Франчайзингът е следващо цивилизационно ниво

Какво е вашето определение за франчайзинг?

Франчайзингът е схема на дистрибуция на продукти и услуги, при която франчайзополучателят ползва изпитан бизнес модел, съобразява се с него и плаща такси. По тази логика почти всеки продукт и услуга би могъл да се развива предлагайки франчайз. Но практиката показва, че в световен мащаб франчайзите са най-силно развити при услугите и в храненето. При стандартния вариант финансовите параметри на даден франчайз включват първоначална такса и месечни роялти отчисления, обикновено определяни като процент от оборота. По принцип франчайз системите са много различни като първоначалната франчайзинг такса може да е и 2000, и 200000 лева, а може и изобщо да няма такава. В българските условия, поради не високото ниво на финансова дисциплина, е актуално процентът от оборота да се формулира като „Х% от оборота, но не по-малко от Y лева на месец”. Често франчайзополучателя е обвързан и със задължението да използва материали, суровини и оборудване, доставени от франчайзодателя. Например ако откривате заведение на франчайз може да трябва да закупувате кафе, чашки, униформи и полуфабрикати само от централата.

Франчайзингът в България регламентиран ли е законово?

В българското законодателство терминът не е изрично формулиран. Като дума се мярка в Закона за корпоративното подоходно облагане. А и пазарът в България не е регулиран, за разлика от този в Америка. Затова и има опасност предприемачи с недоказан бизнес модел да обявят, че предоставят франчайз и след това системите има да рухнат. Това би нанесло сериозен удар върху репутацията на франчайзинга, така че съветвам хората ако предлаганият бизнес не е принципно нов за пазара, да се придържат към доказани марки, които имат авторитет в съзнанието на потребителите. В тази връзка едно от многото регулирани неща в САЩ е това, че там се забранява на франчайзодателите да обещават възвращаемост и печалба от новия бизне, защото това общо взето би ги приближило до пирамиди. Някои франчайзодатели дори отказват да разглеждат бизнес плана на франчайзополучателя, защото това би означавало, че застават зад прогнозираните приходи. А успехът в подобно начинание наистина си зависи и от личното старание и умение на франчайзополучателя.

Напоследък като че ли наблюдаваме бум на франчайзинга в България?

Франчайзингът е във възход и в глобален мащаб. Някои анализатори прогнозират, че след 20 г. около 50% от всички продажби на дребно в света ще са под тази форма. В България той не е толкова познат, колкото във всички други развити страни и сега наблюдаваме наваксване във всички сектори.

В момента франчайзингът е тренди, дума, която звучи някак си „по-секси” и често хората я лепват на различни неща, за да изглеждат по-авангардни и нови. Понякога и не съвсем точно я ползват различни системи за мултилевъл маркетинг или производители, които търсят дистрибутори за своята продукция.

Не мога да определя точно какъв дял от интереса се дължи на това, че франчайзингът досега е бил слабо познат, и какъв на факта, че в кризата хората искат по-голяма сигурност. От цивилизационна гледна точка, франчайзингът е следващото ниво на правене на бизнес и затова той се развива независимо от кризата. Той култивира дивото поведение, но и те лишава от част от твоята свобода.

Какви тенденции се очертават в това отношение?

Една от основните тенденции в световен мащаб е навлизането на франчайзите в нови територии чрез предоставяне на т.нар. мастърфранчайзинг. Това са примерите, в които някой се наема да развие в България франчайз верига от друга държава и получава правото да преотстъпвафранчайзана други предприемачи за отделни обекти или градове.

Друга линия е свързано с преструктурирането на икономиката. В строителството например, се освобождават средства и ресурс и предприемачите от този бранш се стремят да ги пренасочат другаде. Те нямат достатъчно време, за да изграждат ноу-хау за новите си начинания и затова биха се радвали да го получат наготово. Така един човек, който разполага с капитал може в рамките на 2-3 месеца да започне да работи под дадена марка и да ползва изпитания бизнес модел.

От трета страна се развиват и формите на конверсионен франчайз. Ако аз например, имам малък магазин за хранителни стоки, няма да съм конкурентен защото нямам покупателната сила, чрез която да договоря по-ниски цени от доставчиците. Затова може би ще ми е по-изгодно да започна да работя под някоя развита марка и да ползвам икономиите от мащаба, които ми предлага тя.

Четвърта тенденция е големият брой български фирми с доказан бизнес модел и традиции, които да искат да се развиват като предлагат франчайзи на други предприемачи.

Как се вписва в този контекст предлагането на франчайзинг от търговски вериги, каквато тенденция наблюдаваме?

Със сигурност като дистрибуционен канал, франчайзингът пасва напълно на тези вериги. Първо защото се печели време. Със собствени средства една верига може да построи за даден период да кажем пет магазина. Но може и да продаде правата на предприемач от Варна, който да отвори за същото време пет, и на друг в Бургас – за още шест. Другото преимущество е свързано с инвестициите и риска. В случай, че бизнеса не потръгне или възникнат някакви природни, политически и икономически катаклизми – основната част от риска, както и основната част от печалбата остава при франчайзополучателя. На трето място франчайзингът е решение за мениджмънт проблеми. След като даде обекта на франчайзинг, централата спира да е пъдар на човека Х. Той става обсебен от собствеността, която е придобил, заинтересован е лично, работи денонощно и няма как да краде.

Кой е основният потенциален проблем за франчайзодателя?

Проблеми може да създаде това, че ние, българите, не спазваме много стриктно различните предписания, защото си мислим, че можем да измислим по-добър начин. Затова и най-честият въпрос на тези, които искат да развиват франчайз верига е „как ще контролираме франчайзополучателите”. Много могат да помогнат видеонаблюдението, тайните клиенти, различните анкети и т.н. Често при самата проверка са раздават бонуси или се налагат наказания. Хубаво е хората да осъзнават, че спазването на процедурите е за тяхно добро. В САЩ има практика франчайзодателите сами да наемат обектите и да ги преотдават на франчайзополучателите, за да имат по-сериозен контрол.

Всичко това не „завързва ли ръцете“ на франчайзополучателя, до степен, да не е адекватен на пазара?

Всяка верига решава как да построи модела си – кое да е задължително и за кое решението да е на самия франчайзополучател. Здравият разум предполага, че той не би трябвало да бъде третиран като роб, а да бъде оставен да носи отговорност за грешките си. Ако човекът е прекалено инициативен, вместо да го спирате, дайте му възможност да експериментира в своя обект. И ако той успее – предложението му може да бъде приложено в цялата верига.

Няма ли рискове при събирането на таксите?

Не мисля, че бавенето на пари е значим фактор в случая. А и таксите не са такива колосални суми, чието забавяне да провали бизнеса на франчайзодателя. За него не е изгодно да прекрати отношенията в подобни случаи, заради негативния имидж и допълнителните разходи, за да привличане на нов франчайзополучател. За всички е по-изгодно да работят заедно.

Как се определя дали един франчайз е успешен?

Критериите могат да са различни – колко обекта са открити, с колко са е нараснал техния брой, колко е оборотът им, колко печели франчайзополучателят – общо и като процент от инвестицията… Друг възможен критерий е доколкофранчайзодателитеобучават и обгрижват своите франчайзополучатели, а също и колко е познат брандът, какви са репутацията му и степента на лоялност към него. По всеки от параметрите може да имате различни победители в класацията за франчайз на годината, която ще проведем на следващото изложение Франчайзинг Експо. Но като цяло, колкото е по-успешен бизнеса на отделните франчайзополучатели, толкова и фундаментът на франчайз веригата ще е по-здрав.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *