Финансовата криза
След двегодишен период между 2004 и 2006 година, когато основната лихва в САЩ нараства от 1 на 5,35 на сто, американският жилищен пазар започва да страда, като цените на имотите се понижават, а броят на хората, които изпитват трудности при обслужването на ипотечните си заеми, се увеличава. Броят на високо рисковите кредити – заеми на хора с лоша кредитна история, нараства до рекордни нива.
През април миналата година New Century Financial, специализирана във високорисковите кредити, попада под защитата на глава 11 от закона за фалитите. Тя успява да продаде много от дълговете си на други банки. В средата на миналата година кризата започва да се усеща и от банките.
На 9 август 2007-ма съобщение на френската банка BNP Paribas кара финансовият свят да разбере колко сериозна е ситуацията. Френската банка съобщава, че е замразила средства на свои инвестиционни фондове, защото не е в състояние да оцени „обективно“ обема на теглените кредити. От началото на кризата в Америка 19 финансови институции в САЩ станаха жертва на финансовата криза.
Във Великобритания банката Northern Rock бе частично ноционализирана, след като пострада сериозно от кризата отвъд океана.Тябепървата банка извън САЩ,която изпита затрудненияи се обърна за помощ към държавата зарадикризата.
На 15 септември тази година фалитът на четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ Lehman Brothers, който се оценява на 600 млрд. долара, разтърси финансовите пазари и доведе до огромни загуби, като някои изчисляват тези на Улострийт на над 1 трилион долара само в деня на краха.
Кризата се прехвърли и в Европа. Финансови икони като Fortis и Dexia, германската ипотечна банка Hipo Real Estate бяха сред първите жертви на Стария континент след големите трусове от средата на септември. Финансовите пазари продължиха да понасят големи загуби, като на няколко пъти основните индикатори се сринаха, а напрежението не бе успокоено въпреки финансовите инжекции на централните банки, които дори в опит да успокоят инвеститорите пристъпиха към безпрецедентно координирано намаляване на лихвените нива. Всеобщото притеснение е, че от финансовия сектор кризата може да се пренесе в реалната икономика. Според редица анализатори големите световни икономики ще навлязат в рецесия, която дори заплашва да се превърне в глобална.
В САЩ администрацията на президента Джордж Буш изработи план на стойност 700 млрд. долара за спасяване на банковата система на страната. Председателят на ФЕД Бен Бернанке дори подкрепи и допълнителни стимули за икономиката на страната. Великобритания последва американския пример и обяви спасителен план, включващ и частична национализация на големите британски банки, на стойност 50 млрд. лири. На 12 октомври страните членки на еврозоната възприеха принципи, чрез които Европа да обедини усилия в борбата с финансовата криза. Германия и Франция обявиха спасителни планове за банките. Дни по-късно мерките бяха приети и от държавните ръководители на всички членки на ЕС. Плановете бяха приети в средата на октомври, като този на Германия е на стойност 480 млрд. евро, а този на Франция – 360 млрд. евро. Финансовите министри в Европейския съюз поискаха да се гарантират банковите депозити до 50 000 евро. Много от държавите в Европа обаче вдигнаха прага на 100 000 евро.
В България минималният праг на държавните гаранции за депозитите бе вдигнат на 100 000 лева. Според икономистите обаче българската банкова система е стабилна, а влиянието на кризата ще се усети у нас най-вече чрез вдигане на лихвите по кредити, затягане на условията за кредитиране, спад на чуждестранните инвестиции и намаляване на производството.
След двегодишен период между 2004 и 2006 година, когато основната лихва в САЩ нараства от 1 на 5,35 на сто, американският жилищен пазар започва да страда, като цените на имотите се понижават, а броят на хората, които изпитват трудности при обслужването на ипотечните си заеми, се увеличава. Броят на високо рисковите кредити – заеми на хора с лоша кредитна история, нараства до рекордни нива.
През април миналата година New Century Financial, специализирана във високорисковите кредити, попада под защитата на глава 11 от закона за фалитите. Тя успява да продаде много от дълговете си на други банки. В средата на миналата година кризата започва да се усеща и от банките.
На 9 август 2007-ма съобщение на френската банка BNP Paribas кара финансовият свят да разбере колко сериозна е ситуацията. Френската банка съобщава, че е замразила средства на свои инвестиционни фондове, защото не е в състояние да оцени „обективно“ обема на теглените кредити. От началото на кризата в Америка 19 финансови институции в САЩ станаха жертва на финансовата криза.
Във Великобритания банката Northern Rock бе частично ноционализирана, след като пострада сериозно от кризата отвъд океана.Тябепървата банка извън САЩ,която изпита затрудненияи се обърна за помощ към държавата зарадикризата.
На 15 септември тази година фалитът на четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ Lehman Brothers, който се оценява на 600 млрд. долара, разтърси финансовите пазари и доведе до огромни загуби, като някои изчисляват тези на Улострийт на над 1 трилион долара само в деня на краха.
Кризата се прехвърли и в Европа. Финансови икони като Fortis и Dexia, германската ипотечна банка Hipo Real Estate бяха сред първите жертви на Стария континент след големите трусове от средата на септември. Финансовите пазари продължиха да понасят големи загуби, като на няколко пъти основните индикатори се сринаха, а напрежението не бе успокоено въпреки финансовите инжекции на централните банки, които дори в опит да успокоят инвеститорите пристъпиха към безпрецедентно координирано намаляване на лихвените нива. Всеобщото притеснение е, че от финансовия сектор кризата може да се пренесе в реалната икономика. Според редица анализатори големите световни икономики ще навлязат в рецесия, която дори заплашва да се превърне в глобална.
В САЩ администрацията на президента Джордж Буш изработи план на стойност 700 млрд. долара за спасяване на банковата система на страната. Председателят на ФЕД Бен Бернанке дори подкрепи и допълнителни стимули за икономиката на страната. Великобритания последва американския пример и обяви спасителен план, включващ и частична национализация на големите британски банки, на стойност 50 млрд. лири. На 12 октомври страните членки на еврозоната възприеха принципи, чрез които Европа да обедини усилия в борбата с финансовата криза. Германия и Франция обявиха спасителни планове за банките. Дни по-късно мерките бяха приети и от държавните ръководители на всички членки на ЕС. Плановете бяха приети в средата на октомври, като този на Германия е на стойност 480 млрд. евро, а този на Франция – 360 млрд. евро. Финансовите министри в Европейския съюз поискаха да се гарантират банковите депозити до 50 000 евро. Много от държавите в Европа обаче вдигнаха прага на 100 000 евро.
В България минималният праг на държавните гаранции за депозитите бе вдигнат на 100 000 лева. Според икономистите обаче българската банкова система е стабилна, а влиянието на кризата ще се усети у нас най-вече чрез вдигане на лихвите по кредити, затягане на условията за кредитиране, спад на чуждестранните инвестиции и намаляване на производството.
След двегодишен период между 2004 и 2006 година, когато основната лихва в САЩ нараства от 1 на 5,35 на сто, американският жилищен пазар започва да страда, като цените на имотите се понижават, а броят на хората, които изпитват трудности при обслужването на ипотечните си заеми, се увеличава. Броят на високо рисковите кредити – заеми на хора с лоша кредитна история, нараства до рекордни нива.
През април миналата година New Century Financial, специализирана във високорисковите кредити, попада под защитата на глава 11 от закона за фалитите. Тя успява да продаде много от дълговете си на други банки. В средата на миналата година кризата започва да се усеща и от банките.
На 9 август 2007-ма съобщение на френската банка BNP Paribas кара финансовият свят да разбере колко сериозна е ситуацията. Френската банка съобщава, че е замразила средства на свои инвестиционни фондове, защото не е в състояние да оцени „обективно“ обема на теглените кредити. От началото на кризата в Америка 19 финансови институции в САЩ станаха жертва на финансовата криза.
Във Великобритания банката Northern Rock бе частично ноционализирана, след като пострада сериозно от кризата отвъд океана.Тябепървата банка извън САЩ,която изпита затрудненияи се обърна за помощ към държавата зарадикризата.
На 15 септември тази година фалитът на четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ Lehman Brothers, който се оценява на 600 млрд. долара, разтърси финансовите пазари и доведе до огромни загуби, като някои изчисляват тези на Улострийт на над 1 трилион долара само в деня на краха.
Кризата се прехвърли и в Европа. Финансови икони като Fortis и Dexia, германската ипотечна банка Hipo Real Estate бяха сред първите жертви на Стария континент след големите трусове от средата на септември. Финансовите пазари продължиха да понасят големи загуби, като на няколко пъти основните индикатори се сринаха, а напрежението не бе успокоено въпреки финансовите инжекции на централните банки, които дори в опит да успокоят инвеститорите пристъпиха към безпрецедентно координирано намаляване на лихвените нива. Всеобщото притеснение е, че от финансовия сектор кризата може да се пренесе в реалната икономика. Според редица анализатори големите световни икономики ще навлязат в рецесия, която дори заплашва да се превърне в глобална.
В САЩ администрацията на президента Джордж Буш изработи план на стойност 700 млрд. долара за спасяване на банковата система на страната. Председателят на ФЕД Бен Бернанке дори подкрепи и допълнителни стимули за икономиката на страната. Великобритания последва американския пример и обяви спасителен план, включващ и частична национализация на големите британски банки, на стойност 50 млрд. лири. На 12 октомври страните членки на еврозоната възприеха принципи, чрез които Европа да обедини усилия в борбата с финансовата криза. Германия и Франция обявиха спасителни планове за банките. Дни по-късно мерките бяха приети и от държавните ръководители на всички членки на ЕС. Плановете бяха приети в средата на октомври, като този на Германия е на стойност 480 млрд. евро, а този на Франция – 360 млрд. евро. Финансовите министри в Европейския съюз поискаха да се гарантират банковите депозити до 50 000 евро. Много от държавите в Европа обаче вдигнаха прага на 100 000 евро.
В България минималният праг на държавните гаранции за депозитите бе вдигнат на 100 000 лева. Според икономистите обаче българската банкова система е стабилна, а влиянието на кризата ще се усети у нас най-вече чрез вдигане на лихвите по кредити, затягане на условията за кредитиране, спад на чуждестранните инвестиции и намаляване на производството.