Стартъп : Бизнесмодел чрез който идеята ще прави пари

Няма как да започна, без малък увод, че общото между стартиращите компании (стартъпи), отличаващо ги от останалия бизнес, е тяхната предпоставка за постигане на значителен растеж, който от своя страна не е свързан с пропорционално нарастване на разходитe. Това е т.нар скалируемост (scalability), което разграничава стартъп компаниите от останалите компании, зараждащи се с цел просто печалба, по-висока от алтернативните варианти. Тези бизнеси се наричат lifestyle businesses.
Оттук идва и предположението, че в основата на стартъпа стои уникалната идея за бизнес. Идея, разчупваща нормите и способна да промени света. И това е супер!
Само че, разликата между успешния стартъп, който съумява да порасне и да се превърне в истински успешен бизнес и неуспешния такъв, не е идеята, а на първо място способността на екипа да я осъществи. Способността на екипа бързо и успешно да преминава през различните итерации, необходими за получаване на обратна връзка, нейното валидиране и интегриране, и отново завъртане на колелото – build, measure, learn, описано от Eric Riese в книгата “The Lean Startup”.
Въпреки че екип и идея вървят заедно ще започна с идеята. Това би било най-разбираемо и логично начало, макар че в ранния етап на инвестиране (Seed етап), идеята и екипът са равнопоставени като най-важни критерии за бъдещ успех.
Идеята, когато става дума за критерий за оценка, наричаме с английската дума “opportunity”. В това включваме доста неща, но основните са: колко голям е потенциалният пазар, каква е конкуренцията и тенденциите (трендовете за растеж на пазара) и защо сега е моментът този бизнес да стане голям или защо досега никой не го е направил.
Колкото по-голям е пазарът и колкото по-благоприятни са тенденциите в него, толкова по-примамливо звучи идеята.
За да е интересен целевият пазар, той трябва да е голям, най-добре да се измерва в милиарди – B (billion dollars market), но и с една нула по-малко правим компромис.
Големината на пазара при стартъпа трябва да се възприема като големината на маржина за грешка. Тоест при един голям пазар, дори и стартъпът да не уцели точния сегмент от начало, той има шанс да успее. Даже и да няма точната стратегия за привличане на клиенти или добра диференциация, на големия пазар има пътници за всеки влак, което позволява на стартъпа да се коригира и да успее. Това е и причината да се финансират идеи, предимно насочени към масовия пазар, а не нишови, като това правило не важи ако стартъпът има потенциал да стане лидер в дадена ниша.
На малкия нишов пазар маржинът за грешка е много малък и тогава екипът трябва да е в по-напреднала фаза или да има точните умения и значителен предишен опит за да впечатли инвеститора.
Конкуренцията също е фактор. Когато пазарът е пълен с големи или много на брой конкуренти (red ocean market), за един стартъп е много по-трудно да успее да намери своята ниша. Добър пример е апликация – травел гид за туристи. Не се сещам за пазарен лидер или най-добра такава апликация, но има много иновативни идеи, които чуваме за тази ниша. Въпреки всичко конкуренцията е толкова свирепа, че в нас винаги има голяма доза скептицизъм за подобни идеи, целящи “red ocean” пазар.
Разбира се, добър и бърз напредък (traction), страхотен екип или иновативно решение може бързо да променят мнението на инвеститорите.
Основна част от всяка идея е потенциалът й за монетизация, т.е. бизнес моделът, чрез който идеята ще прави пари. Това има голямо значение за инвеститора, въпреки, че в ранна фаза стартъпът може да промени канала си на приходи многократно. Отначало при голяма част от моделите (както при мултиплатформите като Фейсбук), от ключово значение е привличането на потребители, но фундаментът е ясен и няма как една компания да съществува вечно без да има приходи.
Може би едно от последните неща, които стартъпът трябва да демонстрира в представянето на своята идея, е защо точно сега е моментът тя да стане The Next Big Thing. Т.е., защо някой преди това не я е реализирал (това го казвам, тъй като идеите се пренасят и чрез сънищата : ) ). Представете си, че в същото време на един друг континент или в съседния блок има човек със същата идея, който може би обмисля или вече работи над нея. От историята сме научили, че много често по една и съща идея работят хора на различни места. Има дори нобелови награди разделени между хора, които никога не са се срещали.
Затова, идеята няма стойност без наличието на един екип, способен да я реализира и способен да я направи успешен бизнес по-бързо от другия екип, който със сигурност вече работи над нея някъде в гараж или в офис.

Автор- Георги Томов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *