Фед може да изпревари ЕЦБ с вдигането на лихвата заради гръцката криза

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише призова в началото на седмицата европейските страни да си вземат поука от фискалната криза в Гърция. Натискът върху Гърция, Испания, Португалия и Ирландия да намалят своя бюджетен дефицит обаче принуждава техните правителства да изтеглят стимулите си за икономиката предварително, пише Bloomberg. Това на свой ред може да доведе до повторно свиване на икономиката през тази година и до появата на дефлация в еврозоната.
По този начин може да настъпи неочакван обрат в паричната политика на ЕЦБ и Федералния резерв и да стане така, че централната банка на САЩ да вдигне първа основния си лихвен процент преди края на тази година. По този начин еврото може да се върне към дъното си от ноември 2005 г., когато курсът на двойката EUR/USD падна до 1,1699 долара за евро.
Икономисти от най-големите европейски банки като Deutsche Bank, HSBC и Credit Suisse са на мнение, че ЕЦБ ще пристъпи към повишаване на основния лихвен процент по-късно, отколкото досега се е смятало. Той падна до сегашното си рекордно ниско си ниво от 1% през май 2009 г. и се задържа на него и през март тази година.
Бюджетните ограничения, с които Трише трябва да се съобразява, са в контраст с паричната политика на Федералния резерв. Той засега не изпитва такива трудности, защото законодателите в САЩ не дават признаци да налагат ограничения на големия бюджетен дефицит на страната, който надминава 10% от брутния й вътрешен продукт (БВП).
Различният подход на двете централни банки може да доведе до спад в курса на еврото спрямо долара до 1,20 долара за евро, което не се е случвало от март 2006 г. Тогава Федералният резерв изпревари ЕЦБ при увеличението на основния си лихвен процент.
За последно основната лихва в САЩ е била по-висока от тази в еврозоната през 2005 г. Това се случва след седем поредни повишения на основния лихвен процент в САЩ, докато ЕЦБ прибягва до подобна стъпка чак през декември 2005 г. След това в рамките на 2005 г. еврото поевтинява с 13% срещу долара и курсът му пада до 1,1699 през ноември 2005 г. след три поредни години на печалба.
Икономистите на Deutsche Bank са съкратили през февруари прогнозата си за основния лихвен процент в еврозоната и вече очакват увеличение на основната лихва с 0,5 процентни пункта през последните три месеца на тази година. Това е два пъти по-малко от прогнозираното преди това увеличение на лихвата от 1 процентен пункт.
От HSBC на свой ред не очакват увеличение на основния лихвен процент в еврозоната преди март 2011 г. Икономиката на еврозоната отчете минимален ръст от 0,1% през последното тримесечие на 2009 г., а безработицата остана висока на ниво от 9,9% през януари.
В същото време икономистите прогнозират, че основният лихвен процент в САЩ ще се повиши в края на тази година и ще достигне 1,25% през следващите 12 месеца. Лихвата в еврозоната според Credit Suisse ще остане 1% до края на тази година, което може да понижи курса на еврото до 1,25 долара за евро.
Поевтиняването на еврото ще има положителен ефект върху износа на еврозоната в краткосрочен план и може да накара водещите политически фигури в Европа да затегнат своя контрол върху разходите на правителствата, за да се избегне натрупването на големи дисбаланси.
Според икономисти на BlueGold фискалната криза в Гърция идва тъкмо навреме, за да покаже на ЕС слабите места в системата, за да ги поправи, преди подобна криза да връхлети някои от по-големите икономики в еврозоната.

Финанси