Хепи енд очаква Тереза Мей за сагата „Брекзит“

Хепи енд ще има, премиерът Тереза Мей е уверена, че ще успее да сключи споразумението за Брекзит на предстоящото заседание на Европейския съвет, съобщиха Ройтерс и ТАСС. Агенциите цитират части от словото й, което тя ще произнесе днес на годишна конференция на основната британска организация на работодателите –  Конфедерацията на британската промишленост (КБП – CBI).
„Предстои ни напрегната седмица на преговори до извънредното заседание на Европейския съвет в неделя“, 25 ноември, ще заяви Мей. „През това време очаквам напълно и окончателно да финализираме рамковото споразумение, което ще закрепи бъдещите ни отношения, и аз съм уверена, че ние можем да постигнем сделка на заседанието на Европейския съвет, която да мога да предам обратно в Камарата на представителите“, се казва в текста на речта й.
Британският премиер ще заяви също, че постигнатото миналата седмица между Лондон и ЕС проектоспоразумение за Брекзит е най-добрата сделка за Великобритания.
Лидерът на опозиционната Лейбъристка партия Джереми Корбин, който също ще говори на конференцията, не само не очаква никакъв хепи енд, а по скоро ще опише споразумението като „нескопосана, най-лоша сделка“ за Великобритания.

Сред многобройните пазарлъци кой колко ще даде или вземе при този „развод по сметка“, си заслужава да припомним и един често заглушаван довод в аргументите „за“ и „против“.  Става дума за съдбата на иновациите, продукти на научната мисъл от двете страни на Ламанша. Преди време десетки видни учени, сред които носители на Нобелова награда и други престижни научни отличия, предупредиха британския премиер Тереза Мей и ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че научните изследвания в Европа ще пострадат сериозно, ако не се постигне подходяща договореност за Брекзит. Изявлението им съвпада с публикуването на проучване на най-големия европейски център за биомедицински изследвания, разположен в Лондон, което показва огромно притеснение относно въздействието на Брекзит върху научните изследвания както в Обединеното кралство, така и в ЕС.

Великобритания е едно от големите научно-изследователски средища в Европа, а и в глобален мащаб. Страната има богата история – Нютон, Дарвин, Фарадей и Флеминг са само някои от големите имена на науката, родени тук. Освен това Лондон продължава да се развива като модерна научна „централа“ с многобройните си университети, научни общества, новостартиращи научни и високотехнологични компании.

„Музеят на науката“ /на снимката/ в Лондон е световноизвестен и емблематичен. Британската научна асоциация, Кралското научно общество, Британската библиотека – това са само част от другите символи на научния напредък, съсредоточени в страната. Освен самото развитие на науката, Обединеното кралство умее и много добре да популяризира своите открития и да разкрива техните приложения. Публични лекции в университети, „научни кафенета”, фотоконкурси, вечерни дискусии, забавни състезания с експерименти – всякакви средства правят научните знания привлекателни и достъпни за широката аудитория.

В писмото до Мей и Юнкер 29-те носители на Нобелова награда в областта на науката и шестте получатели на „Fields Medal“ – една от най-престижните награди в математиката – настояват, че отворените европейски граници са помогнали на континента да се превърне в средище на науката – позиция, загубена в зората на Втората световна война.

 

Милен АТАНАСОВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *