Тръгват преговорите за новия бюджет

Политиката на правителството на Орешарски е тясно свързана с мандата за управление. Тази седмица се очаква среща с двамата лидери на коалиционните партии, на която на политическо равнище ще се очертае ангажимента им за подкрепа на кабинета в определяне на приоритетите на най-важния закон за държавата. Това научи BNews от свои източници.

Едва след срещата може да се говори за конкретни политики, които да са водещи при структуриране на най-важния закон за държавата.

След изтеклата информация, чесубсидирането на политическите формации ще бъде намалено на половина(от 12 лева на 6 лева на глас), за да се спестят разходи на хазната, разговорите няма да са от най-лесните. Експерти изчислиха, че ако се приложи това изчисление през 2014 г. ще бъдат спестени 19 млн. лева от финансирането на десетте партии, получили повече от 1% на последните парламентарни избори.

Всеки бюджет е прогноза за финансовото състояние на държавата. Истината е, че ресурсът, с който ще разполага хазната догодина няма да е по-различен от тазгодишния. Затова и министър-председателят Пламен Орешарски обяви, че „бюджетът за следващата година ще бъде по-малко постен, но недостатъчен”.

Очакват се по-малко приходи от Европейската комисия.

Очертава се и неизпълнение на неданъчните приходи по обективни причини –

тази година имаше няколко еднократни разходи, които следващата година няма да влязат.

За сметка на товаще се увеличат данъчните приходи, което ще компенсира една голяма част от недостига.

Изчисленията показват, че около 200 – 250 млн. лв. ще са по-малко постъпленията по актуализирания бюджет, което означава, че всичко, което правителството се старае да предложи като нова политика ще се базира, не толкова на приходи, а на преструктуриране на средствата в хазната.

Каква е новата философия на закона ще се разбере по време на дебатите в парламента, но вече са коригирани приоритетите.

Акцентът на промените ще е в образованието и здравеопазването, които са най-критичните сектори на социалния живот.

Социалната политика, свързана с доходите, промените в пенсионното осигуряване и подпомагането с месечни добавки майките и децата, ще са в основата на политическите спорове за финансиране от бюджета догодина.

Според председателя на Народното събрание Михаил Миков бюджет 2014 г. „ще е с променена политика, обърната повече към хората, а не само към фискалните нужди на държавата”.

Затова най-обсъжданите теми еразмерът на минималната работна заплата (МРЗ).

Знае се, че увеличението ще е с около 30 лева, но има няколко варианта откога да се вдигне, за да стане 340 лева. Единият вариант е да се дадат тези 30 лева догодина от 1 януари, другият е – да се направи частично увеличение сега и да се додаде до 30 лева през 2014 г. Например, ако сега се дадат сега 20 лева, догодина още 10 лева, или пък сега 10 лева, а догодина 20 лева. В последно се тиражира и друг вариант – да се дадат още от 1 октомври 30 лв.
Разчетите на програмата на кабинета „Орешарски” са до края на мандата МРЗ да стане 450 лева. Първоначалният вариант е през 2014 г. тя да е 340 лева, 2015 г.– 380 лева, 2016 г. – 420 лв. и през 2017 г, когато приключва мандата на правителството, да е 450 лева.

Детските надбавки вероятно също ще са обект на политическо красноречие.

Спорът ще е дали да се вдигнат от 35 лева на 40 или на 45 лева, или дори на 50 лева.

Като се има предвид, че всеки 5 лв. увеличение води до 50 – 56 млн. лв. допълнително разходи, така че ако детските се вдигнат от 35 на 50 лева ще е необходимо от хазната да излязат над 170 млн. лв.

Предстои дискусия за пенсионните промени, като изчисляването на пенсиите, за които ще се обсъжда как ще се преминава през годините за стажа, през формулата за определяне на индексирането, падането на тавана.

Най-голямото предизвикателство пред правителството ще е начинът да се увеличат приходите.

Догодина в бюджета ще се запазят всички данъчни ставки с изключение на акциза за метана. Зам. министъра на финансите Людмила Петкова вече обясни, че при цигарите има нужда от покачване на цените, но то ще се прави между 2015 и 2018 г.

Препъникамъкът в бюджета могат да се окажат общините,за които в актуализацията на бюджета на този етап пак нищо не беше предвидено.

Въпросът е как местните власти да погасяват просрочията си в местните отговорности, които са около 150 млн. лв., а не в делегираните от държавата дейности (около 4,6 млн. лв.).

Общините продължават да имат проблеми с европейските средства – не са финансирани, що се отнася до непризнатите разходи за изпълнение на европейски проекти, които трябва да бъдат извършени с национални средства.

Все така остро стои проблемът с осигуряване на самофинансиране.

Затова догодина за тях ще е облекчение, ако ползват временни безлихвени заеми от Гаранционния фонд за авансово финансиране или предфинансиране.

На 13 септември, в съвета по децентрализация, общините обсъдиха за пореден път дали е възможно част от данъка от доходите от физическите лица да остава в общинския бюджет. Но отсега се знае, че в Министерството на финансите, няма да открият съмишленици.

Общините ще настояват за нова визия за изравнителната субсидия – по-високи инвестиционни и капиталови разходи, преразглеждане на политиката местни и делегирани дейности.

В този процес вероятно ведомството на Петър Чобанов ще потърси баланс между исканията на общините и държавата.
Според финансисти разумният подход е да се даде по-висок размер на изравнителната субсидия и то за малките общини. Да се възстанови механизма за подпомагане на общини със структурен бюджетен дефицит, каквито са две трети от тях, като се съгласува с НСОРБ това да става по определени критерии и по този начин да се подпомогнат поне най-закъсалите.

Трябва да се увеличат капиталовите разходи задължително, особено в периода 2014-2015 г, когато европейските пари ще са по-малко, защото приключва програмният период, а за другия тепърва ще се одобряват програмите, напомнят експерти.

Националните инвестиции трябва да бъдат едни от основните приоритети, за да се компенсира намаленият размер на европейските пари, ако искаме да има икономически растеж.

Предвижда се дефицитът догодина да е 1.8% от БВП, през 2015 – 1.5%, за 2016 -1.2%.

Според икономисти, запознати с разчетите на Министерство на финансите,

прогнозният растеж е силно завишен – 1.8%.

Те се опасяват, че не е реален, а песимистите от тях са убедени, че той едва ще стигне 1% и едва след това, според тригодишната прогноза, ще расте.

Да се справи с дефицита НЗОК ще е тест за способността на правителството да преодолее едно от най-големите предизвикателства. Съществува нагласа след управляващите дейностите, които тази година се финансираха от касата да се разплащат от здравното министерство, защото са държавни отговорности по закон. Останалата част от дефицита, която ще продължи да се финансира от касата, ще бъде компенсирана.

От депутатите ще зависи как да се покрият 108 млн. лева дефицит, за да не се започне с просрочени плащания и да се затрудни още в самото начало бюджетът наНЗОК.

За сериозно вдигане на процентите за здравеопазване и образование в тази ситуация трудно би могло да се иска при тези параметри на бюджета.

Вдигането на процента за образование, като дял от БВП, за покриване на реални потребности от допълнителни разходи, ще е трудно постижимо, коментират финансисти и по-скоро определят като нереално да се постигне 4.5% от БВП (сега 3.5%).

Същото е и при здравеопазването. Целта са 5% от БВП, докато реалността сега е дял от 4.1% от БВП. Трябва да се идентифицират проблемите в тези системи и да се финансират конкретни цели, препоръчват финансисти.

Възможностите на правителството ще бъдат чрез екстензивно нарастване на разходите, по-скоро на нова политика за преструктуриране на разходите във връзка с най-важните елементи, които то си поставя в програмата за управление, а не толкова в някакви конкретни цифри.

До края на октомври, според Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за публичните финанси, проектобюджетът трябва да влезе за обсъждане в парламента.

Управляващите имат желание той да е готов по-рано от предвидения срок, но като се имат предвид процедурите, които предстоят, втората половина на октомври е възможният срок, в който правителството ще го приеме, за да го предложи за гласуване в парламента.

Според указание на финансовото министерство държавните ведомства и общините трябва да са готови с проектобюджетите си до 18 септември.

Следват предизвикателствата на съгласуване със социалните партньори, затова реалистичната прогноза е процедурата по изготвяне на най-важния финансов закон на държавата да приключи в средата на идващия месец.

Това означава да се запази старата практика и проектът да влезе в Народното събрание пак в последната седмица на октомври.