Сценариите за ЕС и публичните финанси

26.04.2006 0 коментара България

Над 70% от еврофондовете за България ще са за инвестиции. Правителството няма да успее да задържи до 4,9% инфлация в края на годината. Съществен ефект върху икономическия растеж може да очакваме след 2009 година

Работим по два варианта за бюджетната прогноза за периода 2007-2009 година в зависимост от присъединяването към ЕС, като вариантът, според който не сме член от 1 януари 2007 г., смятаме за второстепенен. Това каза заместник-министърът на финансите Любомир Дацов по време на дискусията „Сценариите за членство на България в Европейския съюз и тяхното отражение върху публичните финанси, инвестиционната среда и икономическия растеж“, предаде БТА.

До две седмици Министерството на финансите ще подготви доклад за бюджетната прогноза за 2007-2009 година, посочи още Дацов. Според него през първите две години от членството на страната ни не може да се очаква съществен ефект от гледна точка на макроикономическите показатели. „Реално съществен ефект върху икономическия растеж може да очакваме след 2009 година“, добави още той, цитиран от Дневник.bg.

Той отбеляза, че средствата, които България ще получи от европейския бюджет, са огромни и ще влияят върху политиките на страната. „Над 70 процента от средствата по структурните и кохезионните фондове ще са за инвестиционни разходи“, уточни заместник-министърът.

Правителството няма да успее да задържи до 4,9% инфлация в края на годината, както бе заложено в бюджет 2006, заяви още Любомир Дацов в отговор на въпрос дали ще бъде спазена заложената ставка на този макроикономически показател в края на годината, съобщава БГНЕС.

Дацов уточни, че размерът на инфлацията за 2007 година, която ще бъде предвидена във финансовия план зависи от това кой от предложените от Министерство на финансите два доклада ще одобри Съветът на коалицията.

Дацов каза още, че е обсъждан вариантът през 2007 година в бюджета да бъде заложен бюджетен дефицит от 3,1% от Брутния вътрешен продукт /БВП/. Той каза още, че другите възможности са да бъде предвиден бюджетен дефицит в размер на 1% от БВП или нулев бюджетен дефицит.

След това изказване на Дацов постоянният представител на МВФ за България Джеймс Роуф определи като икономически нецелесъобразно намерението на правителството да премине от политика на бюджетни излишъци към политика на големи бюджетни дефицити.

Роуф подчерта още, че по-важно от това какви средства ще получи България, е как тя ще ги разпределя. „Нищо няма да стане като по магия на 1 януари 2007 г.“, каза Роуф. Той изрази опасение, че много българи очакват, че ще станат по-богати само с присъединяването към ЕС.

Георги Ангелов експерт от Института по пазарна икономика каза, че залагането на бюджетен дефицит от 1% от БВП би било стъпка в грешна посока.

На форума бяха обсъдени и промените, които предстоят в банковия сектор след влизането на страната в ЕС. Предвижда се чуждите банки по-свободно да предлагат своите услуги на българския финансов пазар, тъй като тогава няма да кандидатстват за издаването на лицензи през БНБ.

Джеймс Роуф заяви, че мерките за ограничаване на кредитирането ще се запазят и след 2007 година. Те ще доведат до временна неконкурентноспособност на българските банки в краткросрочен план, но в дългосрочно развитие те няма да имат сериозно отрицателно въздействие

„По пътя към ЕС България не трябва да бъде друг играч освен първокласен, заяви министърът по европейските въпроси Меглена Кунева“, която откри дискусията. „Ако работим с постоянство и с план за действия, няма да се питаме за предпазни клаузи“, отбеляза тя. По думите й никакви сигнали и хипотези не трябва да се подценяват. Важно е да следваме единствения възможен план „А“ за членство в ЕС – на 1 януари 2007 г. без никакви предпазни клаузи, добави министърът.

Тя посочи, че най-съществените промени и реформи у нас са направени с помощта на ЕК. „Чрез предпазните клаузи ЕС се опитва да преодолее нашите и собствените си недостатъци“, добави Кунева.

По думите й честата липса на убеденост в нуждата от реформи в българското общество се компенсира с натиск отвън.