Украинската криза и рисковете за австрийската Raiffeisenbank International

„Оранжевата” революция преди 10 години и прозападната ориентация на тогавашното украинско правителство повишиха доверието на чуждестранните инвеститори и доведоха до значителни инвестиции във всички сектори на икономика, в т.ч. и в банковия сектор.

Една от първите банки инвестирали в Украйна беше австрийската Raiffeisenbank International, специализираща се в страните на Централна и Източна Европа, както и в бившите Съветски републики.

Под ръководството на своя бивш генерален директори и „архитект на експанзията на Изток” Херберт Степич Raiffeisenbank International закупи 93,5% от акциите на украинската Авал Банк за 858 млн. евро през 2005 г.

Покупката на Авал Банк беше не само най-голямата, но както впоследствие се оказа и най-неуспешната покупка за австрийската банка. Авал Банк има 800 филиала на територията на Украйна и 13.000 служители. Макар, че балансовата стойност на банката в размер на 4,5 млрд. евро, тя е сравнително малка и съставлява само 3,4% от консолидираната балансова стойност на Raiffeisenbank International. Относителният дял на лошите кредити в кредитния портфейл на банката са в размер на 3,6 млрд. евро- 32,2% /по данни от 30.09.2013/.[1]

Може да се отбележи, че след избухването на украинската криза качеството на кредитния портфейл на Авал Банк се влоши още повече. Събитията в Украйна доведоха до рязката обезценка на украинската гривна, а анализа на кредитния портфейл на банката показва, че 43% от раздадените кредити са в чуждестранна валута.

Счетоводната стойност на собствения капитал на Авал Банк е 820 млн. евро. Опитите на банката да продаде част от „лошите” си кредити засега се оказват безуспешни. Има опасност голяма част от фирмените кредити на Авал Банк да бъдат напълно отписани.

Raiffeisenbank International има в инвестиционния си портфейл и украински държавни облигации в размер на 534 млн. евро, които в предвид финансовото състояние на страната са потенциален източник на бъдещи значителни загуби.

Украинската криза има пряко отражение и върху операциите на Raiffeisenbank International в Русия. Дъщерната банка в Русия ZAO Raiffeisenbank в миналото пое курс на ускорена пазарна експанзия и се превърна в много важен източник на доходи за Банковата група. Балансовата стойност на банката съставлява 12,1% от консолидираната балансова стойност на Raiffeisenbank International, а кредитният й портфейл 12,3% от общия кредитен портфейл /по данни от отчета на 30.09.2013 г./. През 2012г. относителен дял от руския клон в нетната печалба на Raiffeisenbank International възлезе на 64%.

Украинската криза повиши рязко и рисковете за ZAO Raiffeisenbank. Постепенното обезценяване на рублата спрямо чуждестранните валути ще доведе неизбежно до увеличаване на относителния дял на лошите кредити. Близо 34% от раздадените банкови кредити са в чуждестранна валута, а 43% от тях са предоставени на частни лица, които е много малко вероятно да реализират доходи в чужда валута. Обезценяването на рублата ще затрудни обслужването на значителна част от кредитите в чуждестранна валута и на практика те ще станат несъбираеми.

„Украинската криза” оказа силно влияние и върху Bank Austria, дъщерна банка на италианската UniCredit Bank. Според доклад на Банката за Международни Разплащания в Базел кредитните експозиции на европейските банки по отношение на банки, фирми и частни лица в Русия и Украйна възлизат на 153 млрд. евро. От тях почти една пета принадлежат на Raiffeisenbank International и Bank Austria.

[1] Raiffeisenbank International ще оповести своите окончателни финансови резултати за 2013 г. на 27.03.2014.