Събирането на 5 млрд. лв. признати дългове струва 50 млрд. лв.

Само за миналата година частните съдебни изпълнители са събрали 1 млрд. лв. дългове, а имат да събират още 5 млрд. Това обяви наскоро депутатката от БСП Мая Манолова, докато в пленарна зала се гледаше на първо четене неин проект за промени в Закона за частните съдебни изпълнители.

Предложените от нея изменения предвиждат размерът на таксите, които се събират при принудително изпълнение, да не надвишава размера на задължението. Освен това в случаите на доброволно изпълнение, в срока на връчената покана, пропорционалната такса върху платената сума да се събира в половин размер. По този начин се цели да бъде постигнато справедливо и ефективно принудително изпълнение, обяви Манолова. В правна комисия нейният проект мина безпроблемно. В пленарна зала обаче подкрепата се поразклати, което накара соцдепутатката да твърди, че „председателят на правната комисия се върти като пумпал“, че „за ГЕРБ частните интереси са над интересите на гражданите“. Икономическите интереси са големи и вие не можете да им устоите, предположи Манолова. Нейните предложения обаче минаха на първо четене, и то със 141 гласа, имаше един против и 3-ма въздържали се.

Депутатите реагираха с ръкопляскане. Госпожо Манолова, можете да станете и да приемете аплаузите, призова Цецка Цачева
Вече в кулоарите на НС Мая Манолова обясни, че предложенията й са широко дискутирани и по тях се чули само позитиви. И че те били жизнено необходими за хората. „Става въпрос за огромни пари и огромни правомощия, за големи такси“, заяви още Манолова. Според нея в масовия случай в момента при 400-500 лв. дълг се плащат 4000-5000 лв.

„Имаме един пример с колега народен представител от предния парламент. За задължения 700 евро по кредитна карта имаше блокирана заплата, запориран апартамент в София и всички земеделски земи на семейството в Северна България“, разказва още червената депутатка.

Всъщност тезата за огромните такси и за необяснимото нарастване понякога дори в пъти на дългове бе развивана през годините много пъти. Например и в по-предишния парламент се твърдеше, че това се прави от съдебните изпълнители. Тогава основен двигател на тази теза бе депутатът от ГЕРБ Емил Радев.

Отговорът на частните съдебни изпълнители не закъсня

Те предупредиха в официална позиция, че заплати и издръжки за деца може да станат несъбираеми, общините и бюджетът да започнат пак да губят, а междуфирмената задлъжнялост отново да скочи.

„Демонизирането на частните съдебни изпълнители и популисткото им използване е опасна игра на ръба на закона. Тя насърчава задлъжнялостта и погазването на правилата. Организаторите на тази игра дължат много отговори на стотиците хиляди български кредитори – малки и средни предприятия, общини, граждани“, обяви в позиция Камарата на частните съдебни изпълнители.

Пряк повод за острите думи бяха миналите на първо четене промени в Закона за частните съдебни изпълнители, според които размерът на таксите не трябва да надхвърля размера на дълга. Съдебните изпълнители твърдят, че те ще направят несъбираеми „социалните“ дългове за заплати и детски издръжки. Щяло да бъде предизвикано и масово неплащане на малките дългове, което ще засегне драстично и приходите на публичните институции, общините.

Заради тежката социална и икономическа ситуация, в която се намират част от хората, които не успяват да погасяват задълженията си, Камарата на частните съдебни изпълнители предложи социален пакет от поправки в ГПК, сред които и създаване на гаранции за несеквестируемите вземания за детски надбавки, болнични, инвалидни пенсии и други социални плащания. На тях обаче не се реагира публично, твърдят от камарата.

„ЧСИ не са отговорни за кризата и за проблемите на отделния кредитор. Те стоят между кредитора и длъжника и чрез закона и съдебни решения връщат дължимото на този, който е дал заем и не си получава парите обратно. Както длъжниците, така и кредиторите могат да бъдат социално уязвими, могат да затворят бизнеса си и да се лишат от прехрана, ако не си получат обратно дължимото“, сочат съдебните изпълнители.

По техни данни само за 2013 г. те са върнали 150 милиона лева на граждани кредитори,
16 милиона лева от тях са неизплатени заплати на работници, над 3 милиона лева са дължимите детски издръжки. Близо 500 млн. лева са били възстановени на бизнеса за същия период. „Статистиката ясно показва, че намаляват делата на банките, но е постоянен ръстът на дела в полза на гражданите и бизнеса“, твърдят още частните съдебни изпълнители..

Според тях не таксите на изпълнителите са високи, а е висок целият „пакет“ от държавни такси и адвокатски хонорари, който длъжникът получава чрез съдебното изпълнение.

Именно „заради зачестилите обвинения за прекомерно нарастване на дълговете на длъжници, след начисляване на такси“, Камарата на частните съдебни изпълнители предостави информация за всички видове такси, които се калкулират при образуването на изпълнително производство от частен съдебен изпълнител.

Те дават базов пример как задължение от 100 лв. става 1000 лв.

Това повишаване включвало от 25 до 55 лева – държавна такса на съда, минимум 300 лева – адвокатско или юрисконсулско възнаграждение в производството пред съда, 350 лeва минимум адвокатско или юрисконсулско възнаграждение по изпълнителното дело пред съдебните изпълнители, лихви или неустойки по договори, които могат да надхвърлят главницата. „Общо – минимум с 805 лева скача дългът, преди съдебен изпълнител да е начислил и един лев своя такса. В масовия случай таксата на ЧСИ за дълг от 100 лева е под 100 лева, а за дълг от 1000 лева – под 200 лева“, твърди Камарата. И още, че само в някои случаи таксата им може да надвиши 100 лева, ако длъжникът не плати дълга си, производството продължи с години и се наложи извършването на допълнителни действия.

Очаквано съдебните изпълнители заложиха и на социалните измерения на предлаганите законови промени. Защото най-често около тази сума – размера на събираната такса, варират неизплатени трудови възнаграждения, издръжки на деца, дължими към местните бюджети данъци и такси.

Частните съдебни изпълнители твърдят, че именно те са най-ефективни при връщането им. Те предполагат обаче, че ако гласуваните на първо четене промени в Закона за частните съдебни изпълнители минат, то те ще предизвикат и масово неплащане на малките дългове, което ще засегне драстично и приходите на публичните институции, общините. „Ясно е и какви катастрофални последици за бизнеса, банковата система и гражданския оборот би имало законовото послание, че задължения до определен размер не се събират принудително – никой няма да ги плаща“, твърдят изпълнителите.

Те не спират дотук. Още по-остри са и за промяната, с която се намалява пропорционалната такса на ЧСИ при погасяване на дълг в срока за доброволно изпълнение. Според тях от тази промяна интерес имат не гражданите, а големите компании, застрахователи и монополи, защото са единствените длъжници, способни да платят в такъв срок. А те обикновено са осъдени от граждани. „Практиката е категорична, че обикновеният длъжник – физическо лице, не е в състояние да се издължи в този срок и поправката няма как да бъде в негова полза. За масовия длъжник въпросната такса, на фона на всички останали държавни такси и адвокатски хонорари, е почти символична“, твърдят от съдебните изпълнители.

Според тях промените отваряли нови проблеми, за които законодателят не си давал сметка
Така например премахването, изцяло или частично, на пропорционалната такса щяло да развърже ръцете на длъжника в срока за доброволно изпълнение да прехвърля имущество, да тегли сумите от банковите си сметки, а кредиторът щял да остане без средствата, на които има право.

Съдебните изпълнители, от своя страна, дори контраатакуват законодателите, като твърдят, че странно защо депутатите не приемат техните идеи за законови промени, които са „мерки и за защита на правата на длъжниците, и за подкрепа на социално уязвими длъжници“. Така те настояват да бъде въведен електронният запор, чрез който таксата по изпълнението ще падне в някои случаи 30 пъти. Сега тя е 540 лв. – толкова струват питанията до 30 банки дали там има сметки на длъжника. При електронния запор таксата ще стане 18 лв. Т.е. разликата от 522 лева няма да тежи на длъжника, твърдят изпълнителите. Те дават и друг пример. Заради банковата тайна съдебният изпълнител не знае къде, какви сметки и какви пари има длъжникът в тях. Затова се случвало те например да запорират пенсии, детски, социални помощи, обезщетения и болнични.

ЧСИ нямало как да знае, че в конкретна сметка се изплаща пенсия на даден човек. И ако той не отиде в кантората, за да информира и да поиска вдигане на запора, вината не била на съдебните изпълнители. Те били длъжни да преведат парите на кредитора и човекът оставал без доход за месеца. И това си било чист законов проблем, но хората атакували изпълнителите. При всички положения истината в заформилия се спор между депутати и съдебни изпълнители

е някъде по средата. В крайна сметка в цялата история става дума за принудително събиране на признати от съд или от самите страни задължения. И ако всеки се разплаща с всеки, то няма да има нужда както от принуда, така и изобщо от съдебни изпълнители. И е най-добре много от енергията да се насочи към съветване на хората да не поемат дългове, които не могат да плащат и връщат след това. И че трябва доброволно да се издължават. Иначе крайно време е да се разбере, че ако събирането на дългове не функционира добре, поносимо и цивилизовано, накрая със сигурност ще рухне цялата държава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *