Оздравителният план за Кремиковци рискува атака в съда

Оздравителният план за Кремиковци може да бъде оспорен в съда от малките акционери и всяко друго заинтересувано лице заради нарушаване на правата им, гарантирани от закона, регулиращ капиталовите пазари и публичните дружества. Това показва допитване на Дневник.

Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), под ударите на който попада и Кремиковци като публично дружество, забранява увеличение на капитала на публично дружество по условие, каквото е предвиденото в плана, тъй като нарушава правото на равнопоставеност между акционерите – основополагащо правило на капиталовия пазар.

Информацията беше потвърдена пред Дневник от адвокат Николай Бебов от Цветкова, Бебов и съдружници и още двама юристи с дългогодишен опит на капиталовия пазар, които заради високия политически заряд около казуса Кремиковци предпочетоха да не бъдат цитирани. В същото време обаче според други експерти в областта на банкрутите в този случай разпоредбите на специалния закон ЗППЦК, защитаващ малките акционери, може би са второстепенни, а водещи са общите за всички компании норми на Търговския закон (ТЗ) в частта за несъстоятелност.

Какво се предлага?

През лятото на тази година синдикът на Кремиковци Цветан Банков предложи оздравителен план за предприятието, чрез който вземания на кредиторите за около 944 млн. лв. могат да бъдат обърнати в акции. Ако планът бъде одобрен на третото събрание на кредиторите и всички притежатели на тези вземания наистина приемат да ги обърнат в акции, то дружеството ще увеличи капитала си от сегашните 18.5 млн. лв. на 963 млн. лв.

Проектът е допустим по ТЗ, но изглежда в противоречие със ЗППЦК, тъй като нарушава интересите на акционерите, най-вече на малките, които при тази схема ще бъдат лишени от преимуществените си права да се включат в увеличението съразмерно и равнопоставено.

Синдиците и облигационерите трябва да погледнат сериозно на закона за ценните книжа (ЗППЦК). Струва ми се, че няма как да се избегне забраната за увеличение на капитала на Кремиковци по метода, предвиден в оздравителния план, каза адвокат Николай Бебов от Цветкова, Бебов и съдружници. По думите му, ако се следва буквата на закона, кредиторите няма да могат да запишат акции заради ограниченията в ЗППЦК.

При така стеклите се обстоятелства все едно се казва, че правата на миноритарните акционери не съществуват и че собствеността им в предприятието ще бъде обезличена, т.е. капиталът ще бъде размит, коментира друг юрист, пожелал анонимност. Поради пропуските проектът за оздравяване на „Кремиковци“ рискува да бъде атакуван в съда от малките акционери в компанията или всеки, който е заинтересувано лице.

Източници на Дневник, близки до облигационерите обясниха, че този риск е бил обсъден в края на пролетта. Тогава е разгледан и вариант, при който увеличението на капитала щяло да направи облигационерите мажоритарен собственик. Изискването на ЗППЦК е в този случай също да се направи търгово предлагане за миноритарните акционери. При увеличение на капитала с признатите вземания облигационерите ще трябва да предложат цена за изкупуване на останалите акции, защото ще са основен собственик с дял от поне 81% от капитала.

В момента акционери в Кремиковци са компанията на Прамод Митал (71% от капитала), държавата с принципала й – Министерството на икономиката и енергетиката (25%), и миноритарни инвеститори (4%). Именно последните ще са най-ощетените, тъй като няма да могат да участват в увеличението, ако планът се осъществи. Държавата от своя страна ще може частично да овъзмезди претенциите си, тъй като освен акционер е и кредитор в комбината.

На този етап съдбата на оздравителния план не е ясна, защото чака одобрение от предстоящото в средата на октомври събрание на кредиторите и трябва да получи санкция от съда. Запознати с практиката обаче сочат, че ако никой не предяви претенции, съдът най-вероятно ще одобри проекта безпроблемно. Още повече че е твърде възможно самите малки акционери да спечелят повече от едно оздравяване на предприятието, защото при другият вероятен сценарий – ликвидация, трудно могат да се надяват на нещо заради огромните задължения на дружеството, надхвърлящи активите му.

Комисията за финансов надзор (КФН), която регулира публични компании като Кремиковци и вече се е намесвала в защита на малките акционери около липсата на информация от комбината, сега не планира да предприема каквито и да било мерки по този повод. Тя се аргументира с несъстоятелността, в която е обявено предприятието, и е решила да заложи на разпоредбите на ТЗ, който допускат капитализиране на вземания в едно дружество.

В ЗППЦК по никакъв начин не е отменено действието на текстовете в Търговския закон, които касаят несъстоятелността. Съответно тълкуването ни е, че следва да се прилага режимът за оздравяване, посочен в ТЗ, каза Ралица Агайн, ръководител Инвестиционна дейност и зам.-председател на КФН.

Върху подобна теза стъпва и синдикът на Кремиковци Цветан Банков. Текстовете в Търговския закон са специални в частта несъстоятелност, каза той. Така или иначе съдът има последната дума, допълни Агайн.

ЗППЦК vs. ТЗ

Юристите, до които Дневник се допита, обаче се разминаха кой закон следва да е водещ в случая. Според едни изпадането в несъстоятелност на едно публично дружество не е причина да се отменят нормите на ЗППЦК. Изключение се прави само при декапитализация на финансови институции. Нещо повече, при противоречие в два закона с приоритет е специалният, който в случая е именно законът за ценните книжа. В правото противно на очакванията няма черно и бяло, но по-скоро с приоритет е специалният закон – ЗППЦК, каза адвокат Бебов.

Други експерти в областта на банкрутите обаче смятат, че разпоредбите на ТЗ, касаещи търговската несъстоятелност, са над специалния закон, а самият факт, че едно дружество е в неплатежоспособност, обезсилва неговите органи на управление, сред които е и общото събрание на акционерите.

Ако обаче се окаже факт, че специалният закон е водещ и заинтересувано лице атакува проекта в съда, процедурата по несъстоятелност и оздравяването на Кремиковци може се провали с всички произтичащи от това негативи за работници, кредитори, доставчици, акционери, в това число и държавата.

Вариантите за излизане от заплетената ситуация, при положение че правата на малките акционери бъдат уважени, са два, сочи проучването на Дневник. Единият е делът на миноритарните инвеститори в предприятието да бъде откупен и компанията да бъде отписана от регистъра на публичните дружества, като първото обикновено се прави чрез търгово предложение на мажоритарните акционери. Другият вариант е КФН да се възползва от правомощията си и да предложи спешни законови промени за преодоляване на проблема.

Равнопоставеното третиране на акционерите, в това число миноритарните, и защита правата им е сърцевината на законодателството, което урежда функционирането на публичните компании и капиталовия пазар в България и по света. Именно миноритарните акционери са тези, които в повечето случаи имат най-малка възможност да отстояват сами правата си, което изисква и по-високата им регулативна защита. Затова казусът Кремиковци е своеобразен тест за устоите както на капиталовия пазар, така и на правната практика в страната.

Освен това, колкото и да е странно, предвид поведението му през последните години Кремиковци е представител на капиталовия пазар и е задължен да се придържа към правилата за добро корпоративно управление, елемент на което е спазването правата на акционерите. Ръководството на предприятието неведнъж е било санкционирано от КФН и от Българската фондова борса заради неспазването на задълженията си по разкриване на информация и публикуване на отчети със закъснение.

в-к „Дневник“