Твърде големи, за да паднат? Пет банкови гиганта стоят на ешафода

Автори: Грег Гордън, Кевин Хол, McClatchy Newspapers; Превод: Ивайло Ачев, Econ.bg
Петте най-големи банки в САЩ, които вече получиха държавна помощ на обща стойност 145 млрд. долара, все още са изправени пред опасността да регистрират катастрофални загуби от екзотични инвестиции при ново влошаване на икономическите условия.
В своите последни финансови отчети Citibank, Bank of America, американското звено на HSBC Bank, Wells Fargo и JP Morgan Chase твърдят, че рискуват нетна загуба от 587 млрд. долара от деривати в краткосрочен аспект. Скокът до тази огромна сума идва само 90 дни след излизането на предишните доклади и представлява ръст от 49% спрямо предишните оценки. В оценката на възможните загуби не влиза операцията по сливането на Bank of America и несигурната Merrill Lynch – една от най-големите банки, боравещи и разчитащи на деривати.
Данните за пореден път потвърждават трудностите, пред които са изправени банките, тъй като поради кризата всички видове финансови инструменти се обезценяват. Размерът на потенциалните загуби за тези финансови институции, които са „твърде големи, за да рухнат“, поставя нови пречки пред екипа на американския президент Барак Обама в опитите му да ги спаси.
Според федералните власти загубата от 587 млрд. долара за петте банки е възможно най-лошият сценарий. Засега. Особено предвид факта, че рискът от загубите от деривати, който беше отчитан като минимален при изготвянето на счетоводните баланси, вече далеч не влиза в понятието „твърде малък, за да го пренебрегнем“. При безработица от 8.1% в САЩ страховете, че увеличаващият се брой фалиращи компании може да удари смъртоносно големите банки, съвсем не са безпочвени. Заради търговията си с деривати фалиращите корпорации могат да предизвикат нова верижна реакция и да лишат банките от стотици милиарди долари, които ще отидат за покриване на губещите инвестиции. Още повече, че стойността на акциите на банковите гиганти вече падна до нива, невиждани от Втората световна война насам.
Най-сериозните тревоги по отношение на финансовите инструменти са предизвикани от суаповете. Суапът е договор за размяна на серия бъдещи плащания, при който поне за едната страна не е известен размерът на бъдещите плащания, но е известна формулата, по която плащанията ще бъдат определени. Този вид финансов инструмент обикновено се явява гаранция за неустойките по заеми като жилищните ипотеки или за същинските плащания за просрочени кредити. А най-лошото е, че стойността на суаповете възлиза на трилиони долари.
„Суаповете са бомба с часовников механизъм – причинените разрушения зависят от това до какво дъно ще стигне икономиката“, коментира директорът на Institutional Risk Analytics Кристофър Уейлън. Institutional Risk Analytics оценява банките по риска им да регистрират загуби от сложни финансови инструменти.
Една от най-сложните като механизъм банки е JP Morgan Chase. Тя остава на висока печалба, дори и след сливането с фалиралата инвестиционна банка Bear Stearns и твърди, че е намалила рисковите си активи. И въпреки това JP Morgan получи 25 млрд. долара помощ от Вашингтон.
Президентът на Everest Management Гари Копф, който е експерт-свидетел по дела на акционери срещу банки, отдавна изследва критично финансовите отчети на големите банки. Той твърди, че сега 60% от потенциалната загуба от 301 млрд. долара на Citibank би била причинена от деривати. В началото на 2007 година този процент е бил 40 на сто. Противник на дериватите е и Уорън Бъфет – вторият най-богат човек в света след Бил Гейтс – който предупреждава акционерите в компанията си Berkshire Hathaway да избягват този вид финансови инструменти. В специално писмо до акционерите Бъфет признава, че изкупуването на активите на една презастрахователна компания е коствало милиони заради лошото управление на деривати. „Тези финансови инструменти докараха нещата дотам, че е почти невъзможно да разбереш и анализираш състоянието на най-големите инвестиционни и търговски банки. Когато прочета годишните финансови отчети на компаниите, чиито резултати са омотани с деривати, стигам само до извода, че не знам нищо за портфолиото на която и да е банка. И след това идва конската доза аспирин”, пише в писмото на милиардера.
Като цяло от отчетите на петте банки – Citibank, Bank of America, американското звено на HSBC Bank, Wells Fargo и JP Morgan Chase, става ясно, че рискът от потенциални бъдещи загуби от деривати преминава границата от 1.2 трилиона долара. Потенциалните краткосрочни загуби от 587 млрд. долара надвишават общите резерви на банките за спешни случаи (497 млрд. долара) с 90 млрд. долара. От 31 декември досега за отделните банки потенциалната сегашна загуба от деривати е:
– за JP Morgan Chase – 241.2 млрд. долара при резерв от 144 млрд. долара. Бъдещите загуби от деривати могат да достигнат 299 млрд. долара
– за Citibank – 140.3 млрд. долара при резерв от 108 млрд. долара. Бъдещите загуби от деривати могат да достигнат 161.2 млрд. долара
– за Bank of America – 80.4 млрд. долара т.е. под резерва от 122.4 млрд. долара, но заедно с бъдещите потенциални загуби размерът стига до 218 млрд. долара
– американското звено на HSBC Bank – 62 млрд. долара, което е над три пъти спрямо размера на резервите. Бъдещите загуби от деривати могат да достигнат 95 млрд. долара
– Wells Fargo – 64 млрд. долара т.е. под комбинираните резерви на стойност 104 млрд. долара след сливането с Wachovia. Но бъдещите загуби от деривати могат да ударят 109 млрд. долара