Унгария обяви блокада за евроинтегрирането на Украйна заради новия закон за образованието

„Унгария ще блокира всички стъпки в Европейския съюз, които биха представлявали напредък за евроинтеграцията на Украйна в духа на програмата „Източно партньорство“. Гарантираме, че в бъдеще ще стане доста болезнено за Украйна.“ Това заяви във вторник външният министър Петер Сиярто пред националната информационна агенция MTI, след като президентът Петро Порошенко подписа новия закон за образованието.

Няколко държави, сред които и България, изразиха тревога или поискаха допълнителна информация дали ще пострада правото на техни малцинства да се обучават на майчин език. Будапеща посочва, че от 5 клас нагоре, когато децата са на 10 години, всички предмети ще се преподават на украински.

Сиярто, който е с премиера Виктор Орбан с делегация в Сингапур, допълни, че действията на украинския президент са срамни и скандални. Досега президентът Порошенко говори, че иска Украйна да се приближи до Европа, но с днешното си решение „той се отдалечи от Европа и направи огромна крачка в противоположната посока“, казва още министърът.

Порошенко говори за европейска Украйна, „но вече може абсолютно да забрави за това“, предвид факта, че Унгария започва да блокира всички инициативи, по всички възможни форуми и международни организации – и предимно тези в ЕС – от които Украйна ще има полза.

Сиярто е и министър на търговията и припомня, че в Киев хранят надежди за задълбочаване на евроинтеграцията след отпадането на визите за пътуване до ЕС и влизането в сила на споразумението за асоцииране с единния пазар. „Сега можете да забравите за това“, казва той пред националната агенция. „На провеждана в момента сесия на Съвета по човешки права към ООН Унгария ще наложи вето на всички коментари и гледни точки на Европейския съюз, които не осъждат Украйна достатъчно решително.“

Порошенко подписа закона на 25 септември, като изтъкна, че така започвала дълбока реформа на образованието с цел страната да влезе в „европейското образователно пространство“. Предвиждат се редица административни и структурни промени, но вниманието на съседни държави се фокусира върху текстовете, в които се казва, че украинският става „език на образователния процес“.

В преходен период до 2020 г. децата от национални малцинства ще продължат да се обучават на родния си език, но в предучилищните и началните класове трябва постепенно да се увеличава броят на предметите, преподавани на украински, информира infobulgaria.info.

Будапеща протестира веднага след приемането на закона от Върховната Рада, защото смята, че се ограничават правата на около 150 000 етнически унгарци в Украйна.

Безпокойство изразиха Румъния, Полша и Молдова, а Русия заяви, че законът противоречи на Конституцията на Украйна, ограничава правата на говорещите руски език и насажда „моноетнически езиков режим“.

 

 

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *