Страхът от българското „нашествие“

Георги Папакочев обяснява за какво става дума.
 
Тези дни първо британската вътрешна министърка Тереза Мей, а след това и самият премиер Дейвид Камерън заговориха за ревизиране на европейската директива за свободното придвижване на хора. Основната им загриженост идва от предстоящото през 2014 година премахване на трудовите ограничения за българи и румънци. Същевременно узнахме и нещо друго: че британският външен министър Уилям Хейг вече подготвя стратегическа ревизия на отношенията между Великобритания и ЕС, която според румънския в. ”Ромъния либера” ще включва и въпросите за „контрол на миграцията”. В рамките на спешно организирана телевизионна изява българският външен министър Николай Младенов се опита да успокои населението, че не съществувала опасност Великобритания да въведе визи за българите, и че в случая ставало въпрос за вътрешен дебат в самата Великобритания, който нямал нищо общо с България и българите. Така ли е обаче наистина?
„Те искат да останат завинаги“

14 на сто от българите заявяват, че желаят да напуснат страната си завинаги

Точно преди година, когато Лондон удължи преходния период за българите до последния възможен срок – началото на 2014 година, независимата Комисия по въпросите на миграцията предупреди кабинета, че вдигането на ограниченията за българи и румънци ще има негативно отражение върху британския трудов пазар, който и без друго страда заради кризата. По сходен начин реагира и германското правителство, което също реши да удължи този период – „по спешна необходимост от гледна точка на германските работници”, както заяви шефът на Комисията по трудовата заетост в Бундестага Петер Вайс.
В дебата се включиха и медиите. След като констатира, че Германия е залята от български и румънски имигранти, списание „Шпигел” отбеляза, че „много германски политици явно възприемат имигрантите от двете балкански страни като сезонни работници, които скоро ще се върнат в родината си”. Същата грешка беше направена и преди няколко десетилетия, когато германското правителство погрешно оцени т. нар. гастарбайтери от Турция и Гърция, пише „Шпигел” и заключава: „Местните власти едва сега започват да осъзнават, че имигрантите от източноевропейските страни-членки на ЕС възнамеряват да останат завинаги”. Подобни опасения терзаят явно и правителствата на Австрия, Франция, Холандия и Белгия, които също неслучайно решиха да запазят ограниченията за българи и румънци до последния възможен срок.
Едва ли е тайна, че именно страните, които поставят проблема с имиграционните вълни от България и Румъния, са и основните противнички на присъединяването на двете страни към Шенген. А тъкмо несъстоялото се членство в Шенген може да се окаже основен аргумент в опитите за ревизиране на една от четирите фундаментални европейски свободи – свободното придвижване на хора.
Драскотини по имиджа на България

Нежелани?

Вярно, че България е прекалено малка държава, за да оказва силен имигрантски натиск върху Великобритания, но самият факт, че името й се споменава в дискусия за възможното въвеждане на граничен контрол, говори за драскотини по репутацията й, за наличието на остро недоверие. А и какво доверие може да се изпитва към държава, в която 14 на сто от хората без колебание декларират, че желаят да напуснат страната си завинаги, а над 70 на сто от родителите окуражават децата си да отидат да работят в чужбина? Как да гледаш на държава, в която близо половината народ живее в условията на тежки материални лишения, а без работа са над половин милион души?
Около парламентарните избори през 2009 година една от горещите външнополитически теми в България беше евентуалното отпадане на визите за САЩ. В този смисъл няма да е никак изненадващо, ако при сегашното задълбочаване на кризата и въпреки успокоителните твърдения на министър Младенов, визите и евентуалното въвеждане на ограничения за българите отново се окажат ключов въпрос в предстоящата предизборна кампания. С което след толкова години преходен период кръгът ще се затвори и упадъкът ще бъде санкциониран. Този път от Европа.

 
Георги  Папакочев; Дойче веле

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *