Тристранна декларация за Бургас-Александруполис

Българският президент Георги Първанов, гръцкият министър-председател Костас Караманлис и руският президент Владимир Путин приеха в понеделник тристранна декларация, в която се изразява подкрепа за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис

България, Гърция и Русия приеха в понеделник в Атина тристранна декларация за сътрудничество в областта на енергетиката, в която се изразява подкрепа за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, предаде БТА. Това съобщиха на пресконференция след тристранната си среща българският президент Георги Първанов, гръцкият министър-председател Костас Караманлис и руският президент Владимир Путин.

Документът, подписан днес, определя насоките за развитие на сътрудничеството между трите страни в областта на енергийната политика. Договореността предвижда в рамките на 2006 г. да бъде подписано междудържавно споразумение в подкрепа на реализирането на проекта и да бъде създадена международната проектантска компания, която ще извърши проучването и изграждането на петролопровода.

За в бъдеще България ще има възлово значение при транспортирането на енергийни ресурси след реализирането на проекта Бургас-Александруполис, заяви на пресконференцията българският президент Георги Първанов. По думите му България печели сигурност, в частност – в енергийната сфера, както и нови възможности за икономическо развитие.

След няколко месеца трябва да е готово междудържавното споразумение за петролопровода Бургас-Александруполис и трябва да заработи международната проектна компания, която ще се заеме с неговата реализация. Сега на ход са онези, които имат пряката отговорност за конкретната реализация, посочи Първанов.

По думите му на днешната среща са били потвърдени единните позиции на трите страни във връзка с конкретните стъпки, които трябва да се предприемат оттук нататък.

На въпрос относно условията на трите страни при осъществяването на проекта, Първанов каза, че в преговорите не са били поставяни условия и не са били обсъждани детайли. „Основното са принципите и там нямаме различия“, каза президентът.

Преодоляхме натрупаното с години изоставане на проекта, което би могло да се окаже фатално.

Трите страни бяха единни, че е необходимо в реализацията на Бургас-Александруполис да бъдат включени максимален брой участници, каза още Първанов, предаде БНР.

Енергийното сътрудничество в Югоизточна Европа, преди всичко в транпортирането на природен газ, беше общата тема на провеждащата се в Двореца „Максим“ в Атина тристранна среща между България, Русия и Гърция.

Проектът Бургас – Александруполис е един от най-важните за региона. Той предвижда строителството на нефтопровод с дължина 280 км., като близо половината от него ще бъде на територията на България. Капацитетът му е около 35 млн. тона годишно, с възможност за увеличаване до 50 млн. тона. Нефтопроводът ще улесни транспортирането на петрол от черноморските пристанища до Европа.

Важните въпроси, свързани с петролопровода, които предстои да се уточнят, са транзитните такси и как ще бъде разпределена собствеността.

Русия настоява за контролния пакет, а България и Гърция да получат по 24,5%.

Преди тристранната среща Сергей Богданчиков, президент на „Роснефт“ – един от основните участници в проекта, каза, че руските компании трябва да държат контрола върху бъдещия петролопровод Бургас-Александруполис. „Смятаме, че контролният пакет акции трябва да е в ръцете на руските компании, които гарантират доставките по петролопровода“, каза той пред журналисти в Атина.

Консорциумът за изграждането на петролопровода все още не е създаден, подчерта Богданчиков. „Формите на участие, също и руските компании, както и компаниите от другите страни по проекта, все още не са определени“, допълни президентът на Роснефт.

Шефът на руската компания „Роснефт“ е уверен, че петролопроводът ще бъде готов към 2009-2010 г., предаде ИТАР-ТАСС. Богданчиков посочи, че засега няма конкретна дата за приключването на строежа на петролопровода.

По думите му първоначално трябва да се решат такива въпроси като отводняването на терените, отчуждаването им, както и технико-икономическа обосновка. Нормалните срокове за такива строежи не надвишават две години, посочи Богданчиков. Това е важен, сериозен строеж, но технически това не е сложно осъществимо. По моя лична преценка 2009-2010 г. са реалистични срокове, изтъкна шефът на „Роснефт“ и изрази абсолютна увереност, че тръбопроводът ще бъде изпълнен, а доставките – гарантирани.

Богданчиков посочи, че общата стойност на проекта е около един милиард долара. За Русия това е интересен и рентабилен проект, допълни той. Според него изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис ще позволи на Русия да излезе на американския пазар и на пазарите в Югоизточна Азия.

След тристранната среща между Първанов, Караманлис и Путин, посветена на енергийното сътрудничество, започна двустранната среща между президента Георги Първанов и гръцкия премиер Костас Караманлис.

Има политическа воля за реализацията на проекта Бургас – Александруполис – остава да се предприемат конкретните стъпки и да се разпишат от изпълнителната власт. Това каза президентът на България Георги Първанов в началото на срещата си с гръцкия държавен глава Каролос Папуляс, която се проведе по-рано днес.

От своя страна президентът на Гърция посочи, че се чувства ангажиран с въпроса за нефтопровода Бургас – Александруполис, тъй като този въпрос е бил поставен за първи път, когато Папуляс е бил външен министър на Гърция.

Освен стратегическото значение на проекта Бургас-Александруполис двамата президенти са обсъдили и въпроса за подготовката на България за членство в Европейския съюз. Българският държавен глава е благодарил на Гърция и лично на президента Папуляс за активната и ангажирана за справедливо решаване на процеса срещу българските медици в Либия.

Проектът Бургас – Александруполис и срещата Путин – Първанов – Караманлис беше акцент във всички печатни и електронни издания в Гърция днес.

„Позицията на България се счита за „ключ“ при решаването на целия казус, но страната все още не е разкрила „своите карти“, пише гръцкият вестник „Експрес“. Според изданието било почти сигурно, че българската страна ще поиска допълнителни ползи, тъй като оценява като недостатъчна транзитната такса по 1 долар, която е предвидено да получават България и Гърция. Страната ни, посочва още гръцкото издание, ще се опита да участва в бъдещия тристранен консорциум с поне 24,5 процента. Пресата в Гърция прогнозира, че Москва ще поиска повече от 51% в бъдещия консорциум, както и поемането на неговия мениджмънт.

„Големият залог се намира в природния газ“ – пишат вестниците „Имерисия“ и „Епендитис“. Изданията обясняват, че в замяна на изграждането на петролопровода Бургас – Александруполис Москва ще поиска през газопровода Турция-Гърция-Италия да тече руски природен газ, съобщава Дарик радио.

В гръцката столица предстои да се проведе двустранна среща и между президентите Първанов и Путин. По време на разговора им ще бъде отделено основно внимание на развитието на търговско-икономическите отношения между Москва и София и на сътрудничеството в горивно-енергийния сектор. Руски компании имат намерение да участват активно в търга за строителство на АЕЦ „Белене“ и в модернизацията на АЕЦ „Козлодуй“.

Владимир Путин днес ще направи съблазнително предложение на Гърция за увеличаване на ролята й в региона като стане транзитен център за руския износ на нефт и газ към западните пазари. Тридневните разговори на руския президент в Атина с гръцкия премиер Костас Караманлис и българския президент Георги Първанов ще се фокусират върху съживяването на дълго отлагания проект за 280-километров петролопровод, свързващ Черно море със северните брегове на Егейско море. Това писа от своя страна тази сутрин авторитетният британски вестник Financial Times, цитиран от агенция БГНЕС.

Замислен преди 12 години, като средство да се намали трафикът на танкери през препълнения Босфор, проектът породи спорове, защото руските петролни компании отказаха да поемат твърд ангжимент да доставят 35-50 милиона тона петрол годишно по тръбопровода. Засилващите се амбиции на Русия като енергиен доставчик обаче, доведоха до промяна в политиката. „Газпром-Сибнефт’, част от притежавана от държавата петролна групировка, е сред няколкото потенциални доставчици, според експерти в бранша. Проектът ще даде на „Газпром“ пряк излаз на Срездиземно море, като суровината се доставя през Черно море от Новоросийск до Бургас и след това се транспортира по тръбопровода до гръцкото пристанище Александруполис.

Гръцки официални лица съобщиха, че тримата лидери ще дадат политически „зелена светлина“ на проектa 1 милиард евро, който се разработва от руската компания TNK-BP, с цел да се постигне твърдо споразумение до декември тази година. Акционерите в трансбалканския петролопровод все още преговарят с руската страна, настоявайки за контролен дял като нефтени доставчици. От гръцка страна участват държавната рафинерия „Хеленик петролиум“ и джойнт-вентчърът „Прометей“ на Газпром и Копелузос, частна компания, която строи тръбопроводи. Контролираната от българската държава газова компания „Булгаргаз“, която има тесни връзки с „Газпром“, ще бъде един от българските акционери, пише още Financial Times.

Втора точка в дневния ред на Путин е да убеди Гърция да удвои капацитета на новия 300-километров презграничен газопровод от Турция, който ще бъде продължен под Адриатическо море до Италия, така че Газпром да получи допълнително трасе за износ към западна Европа. Гръцко-турският тръбопровод, който ще бъде завършен следващия месец, ще има капацитет за транспортиране на 11 милиарда кубически метра газ годишно, но ще бъде ограничен до 3 милиарда, докато не бъде направена връзката към Италия през 2008 година.

Гърция вече внася руски газ от България и втечнен природен газ от Алжир, за да задоволява разрастващия се вътрешен пазар. Страната планира да разнообрази доставките чрез покупки на газ от Азербайджан през Турция. Правителството на Караманлис е под натиск от САЩ да устои на руското предложение за инвестиране в разширяващия се гръцко-турски тръбопровод и да осигури газ на конкурентни цени. Според гръцки източници, правителството в момента не е готово да отговори на руското предложение, тъй като гръцката държавна газова компания „Депа“ е обект на частична приватизация през 2007 година. Но в средносрочен план Гърция иска да избегне изключването й от новата мрежа тръбопроводи, развивана в югоизточна Европа.

Гърция е заинтересована да укрепва енергийното си сътрудничество с Русия, заявява в интервю за РИА „Новости“ премиерът на Гърция Константинос Караманлис.

„Руско-гръцките енергийни отношения вече се намират на много задоволително равнище, а през последните две години непрекъснато се подобряват. Гърция покрива годишно над 80% от нуждите си от природен газ и около 30% от нуждите си от петрол чрез доставки от Русия“, каза Караманлис.

Той посочва, че Гърция смята Русия за надежден доставчик на горива и се стреми да продължава сътрудничеството си. „Ние вече обсъждаме разширяване на съществуващото междудържавно споразумение за доставки на природен газ от Русия след 2016 г. Гръцката страна предложи договорът да бъде продължен с още 20 години, като има предвид, че става дума за отношения, от които произтича съществена взаимно изгода“, каза гръцкият премиер.

В интервюто Караманлис припомня, че Гърция е изиграла първостепенна роля при сключването на договора за създаване на енергийната общност на страните от Югоизточна Европа. Освен това в последно време вътрешният енергиен пазар в Гърция е станал по-открит, по неговите думи. „На фона на съществените промени, които направихме през 2005 г. на вътрешния енергиен пазар, се създават допълнителни възможности за сътрудничество на високо равнище между гръцките и руските компании. Нашата цел е двете страни – Гърция и Русия, да дават своя принос за икономическия и социален разцвет на нашия регион“, заключи Караманлис.

България, която вече е транзитен център за руските газови доставки на Турция и Гърция, участва в подкрепяния от ЕС проект „Набуко“, който предвижда доставки на газ от Азербайджан през Турция и Балканите и намаляване на зависимостта на Европа от „Газпром“, припомня Financial Times.