Стани беден – новата игра за министри

Ако избират министрите в България, така както избират шефовете на големите компании в чужбина, заплатите трябва да бъдат високи. Когато министър-председателят на Сингапур обяви, че заплатите на министрите трябват да бъдат много високи, за да се намали голямата разлика с възнагражденията в частния сектор, в страната се развихри дебат. И нямаше как да бъде другояче, след като увеличението беше около 60%. Появиха се ехидни коментари като „колко пари ще направят един министър щастлив” и т.н. Преди две години, когато се случи въпросното увеличението, заплатата на министър-председателя на Сингапур се оказа пет пъти по-висока от тази на Джордж Буш. Аргументите за увеличението бяха железни – за да привлечеш добри специалисти трябва да им плащаш. За да ги задържиш, трябва да им плащаш още по-добре. „Ако не направим това”, заяви тогава един от министрите на Сингапур, „управлението ще се разпадне”. В резултат, данните днес показват, че Сингапур се слави като място, в което корупция на правителствено ниво почти няма.
На родна почва, темата започна да се разисква наскоро, след информацията, че заплатите на министрите ще бъдат намалени. Става дума за решението за оптимизацията на разходите на Министерски съвет, според което министрите, заместниците им и членовете на политическите кабинети ще получават с 15% по-малко. Аргумент е финансовата криза. Да приемем, че България е една компания, примерно ООД, та в една компания, в която нещата не се развиват добре, заплатите се режат. Искрено ще се радвам, ако това касае и държавните компании и структури. Ако приемем, че правителството е точно една такава фирма, в която резултатите са ниски, намаляването на заплатите е адекватна мярка. Ако орязването се възприеме като признание, че работата не върви, съм склонен да го приема. Иначе остава съмнението, че в министерската глава се върти следната крилата мисъл – да намалим парите си и да се харесаме в очите на драгия избирател.
Няма да зачерквам веднага решението, там има и хубави неща – министрите трябвало да предложат как да намалят или изобщо спрат парите за бонуси, командировки, климатици, коли и т.н. Естествено, по време на финансова криза (прекрасното извинение за всичко), това е похвално. Само дето България уж не беше в криза, а използваме кризата за извинение за щяло и нещяло. Въпросът, който конкретно ме вълнува, е заплатата на един министър. Защото, ако за миг забравим за въпросната финансова криза и средностатистическия профил на българския министър от последните 20 години, аз вярвам, че министерските заплати трябва да бъдат високи. Защото, колкото и да е странно, колкото и да е извадено от всякаква нормална логика точно сега, въпросът за заплатите на най-висшите държавни служители е важен. Ако за миг забравим за обкръжаващата ни среда – предстоящите избори, българските провинциални нрави, очевидната пропаганда – трябва да признаем, че „министър” е най-висша мениджърска позиция, която изисква далеч повече качества от титлата „началник цех”. И ако не искаме да превърнем един министър в безмозъчно чудовище, е редно да се отнасяме добре с него. Иначе ще се получи като при Франкенщайн. Ако за миг забравим и шуробаджанашките назначения на неспособни калпазани, няма как да не признаем, че за да работят качествени хора в държавната администрация, са необходими високи заплати.
Ако за миг забравим вземането на решения против волята и слугуването на даден интерес, няма как да не признаем, че министрите и техните заместник-министри са най-висшите мениджъри на това ООД, наречено България, и те трябва да получават високи заплати. Ако за миг забравим, че някои от тях ги назначават не по качества, данни в автобиографията и след няколко интервюта за работа, а по странна партийна линия, трябва да признаем, че всеки министър заслужава висока заплата. Помислете само – ако това да си министър е издигане в кариерата, не мога да си представя кой успешен човек, с отлични доходи, доказан професионализъм, ще се съгласи да бъде министър и да получава 1000 лева. Поради което трудно ще изброите в последните български правителства такива хора. Няма как да си представя, че успешен шеф на банка ще поиска да развие кариерата си, да стане министър и да взема в пъти по-малка заплата. Няма как да си представя, че отличен мениджър, работил примерно в международна фармацевтична компания, ще се захване с Министерството на здравеопазването. Примерите са безброй.
Изводът е един – министерските заплати, колкото и да не ви се иска, трябва да бъдат високи. Друг е въпросът, че министрите трябва да се избират така, както големите чужди компании избират своите шефове. Знам, че всеки дръзнал да предложи министерските възнаграждения да бъдат високи, ще бъде оплют. И в крайна сметка България никога няма да има екип от супер професионалисти в Министерски съвет, защото там не действа пазарния принцип на назначаване и заплащане. Няма как един човек, който се занимава с милиони левове, да се разписва срещу 1000 лева в края на месеца. Няма как да не видиш два различни цвята на един неспособен хамелеон, който става министър и е съгласен да получава ниска заплата. Два различни цвята – преди назначението и след това. Няма как системата да не даде знак system error, когато те управляват хора с ниски заплати. Истината е, че професионалното ниво на заетите в държавния сектор ще продължи да пада. Истината е, че не бива да се притеснявате за нивото на корупцията – то ще продължи да се увеличава. Истината е, че България не е обикновена страна и не може да се управлява от обикновени министри. Ако искаме тя да се управлява от необикновени такива – имам предвид наистина способни и талантливи – трябва да признаем, че те струват скъпо. И аз наистина съм съгласен да получават много, ако бъдат избрани правилно. А вие?

Константин Вълков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *