Съдът на ЕС реши: отпуск не може да се губи

Работникът не може да изгуби автоматично придобитото от него право на платен годишен отпуск, дори ако не е поискал да го ползва, реши съдът на ЕС по повод две германски дела, от което ще произтече същото правило и за останалите държави в ЕС, включително и за България.

Резултат с изображение за съдът в ес

Ако обаче работодателят докаже, че работникът съзнателно и като е бил напълно наясно с евентуалните последици от това, не е взел платения си годишен отпуск, след като му е била осигурена възможността действително да упражни това си право, може да не получи финансово обезщетение в случай на прекратяване на трудовото правоотношение.

С изменение на българския Кодекс на труда през 2011 г. бе добавен чл. 176а, озаглавен „Погасяване на правото на ползване“. Той гласи: „Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност“. През 2015 г. бе добавена втора алинея, според която „когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 (работодателят да откаже по производствени причини разрешение за отпуск – бел. ред.), правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му“, информира в.Сега.

Германските казуси са следните: Себастиан Кройцигер преминава подготвителен стаж към провинция Берлин (Германия) за упражняването на юридическа професия. През последните месеци на стажа той не ползва платен годишен отпуск. След като стажът приключва, г-н Кройцигер иска финансово обезщетение за дните неизползван платен годишен отпуск, но провинцията му отказва. Тогава той обжалва отказа пред германските административни съдилища.

Вторият случай е с Тецуи Шимицу, който е служител на „Макс Планк гезелшафт“. Около два месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение работодателят приканва г-н Шимицу да вземе оставащия му отпуск (без обаче да го задължава да вземе отпуска на определени дати). Служителят ползва само два дни отпуск и иска да му се плати обезщетение за неизползваните дни, но „Макс Планк гезелшафт“ отказва. Тогава г-н Шимицу се обръща към германските съдилища по трудови дела.

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *