Фермери и търговци разединени за ДДС на зърното

При обратното начисляване данъкът се плаща от купувача, а не от продавача, както е обикновено. При това положение купувачът не може да претендира за данъчен кредит и веригата се прекъсва, обясни за БНР данъчният експерт Симеон Симеонов. „Проблемите с измамите с ДДС се състоят именно в този принцип – че продавачът трябва да внесе данъка в бюджета, а купувачът има право да си го възстанови този данък от бюджета. Когато продавачът не внесе данъка в бюджета, а купувачът продължава да настоява да си го възстанови – тогава се получава измама с ДДС. Когато имаме обратно начисляване обаче, тъй като данъкът не се внася от продавача, съответно не се възстановява от купувача – измама с ДДС е изключена“, каза той. Производителите обаче ще се нуждаят от повече оборотни средста, тъй като след като няма да начисляват те данъка, не могат да си приспадат данъчен кредит с месечните декларации. Вместо това те ще трябва да чакат държавата да им върне платения данък за закупените материали и техника, което става по-бавно. Търговията без документи не е масова практика, но браншът има и недобросъвестни представители, призна в интервю за БНР Костадин Маринов от Асоциацията на търговците на зърно. Според него най-добрият начин за пресичане на злоупотребите е обратното начисляване на ДДС. До 40% достига сивият сектор в търговията с пшеница в България, съобщи за „Класа“ директорът на Националната служба по зърното (НСЗ) Злати Златев. Според анализи на ведомството към земеделското министерство балансът на хлебното зърно показва, че по веригата от земеделците, през мелничарите, хлебарите и търговците голяма част от суровината се търгува без документи и така се „спестява“ плащането на ДДС към държавата. В предаване за БНР Златев каза още, че това са малки производители, с по 1000 – 2000 дка земя, които реализират продукцията си без документи. По думите му на пазара дори съществували два вида оферти за цени – с фактури и без такива. За да се въведе контрол при тези случаи, шефът на НСЗ предложи обвързване на земеделските субсидии с количеството на произведената продукция, а не както е сега – само с обработваемата земя. И според Ангел Вукодинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, всички сериозни производители не са в сивия сектор. „Там са предимно търговци или предприятия, които преработват брашно и хляб съответно или са износители“, подчерта Вукодинов. По думите му българските зърнопроизводители са в светлата част на икономиката по няколко причини. Първо – че са контролирани от Държавен фонд „Земеделие“ покрай изплащаните субсидии за обработваемите площи и покрай проектите, с които кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони. Второ – заради взаимоотношенията си с банките-кредитори, пред които трябва да имат „чисто досие“.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *