Финансовата криза ще засилва политическите кавги по света
За да се избегне блокирането на икономиките на водещите в икономическо отношение развити страни с пазарна икономика, правителствата в САЩ, Великобритания, Италия и редица други държави предприеха мерки за рекапитализация на водещи банки и други финансови институции със системоподдържащи функции в националните икономики. Трилиони долари бяха инвестирани в акции на водещи финансови компании. Паралелно, частните банки бяха щедро рефинансирани от Федералната резервна система, Европейската централна банка и останалите водещи централни банки. Тези координирани усилия предпазиха глобалната икономика от финансов крах, но не решиха структурните проблеми, а
просто прехвърлиха свръхзадлъжнялостта от частния сектор върху държавата
Сега практически всички водещи страни с пазарна икономика се сблъскват с нов проблем – как да овладеят нарастването на държавните дългове и бюджетните дефицити. Този проблем придобива политически измерения, тъй като в последна сметка става въпрос за повишаване на данъци и свиване на разходи. Дясното решение се свежда до орязване на социалните програми, докато лявото акцентира на повишаване на данъците върху високите доходи. Ако в разгара на финансовата криза в политическите среди имаше някакъв относителен консенсус, че банковият сектор трябва да бъде спасен, то сега такъв консенсус по отношение на държавните дългове липсва. Това, от своя страна, поражда
недоверие във финансовите пазари
Типичен пример за това е развитието на проблема с държавния дълг на САЩ. Конфликтът между президента Обама и Конгреса, макар и временно притъпен, не е изчезнал. В американските политически среди няма консенсус по въпроса как да бъде намален бюджетният дефицит и да бъде спряно нарастването на държавния дълг. Понастоящем американският дълг е в размер приблизително на 70% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато бюджетният дефицит за текущата година ще възлезе на около 10,8% от БВП. Тези числа са стряскащи, особено на фона на нарастващото разделение в управляващия политически елит.
Безпокойството на финансовите пазари получи израз в първото от 1941 година насам понижаване на кредитния рейтинг на САЩ от стабилен към негативен от страна на рейтинговата агенция “Стандард енд Пуър”. Това означава, че съществува една трета вероятност от понижаване на рейтинга от три пъти А, какъвто е понастоящем, на по-ниско равнище, в течение на близките три години. Пониженият рейтинг вече доведе до допълнителна нестабилност на американския финансов пазар. Не е ясно и бъдещето на американския долар като световна резервна валута.
Положението на европейския континент не е по-стабилно. Независимо от финансовите инжекции на Гърция, Ирландия и Португалия, финансовите пазари не са спокойни. Нарастват лихвите, които плащат по своите държавни облигации не само Гърция, Ирландия, Португалия, но и Испания и Италия. Въпреки финансовата помощ по линията на Европейския съюз и Международния валутен фонд, липсва увереност, че Гърция ще може успешно да погасява своите държавни облигации.
Положението на Гърция напомня това на България в началото на 90-те години,
когато нашата страна беше принудена да обяви мораториум върху изплащането на своя външен дълг и проведе продължителни и тежки преговори с частните банки-кредиторки и правителствата на страните, отпуснали или гарантирали заеми за България. До средата на 90-те години България беше практически изолирана от международната валутно-финансова система, ако изключим заемите на МВФ и Световната банка. Засега Гърция се опитва да избегне преструктуриране на дълга, но финансовите пазари реагират с недоверие, което се прояви в неотдавнашната обезценка на еврото.
В Гърция се наблюдава и друг опасен синдром, а именно изтегляне на депозити от банковия сектор. Това прави страната още по-зависима от международните финансови пазари. Проблемите не се свеждат само до високите дългове на държавите от Южна Европа.
Висока е и финансовата задлъжнялост на Франция и Германия. Великобритания, независимо от това, че не участва в еврозоната, също полага огромни усилия за овладяване на бюджетния дефицит и държавния дълг. Всъщност Великобритания първа между развитите страни с пазарна икономика постави въпроса с фискалната стабилност в центъра на своята икономическа политика.
Третата световна икономическа сила, а именно Япония, се сблъсква с особено тежки финансови проблеми. Държавният дълг е над 200% от БВП. Задачата за управлението на този колосален дълг се усложнява от катастрофалните икономически последици от неотдавнашното земетресение и ядрената криза във Фукушима. Всичко това ще наложи вероятно повишаване на данъците и ново нарастване на държавнната задлъжнялост.
Доцент Ганчо Ганчев е доктор по икономика, председател на Научния съвет на Института за икономика и международни отношения.
Отбелязаните тенденции означават, че проблемите, породили глобалната финансова криза не са преодолени, а са само прехвърлени върху държавните финанси. Това засилва ролята на политическите решения при управлението на финансовите процеси, тъй като става въпрос за това, кои социални слоеве ще понесат в последна сметка тежестта на кризата. Имаме основания да считаме, че както в САЩ, така и в ЕС, политическите противоречия по повод овладяването на нарастващите фискални дефицити и държавни дългове ще се увеличават. В частност, в ЕС, ще се засилват както вътрешно, така и външнополитическите противоречия. Пример за това са резултатите от неотдавнашните избори във Финландия, където участието в пакта “Евро плюс” се оказа един от фокусите на предизборната борба.
В България тези въпроси не са така остри, но ние ще бъдем въвлечени в тяхното решаване в рамките на ЕС. Дискусиите по повод пакта “Евро плюс” са само малка част от проблемите, по които ще бъдем принудени да вземем отношение. За България би било най-добре, ако основните политически сили успеят да постигнат консенсус за позицията на страната във връзка с фискалната криза в ЕС.
доц. д-р Ганчо Ганчев