Фискалните ястреби в САЩ станаха уклончиви
„Блумбърг“
Драстичното свиване на бюджета, обявено от Великобритания миналия месец, накара хората да се запитат каква е вероятността скоро и САЩ да предприемат нещо подобно.
Двете държави имат някои общи ключови проблеми – опустошителен срив на жилищния пазар, прекалено силна зависимост от високорисковите финансови услуги и равнище на държавния дълг, наближаващо опасна зона. Застъпниците за по-умерен бюджет спечелиха силни позиции и отвъд Атлантика след изборите за Конгрес и губернаторски постове.
Фискалната позиция на двете страни обаче е крайно различна. Британците, които изтеглят напред икономиите и може би действат прекалено радикално, открито признават огромните щети и бъдещите заплахи за обществото, които носят банките им.
Американските фискални консерватори са много по-уклончиви. В САЩ има политици, които, подобно на френския президент Никола Саркози, правят голям въпрос от козметичните поправки в трайните дефицити, но никой не е готов да се заеме с основния проблем. Американската финансова система се самовзриви, вследствие на което дългът скочи с 40% като съотношение към брутния вътрешен продукт, а сега е на път да повтори сценария, може би този път с още по-страшни последици.
Без съмнение макроикономическата траектория във Великобритания е лоша. Бюджетният дефицит бе 11,5% от брутния вътрешен продукт миналата година, като общият държавен дълг скочи от 44% от БВП към 2007 г. на 80% към 2010 г. Уязвимостта на страната се крие в това, което доскоро бе приемано за предимство – статута на Лондон като световен финансов център.
Лоши залози
Британските банки станаха прекалено големи за икономиката, главно заради финансовата глобализация, а после се сринаха. Общите активи достигнаха равнище над шест пъти колкото БВП, а балансът на най-голямата институция в сектора, Royal Bank of Scotland, бе почти 1,5 пъти колкото размера на икономиката. (За сравнение в Исландия, която бе съсипана от банките си, активите на финансовия сектор достигнаха връх от около 12 пъти БВП.)
Сривът след катастрофалните залози върху недвижимости в САЩ и Великобритания вкара страната в дълбока рецесия и разду бюджетния дефицит, след като данъчните постъпления намаляха, а държавните разходи се увеличиха, отчасти заради нарасналите помощи за безработни.
Електоратът и политическият елит явно разбират това. Коалиционното правителство на Острова не само редуцира бюджетния дефицит, но обмисля сериозни промени, насочени към реформиране на банките и прекратяване на опасния цикъл „бум-срив-спасяване с държавни пари“. Дори Bank of England, изглежда, стои твърдо зад гърба на управляващите центристи.
Тази фискална корекция ще е болезнена, правителствата с по-скоро десен уклон не се притесняват от фискални икономии, засягащи сравнително бедни хора.
Изпреварващи действия
Ако британците все така трупат дефицити и световната икономика не се подобри, продължителното нарастване на дълговете ще доведе до истинско бедствие. Тогава Великобритания ще се изправи пред криза, налагаща още по-драстично свиване на бюджета в доста трудно време. Познайте кой ще понесе товара?
Обединеното кралство обаче не е непосредствено заплашено от фискална криза, така че действията му са изпреварващи.
На какво сме свидетели в политическия дебат на САЩ? Увъртане. Администрацията на Обама, Федералният резерв и Републиканската партия запазват необичайно мълчание относно мерките, които наистина биха намалили политическото влияние на най-големите банки и биха гарантирали, че кредиторите и акционерите, а не данъкоплатците, ще поемат разходите, когато световните мегабанки отново фалират.
Хората, които се самоопределят като фискални консерватори, предлагат или да се вдигнат данъците, или да се намалят постоянно контролираните разходи, които не отиват за сигурността – действия, които са незначителни в сравнение с мащаба на дефицитите. Това не е изненадващо, тъй като САЩ могат да вземат заеми при рекордно ниски лихвени нива.
Паралели с Франция
Американците обичат да се хвалят, че са съвсем различни от французите, но имат абсолютно същия проблем – силни лобита, които блокират всяко обсъждане на реална реформа.
Във Франция това са профсъюзите, които протестират против всякакви корекции на пенсиите. В САЩ това са силните и много по-скрити корпоративни интереси, които отблъскват опитите за стабилизиране на банковия сектор – лобито на финансовата индустрия предотврати всички намерения големите банки да бъдат раздробени или направени по-безопасни.
Франция страда от това, че обществото й напълно отказва да признае нуждата от строги мерки. Бюджетният й дефицит е 8% от БВП, съотношението дълг към БВП е 82%. Населението й застарява, което засилва тежестта върху пенсионната система. САЩ се намират в подобно положение с ироничната разлика, че големите банки имат по-малко политическо влияние във Франция и не представляват толкова сериозна заплаха за страната.
Най-вероятно Франция и САЩ ще кретат криво-ляво, докато на инвеститорите не им омръзне от риска или докато банките не се самовзривят отново, или и двете. Тогава въпросът ще бъде: кой ще поеме тежестта на необходимите фискални корекции?