Топ 15 на причините за кризата

С успокояването на кризата, която започна през 2007 г., растат книгите и изследванията за нейните причини, пише Slate. Статията се появява непосредствено преди Американската Комисия за разследване на финансовата криза да проведе първото си открито заседание.

Спореднеядосега няма силен кандидат за това, което се нарича достатъчно условие – фактор, който би предизвикал кризата при отсъствие на други обяснения. Но има много правдоподобни необходими условия – фактори, без които кризата не би започнала.

Мнозина посочват като виновник бившия шеф на Фед Алън Грийнспан, макар и с различни аргументи.

Консервативните икономисти, например Джон Тайлър (автор на едноименното правило) го обвиняват за ниските лихви от 2003 до 2005 г., които насърчиха безотговорното кредитиране.

Либералите като Кругман го винят за това, че не въведе регулации, които да обуздаят лудешките финансови иновации. Това доведе до разцвет ненадзиравания пазар на екзотични инструменти като CDS и CDO.

В списъка на факторите, които позволиха или усилиха кризата, са още:

– Дисбалансът на световните спестявания, които натиснаха нагоре цените на активите в САЩ (има се предвид излишъкът на спестявания в страни като Китай, предимно резервите на централната банка, които се стичаха към САЩ);

– Конфликтът на интереси и грешните оценки на рейтинговите агенции Moody’s и Standard and Poor’s за риска на ипотечните книжа;

– Липсата на прозрачност за рисковете, поети от банките, които използваха задбалансови инструменти като структурираните фондове, за да скрият какво вършат;

– Прекаленото уповаване на математически модели като Стойността, изложена на риск (VAR – техника за определяне на поетия риск), които доведоха до подценяване на непредвидимите форми на риск;

– Дефектният модел на бонуси във финансовия сектор, който окуражаваше поемането на риск;

– Невнушаващите доверие първоначални мерки на бившия финансов секретар Ханк Полсън.

Други анализи се спират на човешки наклонности като глупост и алчност, но това са слаби обяснения, които предполагат да се докаже, че човешката натура се е променила през 20 век.

Един по-проницателен аргумент е, че икономиката се е оказала жертва на периодични заблуди относно риска и балоните, както пишат Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт в тяхната книга „Този път е различно”.

В друга нова книга „Как пропадат пазарите” Джон Касиди се фокусира върху заблудите на пазарните фундаменталисти (пак Грийнспан).

Други, като Джоузеф Стиглиц в новата си книга „Свободно пазане” посочват начина, по който глобализацията разпространи тосичните активи от една страна към пазарите на останалия свят.

Начетеният консервативен юрист Ричард Поснър твърди в книгата „Провалът на капитализма”, че самият свободен пазар е виновен.

Общото между тези фундаментални обяснения е, че не могат да служат за практически решения, а за идеологически спорове.

Най-забавната книга по темата, според статията, е I.O.U.* на Джон Ланкастър. Тя подхвърля идеята, че, след като е спечелил Студената война, капитализмът вече би могъл „да ходи гол”, тъй като правителствата на Запад не трябвало да се тревожат да печелят за каузата социалистическия свят.

* IOU, от I owe you (в превод „Дължа ти”) означава обещание да се плати дълг или запис на заповед