Съфинансирането остава основен проблем пред изпълнителите на европроекти

Осигуряването на финансиране е сред ключовите проблеми пред бизнеса в момента. Междуфирмената задлъжнялост нараства, малките и средните предприятия в България изпитват затруднения за привличане на външен финансов ресурс, отлагат инвестиционните си планове и свиват дейността си. А достъпът до финансиране, включително и от европейски програми, има водеща роля за цялостното икономическо представяне на фирмите.

Колко сериозен е проблемът
Резултатите от анализ на агенция Noema, изготвен по поръчка на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в началото на 2013 г., показват, че над две трети от българските МСП (69%) отчитат, че достъпът им до финансиране е затруднен, а 86% от компаниите посочват, че не разполагат с достатъчен ресурс за финансирането на инвестициите си. Близо 45% от българските предприемачи смятат, че достъпът им до финансиране е недостатъчен, а над половината от тях (54%) се страхуват от фалит, отчита още докладът.
Най-добрата възможност за повишаване конкурентоспособността и развитие на българските малки и средни предприятия е финансов ресурс предоставян под формата на безвъзмездна помощ по оперативна програма „Конкурентоспособност“ (ОПК) и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Затрудненият достъп до кредитиране обаче отказва много фирми от кандидатстване за финансиране по програмите и е причина за отказ от реализация на около 30% от вече одобрените проекти. Условията за получаване на одобрената помощ изискват осигуряване на собствен ресурс за реализация на проекта и едва след одобрение на реализирани дейности – получаване на одобрената помощ.
В период на криза, продължаваща няколко години, свит вътрешен пазар и висока фирмена задлъжнялост, малкият бизнес вече е използвал възможните обезпечения, за да осигури дейността си и трудно може да покрие високите нива на обезпечения изисквани от банките. А реализацията на проекти на стартиращи предприятия е обречена, освен ако не са дъщерни предприятия на фирми с ресурс и история.
Десетки стартиращи предприятия с одобрени за финансиране проекти в приоритетни за страната области на иновации, хранително-вкусова промишленост или разнообразяване на икономиката в селски райони са в парадоксалната ситуация да имат одобрен проект с възможност за финансиране на 70-90% от предвидените разходите и невъзможност да осигурят финансиране за проектите си поради липса на стопанска история и обезпечения. Да, държавата е определила проектите им като приоритетни за страната и е одобрила отпускане на безвъзмездна помощ, но не е помислено за механизъм, който да осигури реалната реализация на тези проекти. Банките определят тези проекти като високорискови и предлагат неизгодни до абсурдност условия за тяхното кредитиране.

Какво може да се подобри
Същевременно в самия край на периода за договаряне на проекти по двете програми данните показват, че към края на октомври по ОПК са изплатени едва 55.5% от средствата, като 30% от тях са предназначени за инициативата JEREMIE. По ПРСР изплатените средства са 50%, но те включват и изплатените суми за инфраструктурни проекти на общини в селски райони. Така се оказва, че за оставащите 2 години, през които държавата може да изплаща проекти, финансирани през настоящия програмен период, трябва да се извършат плащания към бизнеса на стойност повече от половината от всички с подобна насоченост, извършени за 7 години.
Като положителна стъпка за увеличаване на плащанията към бизнеса по проекти се отчита възможността за увеличаване на авансовите плащания – от 20% от одобрената помощ на 50% по ПРСР и 65% по ОПК. Друго решение е свързано с това да може да се получават междинни плащания по ОПК след превеждане на аванс към доставчиците, а не само след завършен етап от проекта. Но за да се възползват от тази възможност, фирмите с одобрени проекти трябва да предоставят банкова гаранция за размера на аванса, покриваща целия период на проекта до одобрение на финалния отчет за всички изпълнени дейности.

По-облекчени условия за бизнеса
Една добра възможност за „отпушване“ на плащанията по двете програми е предоставянето на мостово финансиране за проекти на МСП при облекчени условия от Българска банка за развитие (ББР). Тя е създадена със закон през 2008 г. с основна цел подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на МСП чрез улесняване на достъпа им до финансиране.
Реалността обаче показва, че предлаганите продукти от банката не само не са при по-облекчени условия от предоставяните от останалите търговски банки, но и дори са по-неизгодни. В момента 40% от целия кредитен портфейл на ББР е концентриран в 10-15 големи компании. ББР предлага инвестиционни кредити с лихва близка и по-висока от останалите търговски банки по специални продукти и изисква по-високо обезпечение (120%) от редица от конкурентните продукти, като при това иска и по-високо задължително собствено участие – минимум 20%. Таксите за разглеждане са сред най-високите, таксите за обслужване също са високи, сравнено с предлаганите условия на някои други банки, които нямат такива такси за специалните си кредитни линии, насочени към финансиране изпълнението на европроекти.
Предлаганите гаранции от Гаранционния фонд към ББР също не се различават съществено. Гаранционната схема в помощ на проекти по ПРСР показва слаб успех на този етап, като освен това обхваща само проекти одобрени по Ос 1 на програмата, но не и тези по Ос 3 (проекти за диверсификация на икономиката в селските райони). От есента на 2013 г. в ББР вече работи нов мениджърски екип, който демонстрира амбиции да реформира банката в насока приоритетно кредитиране на малките и средните предприятия при максимално добри финансови условия.

Единственият възможен изход
Към момента единственият механизъм България да намали загубите от договорените средства в помощ на бизнеса е българската държавна банка да влезе в ролята си и да предложи на малките и средните предприятия реалистични и адекватни на ситуацията продукти, които да им помогнат да реализират одобрените си инвестиционни проекти. По този начин ще се намалят драстично нереализираните проекти. Вариантите за това са няколко:
– ревизиране на условията на отпусканите банкови гаранции от Гаранционния фонд към ББР през търговски банки
– облекчени условия за инвестиционни кредити за мостово финансиране на европейски проекти
– договаряне с Министерството на финансите и МИЕ за създаването на механизъм за специални тристранни банкови сметки за одобрени проекти, които да са достатъчна гаранция за изплащане на аванс по проект, без да се изисква допълнително обезпечение от страна на бенефициентите. Изплащането на аванси по проект по специална банкова сметка е вече доказал се успешен механизъм при реализация на проекти по предприсъединителните програми и би бил най-ефективният инструмент за ускоряване реализацията на проектите и намаляване риска от нереализирани такива. Условията за управление на средствата в подобна банкова сметка осигуряват достатъчна сигурност, за да се елиминира злоупотреба с отпуснатата помощ.
Разработените продукти сега и усъвършенстването им на практика през следващата година ще са стъпка напред към по-успешно реализиране на европроектите на бизнеса за следващия 7-годишен период и наваксване на очертаващата се като нулева 2014 г.