Търговското салдо се сви значително и според очакваното

Миналата седмица излязоха данни за платежния баланс за първите пет месеца от годината (до месец май включително). Данните затвърждават очерталата се тенденция от началото на годината за намаление на дефицита по текущата сметка и съответно по търговското салдо в страната (добрата новина), но същевременно с това и значителен спад в преките чуждестранни инвестиции и изтичане на капитали от страната (лошата новина).
За май 2009 г. дефицитът по текущата сметка е в размер на 260,7 млн. евро, при размер на 789 млн. евро за май 2008 г. За януари – май 2009 г. отрицателното салдо по текущата сметка възлиза на 5,8% от БВП (1971,7млн. евро) при 10.5% (3566,6млн. евро) за януари – май 2008г. Отражението на кризата си казва думата. Намалението на търговския дефицит през последните пет месеца спрямо същия период миналата година не е резултат от ускоряване на износа за сметка на вноса, а от намаляване на износа с по-малък процент (30.7% на годишна база ) спрямо намалението на вноса (33,4% на годишна база).
Финансовата сметка за първите пет месеца от годината е в размер на 519,8 млн. евро, при размер на 4521,9 млн. евро за януари – май 2008 г. Преките чуждестранни инвестиции в страната (които са съставна част от финансовата сметка) възлизат на 1133,6 млн. евро (3,3% от БВП), при 2443,9 млн. евро (7,2% от БВП) за януари – май 2008 г., т.е. в номинално изражение са спаднали с 54% за този период. Намалението на пасивите по финансовата сметка говори за изтичане на капитали от страната през първите пет месеца от годината, което е резултат не само на увеличения рисков профил на страната и отдръпване на финансови ресурси, но и на експанзионистичната фискална политика на управляващите. Не само че правителството разхлаби фиска през последните месеци и започна да харчи от фискалния резерв, но и минималните задължителни резерви бяха намалени от 12% до 10% и до 5% върху привлечените от банките средства от чужбина като антикризисна мярка, за да се увеличи ликвидността на банковата система. Тези действия се отразиха главно в изтичане на капитали от страната и намаление на нетния баланс на финансовата сметка.
На базата на данните за платежния баланс можем да направим следните заключения:

Доколкото дефицитът по текущата сметка е равен на разликата между спестяванията и инвестициите в икономиката, намалението на дефицита в условията на криза е резултат от по-малко преки чуждестранни инвестиции в страната и намаление на потреблението.

Влошаването на бюджетния баланс (напр. при появата на бюджетен дефицит) означава, че се намаляват публичните спестявания в икономиката, което води до дефицит по текущата сметка на платежния баланс при равни други условия (например, ако не се компенсират с увеличени частни спестявания или намаление на външната задлъжнялост).

Въпреки че дефицитът по текущата сметка през предходните години беше с пъти по-голям от сега, резервите на БНБ се увеличаваха, т.е. дефицитът не застрашаваше финансовата и макроикономическа стабилност на страната въпреки постоянните изказвания на външни анализатори в тази посока. Тази година, в условията на криза и очертаващ се бюджетен дефицит, въпреки относително ниския дефицит по текущата сметка, валутните резерви на БНБ намаляват. Именно в това се крие уязвимостта на българската икономика.

Анализът показва, че основната опасност за икономиката идва не от частния сектор – в условията на криза и отдръпване на инвестиции от страната, търговското салдо се сви значително, както се и предвиждаше. Това е така, защото пазарът е гъвкав и реагира своевременно на променящите се икономически условия. Опасността за българската икономика е свързана с фискалната политика и с интервенциите на правителството. Предизборните харчове на миналото правителство през последните седмици от мандата им още не са отразени в платежния баланс, но именно те са източник за заплаха от гледна точка на влошаващия се общ платежен баланс и намаление на резервите на БНБ.
Намалението на резервите на БНБ означава на практика намаление на паричната маса в икономиката, което от своя страна се съпровожда със спад в инфлацията. През месец юни НСИ отчете месечна дефлация в размер на 0,4%, а средногодишната инфлация за първото полугодие е 5,1% при 14,1% през миналата година по това време. Виждаме отново как зад видимото подобряване на един макроикономически показател, а именно – намаление на инфлацията – може да стои криза и опасност от икономическа нестабилност, а не икономически подем.
Анализът на макроданните трябва да се прави в контекст и да се следи цялостната картина на развитие на икономиката, а това, което трябва да направи новото правителство в тази обстановка, е силно ограничаване на правителствените харчове и стабилизиране на бюджета.

Адриана Младенова, ИПИ