Трише май ще пренапише правилата на ЕЦБ заради Гърция

Bloomberg Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише не успя да изпълни обещанието си от януари да не улеснява заемните правила само заради една страна. А по-късно може да му се наложи да жертва още принципи, за да не позволи на Гърция да провали еврото. В понеделник Трише разхлаби правилата за втори път в рамките само на месец, за да гарантира, че ЕЦБ ще продължи да приема гръцките суверенни облигации като допълнителна гаранция за отпускане на заеми. Икономистите предупреждават, че централната банка може да приложи този подход и към други правителствени дългове, да поднови програмата за отпускане на неограничени заемни средства към банките за още година и дори да започне да купува правителствен дълг, ако спасителната схема за Гърция на стойност 100 млрд. евро не успее да спре спада на еврото. „По-разумно е да нарушите правилата, отколкото да разрушите еврозоната, пояснява Жак Кайу от Royal Bank of Scotland Group Plc. в Лондон. Все още не сме вън от опасната зона и ЕЦБ има реална възможност да поеме инициативата.“ Засилва се и натискът върху централната банка за по-агресивни действия, ако се окаже, че инвеститорите все така се страхуват от бюджетните дефицити на Гърция и останалите задлъжнели евродържави като Португалия и Испания. И докато гръцките дългосрочни облигации скочиха заради спасителния пакет, двугодишните ценни книжа все още са с доходност над 12%. Доходностите по дълговите книжа на Португалия и Испания не регистрираха особена промяна след достигането на почти 10-годишни върхове, а еврото продължи годишния си спад спрямо щатския долар до 9%. Готовност да се направи повече „ЕЦБ трябва да покаже готовност да направи и повече, казва Ник Кунис от Fortis Bank Nederland NV в Амстердам. ECB участваше в техническата работа, но не беше наистина ключов играч в приложението на стратегията за излизане от този хаос.“ Доходността по гръцките 10-годишни облигации е около 8,5%, което е с около 500 базисни пункта над доходността по германските Bunds. Този спред е по-тесен от 800-те базисни пункта от миналата седмица, който беше и най-голямата разлика от въвеждането на еврото преди 11 години. Заплахата от зараза нарасна, след като отговорните за политиката лица дълго не успяха да постигнат съгласие как да действат спрямо Гърция в повторение на добре познатия сценарий от 2008 г., когато Bear Stearns Cos. стигна до ръба на фалита и подкопа доверието в другите американски банки. Бюджетният дефицит на Испания беше третият по големина в еврозоната през миналата година, след като се извиси до 11,2% от БВП. Португалия натрупа четвъртия по големина дефицит в размер на 9,4% от производството. Ирландия се озова в челото на класацията със своите 14,5%, а Гърция я следваше по петите с 13,6%. „Въпреки фундаменталните различия все още е невъзможно да изключим една самореализираща се криза, пише Стефан Део от UBS AG в анализ до клиентите. Ако се окаже, че пазарите са станали неликвидни, ЕЦБ ще трябва да реагира.“ И добавя, че следващият отговор на задълбочаващата се загуба на доверие във финансовата стабилност на еврозоната може да дойде, ако ЕЦБ реши да трансферира спасителните пари чрез банките – или като ги даде назаем за по-дълго по време на обичайните си търгове, или като допълнително разхлаби правилата за допълнителните гаранции. Друг вариант е да приема банковите заеми към правителствата като обезпечение. На ЕЦБ може да й се наложи да стигне още по-далеч и да започне да купува правителствени облигации, ако се наложи да стабилизира финансовите пазари и да избегне завръщане на рецесията, след като правителствата започнат да режат разходите за успокоение на инвеститорите. Това са прогнозите на Дейвид Оуен от Jeffries Group Inc. в Лондон, който добавя: „Има сравнително голям шанс ЕЦБ да се върне към количественото облекчаване.“ Харвиндер Сиан от Royal Bank of Scotland сподели в доклад, че „от днес пазарите трябва да са нащрек за риска от старт на покупките на облигации от страна на ЕЦБ“. „Анатема“ за Германия И макар на ЕЦБ да й е забранено да купува активи директно от властите, банката все пак може да се сдобие с тях на вторичния пазар. На 2 май Трише заяви, че „на този етап не сме взели никакво решение за покупката на правителствени облигации“. Подобна стратегия обаче засега е малко вероятна, тъй като ще е „истинска червена линия, която германското правителство няма да разреши да бъде прекрачвана“ според Марко Анунциата от UniCredit Group в Лондон. Той пояснява: „Покупката на правителствени облигации би била равносилна на пряко парично финансиране на фискалните свръхдефицити. А това е анатема и за Bundesbank, и за германското правителство.“ Все пак ЕЦБ съобщи, че ще приема всички гръцки правителствени дългови книжа като обезпечение, когато отпуска кредити на банките. Това е явно отстъпление от уверението на Трише през януари, че няма да разхлабва изискванията за кредитиране „в полза на определена страна“. Това развитие накара Кристоф Райгер от Commerzbank AG във Франкфурт да сподели, че съобщението „оставя кисел привкус към дългосрочното доверие в ЕЦБ“. ЕЦБ реши да разхлаби правилата не без основание. След свалянето на кредитния рейтинг на страната гръцките суверенни облигации можеше да се окажат неподходящи за обезпечение. Което щеше да задълбочи кризата. Миналата седмица Standard & Poor’s намали кредитния рейтинг на Гърция до статус „джънк“, т.е. под BBB-, който според правилата на ЕЦБ е минималната оценка, дадена от поне една голяма рейтингова агенция на книжата, които се приемат като обезпечение. „Политиката по обезпеченията бе променена специално за Гърция, нищо че преди това уверяваха, че няма да действат в полза на една-единствена страна, пояснява Кайу. Ако заразата се просмуче във финансовата система и заплаши еврозоната, не мога да си представя как ЕЦБ стои встрани и наблюдава катастрофата на еврото.“