбият по възрастови групи, се вижда, че най-младите и образовани (18-29 години) са и най-доволни от живота си. Ако през пролетта на 1991 г. доволни са били едва 3% от тях, днес те са станали 28%, или увеличение от девет пъти. В следващите три групи динамиката рязко намалява – при 30-49-годишните са доволни 15% (3% през 1991 г.), долу-горе толкова (13%) са при 50-65-годишните (при 3% през 1991 г.), а промяната при българите, които днес са в пенсионна възраст е нищожна – доволните са се „увеличил“ от 5% на 8%.
За сравнение – в страни като Полша, Чехия и Словакия задоволството от постигнатото в трите активни възрастови групи е в рамките на 58-32%. Разбивката по възраст в България очертава и най-дълбокото (след Русия) разделение между млади и възрастни в отношението към политическите и икономическите промени. У нас одобрение за многопартийната система дават 56% от хората на възраст 18-29 години, 61% в групата 30-49 години, 51% от тези между 50 и 64 години и 37% от пенсионерите над 65-годишна възраст. Тази разлика от 19 пункта между най-млади и най-възрастни е почти два пъти по-сериозна (34%) в одобрението за пазарната икономика.
Оказва се, че българите, които във времената на митингите, „Града на истината“ и организирането на първите посткомунистически избори са били тийнейджъри или в най-активна възраст до 45 години, остават по-големи поддръжници на демократичните принципи в сравнение с родените след 1989 г. и израснали в последвалата българска реалност младежи в избирателна възраст.
Точно обратното е при отношението към пазарната икономика. Сред 18-29-годишните 66% са „за“, докато в следващите три групи одобрението намалява на 60%, 49% и 32%. Иначе казано, помнещите „добрите години“ на плановата икономика българи на възраст над 50 години не одобряват капитализма в България.
Българите са и във водещата група европейци, които смятат, че успехът в живота зависи от сили извън личния им контрол. На това мнение са 61% от анкетираните в България, но така смятат и италианци (71%), германци (66%) и поляци (62%).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *