Стремеж към демокрация – колко неприятно

Революцията срещу автокрацията в арабския свят набира скорост – но това е твърде обезпокоително за световните сили, които по един или друг начин са доволни от статуквото. Това е становището на Гидеон Рахман, водещ колумнист в Financial Times.
Според Рахман, най-лесно разбираемо е безпокойството на САЩ. Всички погледи сега са насочени към Вашингтон, тъй като Америка е единствената световна супер сила в момента, а и главният спонсор на Хосни Мубарак.
Но безпокойството нарства също и в Европа и Китай. Европейците отдавна са наясно, че техният застаряващ континент е разделен само от едно тясно море от много по-бедния и млад арабски свят в Африка.

ЕС от години кърши ръце за икономическата и политическата стагнация в Египет и Тунис, като се старае да си сътрудничи отблизо с лидерите на тези страни във всякакви области – от войната с тероризма до емиграцията. Сега европейските политици са в неудобната ситуация да излизат по старите снимки редом с лица, свалени от „трона“ от народното недоволство.
В дългосрочен план появата на нови, по-динамични и свободни общества от другата страна на Средиземно море може да окаже неоценима подкрепа на Европа; но в краткосрочен период страхът от политически и социални сътресения надделява.
Китай пък, макар че е на хиляди километри, е нащрек, защото демонстрантите заели площад Тахрир в Кайро подозрително приличат на онези, демонстрирали за демокрация на площад Тянънмън през 1989 г. Разбира се, китайската икономика е несравнима с тази на Египет. Но някои настроения в Египет натискат сигналното копче в Пекин: народен гняв срещу корупцията, дестабилизиращи ефекти от покачващите се цени на храните, безработица сред младежите, възможност да се организират социални протести по Интернет, пропаст между управляващ елит и хората, които те се опитват да управляват.
Не е особено вероятно политическата зараза да се прехвърли от Африка в Азия: но все пак борбата на демокрацията срещу авторитаризма отново избухва. По ирония, демократичното движение в арабския свят идва в момент, когато авторитаризмът сякаш отново излиза на мода /в развития свят/. Франсис Фукуяма, който побърза да обяви края на историята с триумфа на демокрацията през 1989 г., наскоро написа статия във възхвала на Китай: бързите и сложни решения там се вземат бързо, докато американската демокрация, разделена на два полюса, не може да послужи като модел за никого.
Този месец беше публикувана и книгата на Дамбиса Мойо, „Как Западът беше загубен“, прославяща динамиката в Китай и оплакваща икономическата глупост на западните демокрации.
Неоконсерваторите, които твърдяха, че Арабският свят не може вечно да живее в авторитарни общества, сега могат да се почувстват възмездени от гледките на демонстрантите по улиците на Кайро. Но нещата са по-сложни. Ако демокрацията дойде в Египет, тя няма да е наложена с американски танк, както се опитаха в Ирак. Напротив – сега демонстрантите в Кайро ги плашат с американски оръжия. Всяка година режимът на Мубарак получава над 1 млрд. долара от САЩ.

Социологически проучвания показаха, че в Египет отрицателно отношение към САЩ има 82% от населението, а положително само 17%. Това е най-лошият рейтинг на Америка в която и да е страна. Данните говорят, че демократичен Египет ще е много по-враждебен към САЩ от авторитарния режим.
Роля играят и ред вътрешно политически фактори в САЩ, в момент, когато президентът Обама иска да обърне фокуса към икономиката и историческата надпревара с Далечния Изток. Докато Китай през изминалите 10 години растеше, САЩ пилееше ресурси: живот и пари, за Близкия Изток.
Америка когато мисли за уличните протести в Египет, мисли и за революцията в Иран през 1979 г. Либералите на Запад приветстваха свалянето на шаха, но скоро след това видяха на негово място да се появява някой по-лош. Единственият режим, който ще бъде доволен от свалянето на Мубарак, е правителството в Иран.
Но все пак в ислямския свят Иран не е единственият пример за успешен народен протест срещу автокрацията. През 1998 г. режимът на Сухарто в Индонезия, останал във властта 32 години, беше свален. Днес Индонезия функционира като демокрация с нарастващ просперитет. Значи може.

tmp = Get_Cookie(„article_fontsize“);
if(tmp != null && tmp > 9) {
document.getElementById(„contenttext“).style.fontSize = tmp + „px“;
document.getElementById(„contenttext“).style.lineHeight = (parseInt(tmp) + 4) + „px“;
}