Франция и Германия водят битка за икономическия ресор в Еврокомисията

Германия и Франция водят битка за това кой да бъде следващият еврокомисар по икономическите въпроси – решение, което ще изпрати ключово и символично послание за това как европейските правила ще се прилагат в бъдеще, съобщи EUobserver.

Париж искаресорът да бъде получен от Пиер Московиси– социалист и бивш финансов министър с доказано име. Но Берлин не одобрява идеята, защото смята, че не е подходящо французин да заема поста, докато собствената му страна има трудности със спазването на правилата на еврозоната

Франция вече е удължавала два пъти крайния срок, опитвайки се да намали бюджетния си дефицит под изискваните 3% от БВП.

„Този тип решения са много чувствителни. Те имат символична тежест и ние трябва да го имаме предвид“, каза германският финансов министър Волфганг Шойбле за това кой трябва да поеме икономическия ресор, доскоро ръководен от Оли Рен (Финландия), в съвместно интервю с френския му колега Мишел Сапен.

Самият Сапен от своя страна заяви, че е нормално Франция да получи важен пост в Еврокомисията. По думите му икономическият ресор би паснал добре на Франция, която е икономическа сила и освен това е способна да допринася за добрата работа на евроинституциите.

Отговаряйки на критиките на Шойбле, френският министър коментира, че за някои хора сигурно получаването на ресора от Франция ще бъде „опасно“, защото може да се окаже, че френски еврокомисар ще бъде още по-безупречен и строг към страната си.

Спорът идва на фона на по-широкото разделение между северните и южните страни членки за това как трябва да се прилагат правилата за еврото.

Италия си извоюва правилата за нея да бъдат разхлабени, за да се даде възможност за повече обществени инвестиции, които да стимулират растежа, а Франция твърди, че държавите в затруднение трябва да разполагат с повече време, за да вкарат финансовите си системи в ред.

Германия от своя страна, която беше водещата сила в битката срещу кризата през последните пет години, се страхува, че тези стъпки означават, че страните членки просто избягват да направят необходимите структурни реформи.

„Въпросът е коя е най-добрата политика за Европа, която да я изведе от кризата с такава изключителна сила, за да намери пътя си към стабилно и устойчиво развитие“, каза Сапен.

Признавайки различията в двете позиции, Сапен отбеляза, че в момента на преден план трябва да е „въпросът коя е най-добрата политика, която да се води за Европа, излизаща от криза от изключителна величина, така че да се намери път към стабилен и устойчив растеж“.