Харчим повече, отколкото печелим

Рекорден дефицит мъчи икономиката ни

Държавата да не взима парите на предприемачите, препоръчва депутат

Темпът на потребление на домакинствата у нас през последните години системно надхвърля ръста на доходите. След минаването на определени граници това може да бъде опасно за икономиката. За това предупреди съветникът на президента Димитър Иванов. Той е един от авторите на втория годишен икономически доклад „Конвергенция и европейски фондове“, изготвен по поръчка на Георги Първанов. Документът бе представен вчера на дискусия, в която участваха вицепремиерът Ивайло Калфин, министрите Пламен Орешарски, Емилия Масларова и Николай Василев, икономисти и синдикалисти. Основен рисков фактор за икономиката ни е дефицитът по текущата сметка, заключиха единодушно участниците в дискусията. По този показател сме на едно от първите места в света, посочи Димитър Иванов. Сред другите ни проблеми са силните опити за нарушение на инвестиционния климат, недостатъчно бързият икономически растеж и намаляването на спестяванията. Риск представляват също прекомерният бум на жилищното кредитиране и ниските доходи на пенсионерите. Рекордният дефицит е един от показателите, който ни отдалечава от нивата в ЕС, твърди и председателят на икономическата комисия към парламента Йордан Цонев. Според него обаче този проблем се разглежда едностранно, въпреки че е факт от 5-6 години. Не може като средство за овладяването му да се използва само фискът, обясни Цонев. Миналата година чрез бюджета са преразпределени 43% от брутния вътрешен продукт. Не може тези приходи във фискалния резерв да са единственото ни оръжие за борба с дефицита, посочи Цонев. Българската икономика не създава, не продава, не спестява и не инвестира. А бизнесът няма как да инвестира, след като държавата му вземе парите, обясни Цонев. Според него трябва да се помисли за мерки, които да водят до реинвестиране на печалбата. Външните рискове, които оказват влияние върху решенията на българските политици, са свързани главно с нарастването на цените на петрола. Според Димитър Иванов петролната криза ще продължи и през следващата година. Цените щe надхвърлят $70 за барел, а до три години ще стигнат $100. В същото време се очаква поевтиняване на долара и поскъпване на еврото. Това ще затрудни конкурентоспособността на икономиките. Затова през следващите две години се очертава забавяне на икономическия растеж в Америка и Европейския съюз. Днес европейската икономика се намира на същото разстояние от американската, на каквото е била и през 2000-та година, посочи Иванов.

Страниците подготви

Наталия Малчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *