Хедж фондовете се обръщат към златото

Сам Джоунс Джак Фарки Не беше далеч времето, когато хедж фондовете изпращаха най-неопитните си анализатори на семинарите, организирани от банките, занимаващи се с търговия и заемане на злато. Тогава златото бе най-скучният актив, от който се интересуваха само централни банкери и рудодобивни компании. Сега същите тези банкери се мъчат да вмъкнат в графика си много от най-големите играчи в сектора на хедж фондовете. В Ню Йорк фондове с персонал от не повече от 100 души се оказват с авоари в злато, по-големи от тези на някои развити държави. Paulson & Co, един от най-успешните мениджъри на хедж фондове, деноминира една трета от управляваните активи на стойност $33 млрд. в клас книжа, подкрепени от огромни позиции на пазара на злато. Именно този актив е най-голямата единична позиция на фирмата. Делът от $3,4 млрд. в SPDR Gold Trust (листван американски инструмент, обезпечен с физическо злато) се равнява на по-голям тонаж от ценния метал от държания от Австралия. Обяснението е просто. Страховете от W-образна рецесия карат някои мениджъри на хедж фондове да предвиждат скок на златото като средство за запазване на стойност по време на кризи. Paulson & Co е най-големият хедж фонд в този тренд, но в него участват още играчи като Soros Fund Management, Tudor Investment Corp, Greenlight Capital и Third Point. Преобладаващото мнение сред фондовете е, че пазарната стойност на златото, което в момента се търгува около $1200 за тройунция, ще се качи доста над $1500, преди да отбележи спад. Очакването за ново поскъпване на метала се основава на възгледа, че златото на едро е хедж срещу инфлационен скок. В исторически план данните показват отчетлива зависимост между златото и инфлацията. През последните 50 години цената му следваше сравнително точно количеството пари в света, измерено като коригираното спрямо инфлацията парично предлагане и достигаше пик в период на инфлация, както се случи в средата на 70-те и началото на 80-те години. Хедж фондовете твърдят, че нарастването на паричната база ще доведе до скок в паричното предлагане и в цената на златото. „Броят на фондовете, инвестирали в него, нарасна неимоверно в последните години“, казва Филип Клапвайк, председател на GFMS. Подобно на други инвеститори хедж фондовете предпочитат физическата форма – като кюлчета или като вложение в борсово търгуван фонд, обезпечен с физически активи. Маркъс Гръб от Световния съвет за златото казва, че фондовете целят да ограничат риска от фалит на контрагента в случай на нова криза. „До неотдавна щяха да се задоволят с фючърсна стратегия, но днес търсят физически активи.“ Много анализатори са на мнение, че има голяма вероятност златото да достигне рекорден номинален връх в идните месеци. Клапвайк казва, че напливът от инвестиции в този актив е обясним. Мотивацията е страхът около девалвацията на книжните валути и от паника на пазарите заради влошаване в еврозоната. Но добавя, че в момента златото носи „някои отличителни черти на балон“. Джефри Къри от Goldman Sachs изтъква силната обратно пропорционална зависимост между цената на златото и реалните лихви. Най-подходящият момент да се продава е, когато икономиката се нормализира: „Просто е. Запазете дълги позиции до ръста на реалните лихви, който ще дойде, след като централните банки започнат да източват ликвидността.“ „Привлекателността на златото е очевидна в момента, когато цената за задържане на актив е нула – казва Клапвайк. – Ами ако реалните лихви бяха 3%? Тогава инвеститорският интерес би бил много по-нисък.“ При това положение в действие ще влязат други фактори на търсенето и предлагането. Заради поскъпването на златото рязко падна закупуването на бижута в Индия. Ако инвеститорите купуват злато с по-слаб темп или станат нетни продавачи, цената ще падне. Златото също е суровина с основни принципи на търсенето и предлагането, предупреждава Клапвайк. Някои мениджъри гледат с присмех на залозите на колегите си в пазар, който познават слабо. „Проблемът е, че виждат в златото едновременно суровина и убежище – казва мениджър на макрофонд. – Реално то не е ликвиден инструмент и в момента пазарът става прекалено натоварен.“ Paulson & Co продължава да е оптимист. Пред потенциални инвеститори представители на фирмата изтъкнаха, че вложенията в обезпечени със злато борсово търгувани фондове възлизат на $78,3 млрд. – нищожна сума в сравнение с $2,849 трлн., държани от американските фондове за инвестиции в инструменти с фиксирана доходност. Идеята е, че при настоящото неконвенционално парично облекчаване в огромни мащаби златото ще е най-доброто средство за съхранение на стойност. Има обаче и други знаци. Една трета от активите, управлявани от Paulson & Co, са деноминирани в злато, но повечето от авоарите се държат от служителите му, включително Полсън. И макар той да притежава една от най-добрите репутации, фондът му за инвестиции в злато с капацитет от максимум $5 млрд. досега е набрал едва $500 млн.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *