Финансовите кризи раждат 1 от 6 рецесии
Дали рецесиите, предизвикани от финансови и ипотечни кризи са различни от другите? Отговор на този въпрос търси в свое проучване Международният валутен фонд/МВФ/, което коментира в днешния си брой Financial Times. Въпреки че няма такова нещо като „цифрите говорят сами по себе си”, авторът на публикацията отбелязва, че в този случай се получава така.
Авторите на доклада са изследвали 122 рецесии в 21 държави от ОИСР в периода 1960-2007 година. Данните показват, че типичната рецесия в изследвания период продължава 1 година и води до загуби от 2% на БВП.
Една от всяка 6 рецесии се свързва с финансова криза, 1 от 4 – с цените на имотите и 1 от 3 – с борсов крах. Рецесии, които са породени от подобни финансови проблеми, водят до загуби, които са 2-3 пъти по-големи от други рецесии.
Въпреки че генерираните от финаносви проблеми рецесии продължават с 3 месеца повече от другите, обикновено има известен период между събитията, които са причина и самите рецесии.
Типичният кредитен крънч продължава 2.5 години и като последствие се свързва с 20% спад в кредитирането. Крах, тръгнал от борсите, продължава почти същото време, но води до загуба от 50% в стойността на активите.
Когато пазарът на имоти е в основата на дадена рецесия, тя продължава повече – около 4.5 години, и води до 30 % спад в цените на имотите.
Най-силната връзка е между спада в цените на жилищата и дълбочината на рецесията. Въпреки волатилността при цените на акциите тяхната връзка с реалната икономика е по-несигурна, показва проучването. Един от авторите на доклада остроумно отбелязва, че пазарът на акции е „прогнозирал“ 8 от последните 5 рецесии.
Рецесиите, асоциирани с цените на петрола, носят със себе си спад с 0.8% по-голям от този при обикновените. Въпреки че цени на петрола от около 45 долара за барел, каквито са в момента, се смятат за доста ниски, през първата половина на 2008 година, когато рецесията набираше скорост, цената достигна 135 долара сравнено с по-малко от 20 долара за барел в края на 90-те.
Цифрите от изследването на МВФ са по-скоро мрачни отколкото катастрофични и показват, че при отделните случаи не сме обречени на повторение от миналото в точните му измерения.
Както казва Хегел през 19 век, единственият урок, получен от историята, е че хората и правителствата никога нищо не научават от историята, нито пък действат по принципи, които са извлечени от нея.
Това ни окуржава да мислим, че рецесията ще свърши по-скоро отколкото си мислим.
Източник Financial Times
финанси