Урокът от 15 септември
Речта, която произнесе американският президент Барак Обама пред Управлението на федералния резерв вчера, е една от най-коментираните теми в британския печат.
Една година след фалита на четвъртата по големина банка в САЩ „Леман брадърс“ (Lehman Brothers) той предупреди банките да не забравят уроците, научени благодарение на финансовата криза, да ограничат прекалено високите премии за банкерите и да спазват новите правила на финансовия пазар, тъй като в противен случай могат да предизвикат нова рецесия.
Президентът говори с поучителен тон пред представители на финансовата индустрия в сградата на федералния резерв, която се намира на две крачки от фондовата борса на Уолстрийт – и има пълно основание за това, коментира „Индипендънт“.
Една година след настъпването на финансовия срив правителството на САЩ все още е собственик на няколко гигантски финансови институции като застрахователната компания „Ей Ай Джи“ (AIG), и ипотечните къщи „Фани Мей“ (Fannie Mae) и „Фреди Мак“ (Freddie Mac). Освен това държавата държи големи дялове от много от големите американски банки. Финансовата система беше доведена до ръба на срив след години на раздуто кредитиране, които приключиха внезапно със срив на доверието и последвалата паника. За да се спаси системата бяха похарчени трилиони долари, събрани от данъкоплатците, отбелязва „Индипендънт“.
Целта на появата на президента в сърцето на финансовата столица на САЩ обаче не беше само да се изпусне парата на народното недоволство срещу Уолстрийт, който през тази година лобираше все по-силно срещу засилването на регулациите на финансовия пазар. В разгара на лютата битка за реформата на здравната система, която доведе до падане на рейтинга му, Обама се опитва да насочи общественото внимание към своите постижения за стабилизирането на финансовата система, коментира „Индипендънт“.
Речта на президента символизира новата роля на Вашингтон като главния полицай, който ще следи за спазването на правилата на Уолстрийт, коментира „Таймс“. Езикът му беше най-остър, когато засегна темата за възнагражденията на финансистите. Въпреки това той изглежда е съгласен, че ако се наложи таван на възнагражденията, ще бъде постигнат обратен ефект, освен това едно такова решение би било почти невъзможно от политическа гледна точка. Сред публиката в залата на федералния резерв имаше малко директори на големи банки и неколцина от тях се постараха да си дадат вид, че подкрепят думите на президента, въпреки съдържащите се в тях остри критики, отбелязва „Таймс“.
Въпреки че обръщението на Обама като цяло беше определено от американските медии като „предпазлива победна реч“, експертите предупреждават, че най-голямата икономика в света далеч не е преодоляла проблемите си, отбелязва „Гардиън“. Над 450 американски банки и ипотечни компании фалираха, а други 416 са поставени под наблюдение в специален списък на проблемните фирми. Безработицата в САЩ е на най-високото си равнище от 1983 година. 9,7 процента от хората в трудоспособна възраст, или 6,9 милиона души са без работа. „Гардиън“ цитира икономиста Нуриел Рубини, известен като „доктор бедствие“, заради прецизното си прогнозиране на финансовата криза. Според Рубини големите загуби от кредитни карти, студентски заеми, търговска собственост и лизинги за автомобили продължават да тровят финансовата система и да възпрепятстват завръщането към икономически растеж.
бществото не е простило на банкерите за предизвикването на икономическата криза, отбелязва „Гардиън“. Проучване, поръчано от Би Би Си, извършено в двайсетте най-развити държави, показва, че едва 32 процента от запитаните са доволни от предприетите от банките действия за преодоляване на кризата.
Спасяването на банките не означаваше, че задължително трябва да бъдат спасени банкерите, техните акционери и притежателите на облигации, коментира Джоузеф Стиглиц в друга статия в „Гардиън“. Можехме да запазим банките като институции, дори ако бяхме играли по обичайните правила на капитализма, които гласят, че когато една фирма не може да изпълни задълженията си към своите кредитори, акционерите губят всичко, смята Стиглиц.
В своята реч Обама защити реакцията на своето правителство срещу финансовата криза, но истината е, че една година след фалита на „Леман брадърс“ Вашингтон все още не е предприел адекватни действия, за да ограничи размера на институциите, тяхната взаимообвързаност и склонността им да поемат рискове. Всъщност правителството позволи на банките да станат още по-големи, като същевременно не успя да пресече практиката на даване на огромни премии на финансистите, пише Стиглиц в „Гардиън“. Фалитът на „Леман брадърс“ беше симптом на една зле функционираща финансова система и провалена система на финансова регулация. Той би трябвало да ни е научил, че е по-лесно и със сигурност по-евтино да предотвратяваме проблемите, вместо да се опитваме да ги решим, когато излязат извън контрол, заключава Стиглиц в статията си в „Гардиън“.
БТА