„Файнаншъл таймс“: Ентусиазмът за разширяване се изпари, ЕС затваря врати

Симптомите на умората станаха очевидни миналата година, когато Франция и Холандия отхвърлиха договора за европейска конституция

България и Румъния могат да влязат в Европейския съюз, но зад тях вратите му започват да се затварят, коментира „Файнаншъл таймс“

С присъединяването на двете черноморски страни към съюза завършва „големият взрив“ – започналото през 2004 г. разширяване, когато в съюза влязоха осем бивши комунистически държави от Централна и Източна Европа (плюс Кипър и Малта – б.ред.).

Западните лидери сравнително лесно използваха като аргумент за разширяването на съюза заличаването на белезите от раните на Студената война, но всяко ново разширяване прави почвата на ЕС все по-несигурна.

Успяхме да вкараме Чехия, Унгария и Полша в съюза, казва официален представител на ЕС.

„Хората знаеха за Пражката пролет, за събитията в Будапеща от 1956 г. и за „Солидарност“. С България и Румъния е по-трудно в този случай да използваш емоциите и така ще е и в бъдеще, ще става все по-трудно“, допълва той.

Според тазгодишно проучване на общественото мнение „Евробарометър“ 53% от европейските граждани гледат на разширяването с „безразличие, страх, досада и неудовлетворение“, въпреки че 55% от анкетираните все още оценяват положително процеса.

Симптомите на умората от разширяването станаха очевидни миналата година, когато Франция и Холандия отхвърлиха с референдуми договора за европейска конституция.

Според Франция разширяването разводнява първоначалната група от богати държави, действащи под ръководството на Париж. Другото опасение бе, че ЕС се разширява прекалено, и то твърде бързо.

За холандците големият фактор бе имиграцията, както е сега за Великобритания, която традиционно бе един от най-големите застъпници на разширяването.

От май 2004 г. до юни на Острова пристигнаха 600 хил. източноевропейски работници – повече от това, което очакваше правителството.

Макар че новите страни членки на ЕС от Централна и Източна Европа отбелязаха голям напредък след падането на комунизма, последните политически събития засилиха опасенията и скептицизма в „стара Европа“.

Полската управляваща партия бе обвинена в популизъм и национализъм. Новата коалиция в Словакия бе критикувана заради ксенофобия. Унгарският министър-председател предизвика демонстрации, след като призна, че е излъгал, за да спечели парламентарните избори.

Неуспехът на България и Румъния в борбата с организираната престъпност и корупцията и при подготовката на административната им система за използване на милиардите евро на ЕС не спомогна за спечелване на доверие.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу твърди, че от разширяването печелят и старите и новите страни.

Разширена Европа има по-голяма тежест спрямо Китай и Русия в сравнение с преди, казва той, но признава, че е нужна пауза преди клубът от 27 страни, чието население ще достигне 490 млн. души, да приеме нови членове.

Барозу смята, че няма да е мъдро, ако процесът на разширяване продължи, преди да бъдат реформирани институциите.

Членството на България и Румъния е естествен завършек. Само Хърватия и Турция са започнали присъединителни преговори. Малко вероятно е първата да бъде готова да влезе в съюза преди 2011 г., а пътят на втората към ЕС е лъкатушещ и тя може и да не постигне целта си.

Отсега нататък става трудно. България и Румъния може да са бедни, но „поглъщането“ на останалите потенциални кандидати за членство от Западните Балкани (Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово, Албания и Македония) ще бъде по-трудно и по-скъпо.

Докато пред тези страни ЕС поне е очертал перспектива за членство, други държави като Украйна, Молдова, Грузия и Армения ще трябва да чакат дълги години, за да започнат да отминават симптомите на умората от разширяването на ЕС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *