Хем много, хем скъпи, хем безполезни

Администрацията има едно основно свойство, което няма нищо общо с основната й задача – да обслужва гражданите. Тя се възпроизвежда независимо от клетвите на всяко правителството за съкращения или дори конкретни реформи. И това не води до подобряване на услугите. Дори напротив – бюрокрацията се увеличава, защото всеки чиновник иска да се чувства важен и да управлява, а не да служи на данъкоплатците, които го издържат. Има обаче една категория хора, които данъкоплатците издържат, без въобще да подозират какво те вършат. Въпросните персони са ситуирани в специално създадени комисии и съвети към отделните министерства или направо към МС. Те правомощия нямат, работа кой знае каква не вършат, но заплати получават. Каква е ползата от тях, е риторичен въпрос.

По данни от последния доклад за състоянието на администрацията през 2013 г. щатната й численост е 144 832 бройки. Намалението спрямо предходната година е 0.03%. Така България се нарежда на

едно от първите места в света по дял на публичния сектор

сред наетите в икономиката. Средно в страните от Организация за икономическо сътрудничество и развитие наетите в публичния сектор са 15% от всички. В България делът им е почти двойно по-висок – 28.8%. Всъщност, България има малко по-висок дял на държавната заетост дори от Швеция и Франция и много по-висок от Гърция, която е класически пример за раздут публичен сектор. Малко по-висок дял от България имат само Норвегия, Дания и Русия (и трите богати на петрол, газ и ресурси, особено Норвегия и Русия). Всички останали страни имат по-нисък дял на държавната заетост от България.

Реално няма правителство досега, което да не се е заричало да реформира администрацията. Ако трябва да направим класация по този критерий, е факт, че първият кабинет на ГЕРБ единствен успя да промени нещо в публичния сектор – въведе оценяване на служителите, написа формула за възнаграждения и направи частични съкращения. После обаче дойде кабинетът на Пламен Орешарски, който върна нещата в обичайното им русло – администрацията уверено започна да нараства. Даже бе създадено ново Министерство на инвестиционното проектиране, което не сколаса да заработи, въпреки че назначените там чиновници получаваха няколко месеца заплати.

Засега второто правителството на ГЕРБ няма повод за похвали. По традиция и то започна с клетви за 10% съкращения в администрацията, но такива почти няма. Има намаляване на отделни бройки в агенцията „Държавен резерв и военновременни запаси“ и Националния институт за недвижимото културно наследство. Защо обаче се правят именно в тези структури и по какви планове, не е ясно. За сметка на това

правителството бълва съвет след съвет със спорни задачи

и ефективност.

Такъв е случаят със създадения през миналата седмица Национален икономически съвет към Министерския съвет. Според правителствената пресслужба той ще отговаря за „определяне и провеждане на икономическата политика“. Съветът ще анализира и предлага мерки за подкрепа на иновационни и инвестиционни дейности с цел повишаване конкурентоспособността на икономиката. „Неговите членове ще изготвят препоръки и ще консултират правителството по проблемите на общото икономическо развитие на страната, ще разработват и предлагат икономически и правни регулатори за насърчаване на инвестиционната дейност, ще организират, анализират и контролират взаимодействието между органите на изпълнителната власт, други държавни органи и представителите на бизнеса“, посочват от МС. В новия съвет, който ще се председателства от министъра на икономиката, ще бъдат включени зам.-министри и председателите на представените на национално ниво работодателски организации.

На практика съветът ще дублира работата както на самото министерство, така и на няколко други подобни органа. Новият съвет почти

дублира работата на този за тристранно сътрудничество,

където се срещат правителството, работодатели и синдикати. Функциите и целите му се припокриват и с тези на Съвета по иновации и с наскоро анонсирания от вицепремиера Румяна Бъчварова Съвет за развитие.

Само няколко дни след като беше обявено създаването на Национален икономически съвет, във ведомството, управлявано от Божидар Лукарски, заседава друг негов близнак, за който не бяхме чували нищо доста отдавна. Става въпрос за Консултативния съвет за индустриална стабилност и растеж (КСИСР). Той е създаден още преди 2012 г. по настояване на браншовите организации, но досега няма данни точно какво е свършил. Отново има съвпадение – председател е икономическият министър. Сред основните цели на съвета е повишаването на конкурентоспособността на българската икономика и българските производители и потенциала за реализация на вътрешния и на европейския пазар, на пазарите в трети страни. Съветът цели също насърчаване на български производства с по-висока добавена стойност, подобряване на средата и условията за бизнес в страната с премахване на необосновани административни бариери пред производители и инвеститори, пише в съобщение на икономическото министерство.

Засега от икономическото министерство не приемат критиките към новия съвет към Министерския съвет. Един от аргументите е, че членовете му няма да получават възнаграждения за работата си в него. Няма отговор на въпроса обаче защо е нужна още една куха бюрократична структура на фона на лошия опит, който вече години наред трупаме с подобни съвети, създадени по един или друг повод.

Според регистъра на административните структури

към Министерския съвет и различните министерства има 77 съвета

За работата на повечето от тях въобще не сме чували. Обикновено те дублират работата на министерствата, където се трудят стотици чиновници. Към правителството например има Консултативен съвет за формиране на държавната политика в областта на защитата при бедствия. Как този съвет е помогнал да се справи държавата с бедствията през миналата и през тази година, не е ясно. Или пък Съветът по координация при управление на средствата от Европейския съюз, Съветът по европейска комуникация или Съветът по европейски въпроси? Могат да се дадат още редица примери за подобни безсмислени бюрократични образувания.

Друг пресен пример е предвиденият в антикорупционната стратегия на вицепремиера Меглена Кунева Национален съвет по антикорупционна политика. Той би трябвало да изработва документи, планове и програми за решаване на конкретни проблеми в борбата с рушветите. Един от аргументите за създаване на тази структура е, че е необходим надведомствен характер на антикорупционната политика. В стратегията обаче е пропуснато да се спомене, че и в момента съществуват напълно аналогични органи. Това са Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет, както и безсмисленият БОРКОР. Комисията също се председателства от вицепремиер и също е междуведомствена. Досега обаче не сме чули двата органа да са свършили нещо, от което гражданите да имат полза.

Не на последно място стои въпросът с отчетността на тези структури. Те трябва да имат минимален брой заседания, но много от тях не са се събирали с години. Дори и да се съберат, какво точно е решавано, също не става ясно, защото нито решенията, нито стенограмите от заседанията им са публични. А и решенията им нямат никаква тежест пред ресорния министър. Което съвсем ги обезсмисля.