Фирмите плачат за частни бирници

Димитър Чобанов

Институт за пазарна икономика

На 67 млрд. лева набъбна сумата, която си дължат фирмите у нас към края на 2005 г., обяви стопанската камара. Става въпрос за борчовете към доставчици и клиенти, към банки и финансови организации, към свързани предприятия, към държавата – за данъци и осигуровки, към персонала и др. В доклада си БСК отбелязва тенденцията тези задължения да растат с все по-бързи темпове. Което означава и увеличение на междуфирмената задлъжнялост.

Основната причина за това е липсата на съгласуваност между двете страни в дадена сделка. При такава ситуация фирмата кредитор обикновено се обръща към съда или търси друг начин за изпълнение на договора. За съжаление и през 2005 г., и сега съдилищата действат много бавно, а събирането на вземанията е доста скъпа процедура. Ето защо кредиторите се отказват да си търсят парите.

Единственият им шанс е да се обърнат към недържавна организация, която да им съдейства да си приберат несъбраните борчове. Затова създаването на частни съдебни изпълнители бе стъпка в правилната посока. Те започнаха да се появяват реално през 2006 г. Ето защо данни за истинската междуфирмена задлъжнялост ще има едва в бъдещо изследване.

Не трябва да се забравя, че частните бирници работят на ограничен режим и все още са твърде малко. Това не позволява ползите от тази реформа да се реализират в максимална степен. А по-голяма свобода би довела до по-бързо и по-евтино изпълнение.

От друга страна, пък данъчните задължения постоянно намаляват. Което е признак или за подобряване на способността на администрацията да ги събира, или за повишена склонност сред бизнеса да плаща. Някои от факторите, които стимулират плащането на налозите, са понижените ставки – особено по корпоративния данък. По-силен ефект може да се очаква през 2007 г. заради още по-ниската 10-процентна ставка. Положителна мярка беше и намаляването на осигуровките с 6 процентни пункта от началото на 2006 г. Въпреки това данъчно-осигурителната тежест остава висока, особено що се отнася до облагането на труда.

Друг източник на сивата икономика са разходите, които фирмите трябва да извършат, за да се съобразят с определени изисквания към тях от страна на държавата (например някакъв лицензионен режим). При преценката дали да се спазва определена регулация всеки представител на бизнеса сравнява разходите, които би имал, ако го направи, с тези, ако заобиколи или направо не спази ограниченията или плащанията. Когато спазването на закона излиза прекалено скъпо, тогава съответната дейност преминава в сенчестата икономика. За съжаление промените в регулациите през последните години са твърде бавни и не водят до съществени улеснения. Затова и средата все още не е толкова благоприятна за правене на бизнес.

Изследването на БСК посочва някои проблеми пред българската икономика. Реформата в съдебната система, даването на по-голяма компетентност на частните съдебни изпълнители, намаляването на регулативната и данъчната тежест са част от мерките, които биха въздействали положително на средата за бизнес. По този начин и предприемачите, и гражданите ще имат по-големи стимули да спазват договорите и да изпълняват задълженията си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *