Фискалният резерв ще бъде използван за буфер срещу световната криза

За втора поредна година социалните грижи, образованието и здравеопазването са секторите, които ще получат най-голямо увеличение на средствата от Бюджет 2009. Това предвижда одобреният от Съвета на управляващата коалиция БСП, НДСВ и ДПС и политическите ръководства на трите партии проект на бюджет за следващата година. В четвъртък той ще бъде разгледан на заседание на Министерския съвет, съобщи правителствената информационна служба.Бюджетната прогноза за 2009 г. отразява и доразвива политиките, водени от правителството през последните три години. Целта е:

трайна макроикономическа устойчивост;
конкурентоспособност и икономически растеж;
развитие на социалните системи и подобряване стандарта на живот.

Солидните валутни и фискални резерви, както и добре капитализираната и ликвидна банкова система, осигуряват стабилност на икономиката и подготвеност при евентуални негативни ефекти от глобалната финансова криза. Основни инструменти за поддържането на устойчивост на макроикономическите показатели са максимално ниво на консолидираните разходи до 40 на сто от БВП и положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 3 на сто от БВП. Прогнозираният икономически растеж е 4,7%. Очакваните преки чуждестранни инвестиции са около 5,3 млрд. евро. Предвидената инфлация в края на годината е 5,4%, а средната за периода – 6,7 на сто.Основните принципи, от които се изхожда при формулиране на мерките за противодействие на световната криза са:

запазване на финансова и банкова стабилност с цел стимулиране на икономиката и поддържане на инвестиционна активност, както и създаването на буфери за смекчаване на последиците върху реалния сектор;
по-активна икономическа политика на държавата, насочена към максимално запазване гъвкавостта на икономиката.

Съветът на управляващата коалиция обсъди пакет от мерки, целящи стимулиране на икономиката и поддържане на инвестиционна активност, както и редица буфери за смекчаване на вероятните последици от финансовата криза върху реалния сектор. По-важните от тях са свързани с повишаване на икономическата активност, пазарната гъвкавост и гъвкавост на социалните мрежи. Предвижда се възможност за осигуряване на достъп до кредитен ресурс на малкия и средния бизнес, посредством увеличаване на капитала на „Българската банка за развитие”, чрез Фонда за капиталови инвестиции и Национален гаранционен фонд. На следващото заседание на Министерския съвет министърът на финансите Пламен Орешарски ще внесе предложение за увеличаване на капитала й със 100 млн. лв., като през следващата година се предвижда ново увеличение.За подобряване на експортните възможности на българския бизнес се предвижда увеличаване на кредитния лимит на Българската агенция за експортно застраховане.През 2009 г. пенсиите ще бъдат увеличени на две стъпки: от 1 април и от 1 юли на база извършеното осъвременяване от 1 юли 2008 г. с 10.35 на сто и преизчислението от 1 октомври т. г. на всички пенсии за трудова дейност.

От 1 април се предвижда преизчисление на пенсиите чрез увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула от 1 на 1.1 на сто. Максималният размер на пенсията от 1 април 2009 г. се повишава от 490 лв. през 2008 г. на 700 лв. през 2009 г. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 април 2009 г. ще нарасне от 113.49 лв. на 124.84 лв.
От 1 юли 2009 г. предвиденото увеличение на пенсиите е 9.7 на сто. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 юли ще нарасне от 124.84 лв. на 136.95 лв.

Бюджетните заплати ще се повишат с 10 на сто от 1 юли. Минималната работна заплата ще се увеличи от 220 лв. на 240 лв.През 2009 г. детските надбавки ще се увеличат от 25 лв. на 35 лв.Данъчно-осигурителната политика в Бюджет 2009 е ориентирана към стимулиране на икономическата активност и изсветляване на икономиката. Промените в осигурителното законодателство са насочени към излизане на заетите лица и техните доходи извън сивата икономика, както и към увеличаване на реалния разполагаем доход на домакинствата. По-ниската социалноосигурителна тежест води до понижаване разходите на работодателите и съответно – повишаване на инвестиционната активност и търсенето на работна сила.През 2009 г. не се предвижда промяна на политиката в областта на прякото данъчно облагане, като се очаква ниската данъчна тежест върху доходите на физическите лица и върху печалбите на фирмите да продължи да влияе благоприятно върху развитието на икономиката.Основните промени в осигурителната политика са свързани с осигурителната тежест за фонд „Пенсии” и увеличаване размера на здравноосигурителната вноска от 6% на 8%. От 1 януари 2009 г. държавата ще се включи като трета страна в разпределението на осигурителната тежест за фонд „Пенсии” (по схемата 8:10:12, при която работникът участва с 8%, работодателят с 10%, а държавата с 12%). При сега действащата осигурителна тежест за фонд „Пенсии” се отделят 22 процентни пункта, разпределени в съотношение 60:40 между работодател и работник. При новата система съвкупно работник и работодател ще плащат 18 процентни пункта, което означава, че се намалява осигуровката с 4 процентни пункта. Два от тези процентни пункта ще компенсират увеличаването на здравно-осигурителната вноска. Нетният ефект ще бъде намаляване на осигурителната тежест с 2 процентни пункта за работодателя. Вноската за Фонда „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, плащана от работодателя, ще бъде намалена от 0.5 на сто на 0,1%.Размерът на максималния месечен осигурителен доход се запазва. Както и т. г. той ще бъде 2000 лв. Минималният ще бъде увеличен от 240 лв. на 260 лв.Очакваните приходи през 2009 г. са 32 556,3 млн. лв. или 44,3% от БВП. Това е с 19,7 на сто повече от т. г.Разходите по консолидираната фискална програма са 29 430,2 млн. лв. или 40% от БВП. Те нарастват с 19,1 на сто спрямо 2008 г.

за социално осигуряване, подпомагане и грижи – 12,5% от БВП;
за здравеопазване – 4,2% от БВП, което е с 480 млн. лв. повече от т. г.;
за образование – 4,1% от БВП, което е ръст от 400 млн. лв. спрямо 2008 г.;
за наука – 0,5% от БВП
за отбрана и сигурност – 4,8% от БВП.

Разходната част на проектобюджета е съобразена с провежданата политика за по-голяма социална ангажираност. Средствата за социално осигуряване и грижи на консолидирана основа са с 20,2% повече спрямо т. г. Средствата са съобразени с необходимостта от засилване на социалната закрила при по-добра насоченост на помощите и обезщетенията към действително нуждаещите се.Бюджет 2009 предвижда по-висок размер и на разходите за образование и здравеопазване. Очакваните резултати в сферата на средното образование са свързани с утвърждаване системата на делегираните бюджети в системата на средното образование, засилване на фокуса върху резултатите в средното образование и увеличаване на стимулите за ефективно преструктуриране на разходите с цел създаване на предпоставки за изпреварващо нарастване на възнагражденията на преподавателите. Усилията във висшето образование са насочени към разширяване на достъпа и стимулиране на конкуренцията и насърчаване на научната дейност във висшите училища.През 2009 г. капиталовите разходи по консолидираната фискална програма са 5 192,4 млн. лв., което е ръст от 20,9 на сто спрямо т. г. Освен това се предвижда реализирането на допълнителна инвестиционна програма със средства от предвидения резерв за фискална устойчивост в размер до 400 млн. лв.През 2009 г. ще продължи процеса на бюджетна реформа и финансова децентрализация. Приоритет на бюджетната реформа е постигането на ефективно и ефикасно програмно-ориентирано многогодишно бюджетиране. Осъществяваната реформа на бюджета ще позволи подобряване на управлението и разпределението на публичните ресурси в отделните бюджетни сфери, както и рационално обвързване на средствата от ЕС в общата бюджетна рамка. Оптимизирането на цялостния разходен пакет, независимо от източника на финансиране, ще се постигне при запазване на бюджетното финансиране в областите, които не се финансират от ЕС. В подкрепа на усъвършенстването на бюджетния процес е и по-нататъшното развитите на финансовата децентрализация на общините чрез осъществяване на заложените мерки в Програмата за изпълнение на Стратегията за децентрализация за първия планов период (2006-2009 г.)

Региони: Ямбол, Шумен, Хасково, Търговище, Стара Загора, София, София-град, Смолян, Сливен, Силистра, Русе, Разград, Пловдив, Плевен, Перник, Пазарджик, Монтана, Ловеч, Кюстендил, Кърджали, Добрич, Габрово, Враца, Видин, Велико Търново, Варна, Бургас, Благоевград

econ.bg