Централна и източна Европа ускоряват продажбите на държавни ценни книжа

Фискалната криза в Гърция разколеба доверието на инвеститорите в еврозоната и ги накара да обърнат поглед към развиващите се икономики в Централна и Източна Европа, и да „възнаградят“ правителствата им за суровите бюджетни мерки, които предприеха през последната година, пише Bloomberg.
Лихвите по държавните ценни книжа в региона се понижиха, което е стимул за техните правителства да увеличат предложат на нови емисии държавен дълг. Според анализатори на RBC Capital, BNP Paribas и Societe Generale регионът на Централна и Източна Европа е главен бенефициент от фискалната криза в Гърция.
Развиващите се икономики в региона ще опитат да издадат възможно най-много облигации през първата половина на тази година, за да се възползват от благоприятните условия на финансовите пазари. Това се дължи на строгите мерки на Латвия, Унгария и Румъния за овладяване на разходите в публичния сектор в условия на криза.
Техните усилия са направили тези страни по-атрактивни в очите на инвеститорите, които в същото време наказаха еврозоната за фискалната криза в Гърция. Тя доведе до рекордно увеличение на лихвените проценти по гръцките облигации и 10,4% обезценяване на единната валута от 25 ноември насам.
Интересът към държавните ценни книжа на Латвия, Унгария и Румъния е толкова голям, че последните емисии от март са били презаписани средно три пъти, а изискуемата от инвеститорите доходност се е понижила значително спрямо нивата си от края на миналата година. По този начин рисковата им премия, която отразява разликата между доходностите на техните държавни ценни книжа и тези на Германия, се сви през тази година.
В средата на март Унгария продаде ДЦК за 30 млрд. форинта (153 млн. долара), които са презаписани 4,28 пъти, при средна лихва от 5,37%. Емисията е с падеж след десет години. Малко след това Румъния продаде ДЦК за 1 млрд. евро, които са презаписани 4,5 пъти. Полша на свой ред съобщи, че планира да привлече 1 млрд. евро чрез третата международна продажба на облигации през тази година.
Междувременно Чехия обяви намеренията си да продаде държавни облигации за рекордната сума от 15 млрд. евро през тази година. Полша има за цел да привлече по този начин около 70 млрд. евро през 2010 г.
Държавният дълг на еврозоната като процент от брутния вътрешен продукт ще нарасне до средно 84% през тази година, начело с Гърция, в която размерът му може да достигне до 125%, съгласно прогнозите на Европейската комисия.
В същото време Унгария, Румъния и Чехия ще имат по-малки бюджетни дефицити от еврозоната, където бюджетният недостиг може да скочи до 6,9% от БВП през тази година. Това е два пъти повече от тавана, заложен от Европейския съюз.
Международният валутен фонд допълнително хвърли сянка върху състоянието на публичните финанси на развитите икономики, като прогнозира „остри“ предизвикателства в борбата им срещу високото ниво на държавния дълг през следващите години. Според първия заместник-управляващ директор на фонда Джон Липски всички страни от групата на Г-7, с изключение на Канада и Германия, ще имат дълг близко или над 100% от техния брутен вътрешен продукт до 2014 г.

финанси