Централните банки сложиха край на ерата на ясните обещания

Водещите световни централни банки отново започват да прилагат по-непрозрачен и изкусен подход на водене на своята политика, слагайки край на експеримента от ерата на кризата с ясно формулираните послания, които подложиха на риск доверието към тях и не бяха заменени за конкретни действия, пише Ройтерс.

От Вашингтон през Лондон до Токио световната промяна от прозрачност до гъвкавост подчертава предизвикателствата, пред които се изправят централните банки, когато подлагат на тест лимитите, които може да достигне паричната политика.

Завръщането към един по-традиционен подход на водене на политика и изявления, изпълнени с нюанси, ще поставят на изпитание уменията за комуникация на централните банкери, които бяха по-смирени през последната една година, след като някои твърде специфични изказвания объркаха и разстроиха финансовите пазари.

Влошавайки състоянието на световната сцена, Федералният резерв на САЩ (Фед) и Английската централна банка (АЦБ) търсят начини, чрез които да адресират намеренията си за повишаване на лихвените проценти. Същевременно Европейската централна банка (ЕЦБ) и Японската централна банка (ЯЦБ) вървят в друга посока.

И Фед, и АЦБ обещаха да държат лихвените проценти близки до нулата, докато безработицата в САЩ и Великобритания не спадне до определено ниво. Въпреки това безработицата в двете страни се понижи по-бързо от очакванията на икономистите, като и двете централни банки побързаха да заменят рязко остарелите си „бъдещи насоки“.

Планът бе достоен за роман. След като понижиха краткосрочните разходи по кредитирането до исторически ниски нива, за да преборят финансовата криза и дълбоките рецесии, западните централни банки започнаха да правят залози за бъдещия курс на лихвите в опит да понижат дългосрочните разходи по кредитирането с цел стимулиране на бизнес активността, търсенето на жилища и автомобили.

Председателят на Фед Джанет Йелън и много други централни банкери постоянно казваха, че по този параграф планът е успешен, въпреки че за изпълнението му са допринесли други фактори. Но Йелън, която беше заместник-председател на Фед преди да поеме отговорност за слабите места на щатската централна банка, отне товара на специфичните прогнози за курса на политиката.

Миналата пролет репутацията на Фед пострада, когато разходите по кредитирането скочиха, след като тогавашният председател Бен Бернанке намекна за възможността централната банка да започне да намалява стимулиращите покупки на активи в следващите месеци. Развиващите се пазари преживяха сериозни разпродажби, след като инвеститорите прецениха, че лихвите в САЩ ще тръгнат нагоре по-рано.

Мнозина от представителите на Фед се чувстваха принудени да променят бъдещите насоки и то в момент, който предизвика критики по целия свят относно небрежната комуникация на американците.

АЦБ също имаше проблеми с комуникацията. През февруари институцията бе принудена да преосмисли политиката си за две и половина години напред. С определени уговорки за състоянието на икономиката централните банкери обещаха да запазят лихвите ниски, поне докато безработицата не падне под 7%, тъй като смятаха, че ще бъдат нужни три години за това. Бяха необходими само шест месеца. Само месец след като АЦБ си промени мнението, Фед също направи подобен залог.

„Трябва да бъдем внимателни и сигурни, че не поемаме ангажименти за неща, които всъщност не знаем дали ще изпълним“, сподели през април пред Икономическия клуб на Ню Йорк Алън Грийнспан, предшественикът на Бен Бернанке. „Запомнете, че ние не предсказваме много добре.“

Последните бъдещи насоки на Фед и АЦБ не бяха толкова конкретни. След първото заседание на Джанет Йелън като председател на Фед през март щатските централни банкери заявиха, че лихвите ще останат на исторически ниското ниво за „определен период от време“ след края на облигационната програма. Към качествените насоки, които дадоха на Фед гъвкавост, попадна прогнозата, че лихвените проценти ще останат под нормалните нива дори след като икономиката се излекува напълно.

Въпреки това Йелън предизвика смут на пазарите, когато след края на срещата на централните банкери каза на репортерите, че лихвите могат да бъдат покачени „около шест месеца“ след края на облигационната програма.

Оттогава до голяма степен Фед пострада от по-широкия обхват на бъдещи си насоки, затваряйки последната страница на книга за една ера, по време на която излезе с осем различни послания от 2008 г. до моментите, в които съобщаваше, че възнамерява да затегне политиката си – от поставянето на крайни времеви цели до таргетирането на специфични нива за безработицата и инфлацията.

По подобен начин гуверньорът на АЦБ Марк Карни отказа да предостави яснота относно времевата рамка за повишаването на лихвите по време на последните си изявления вместо да направлява критичните нагласи на пазарите за състоянието на икономиката.

Но той също така не съумя да отправи точното послание: миналият месец инвеститорите се опитаха да приспособят своите залози, след като Карни каза, че те подценяват вероятността запо-ранно повишаване на лихвите. Следващата седмица той смекчи тона на изказа си.

Примерите на ЯЦБ и ЕЦБ показват, че вербалните ангажименти могат да се окажат неефективни освен ако не са подкрепени със смели действия. В исторически план ЯЦБ предпочиташе непрозрачността пред прозрачността, но този подход не успя да изведе Япония от обхвата на дефлацията, продължил две десетилетия.

Гувернорът на ЯЦБ Харухико Курода, встъпил в длъжност през март, свърза смелите действия с думите, когато пое ангажимент да достигне инфлационната цел на банката от 2 на сто за две години и когато удвои агресивните покупки на активи. Двойният удар отслаби йената с 8% спрямо долара и повдигна потребителските цени наполовина от целта на банката.

Дори и така Курода отговори с неясни указания. Той каза само че ЯЦБ ще се придържа към ултра гъвкавата си парична политика, докато 2-процентовата инфлационна цел не бъде постигната по „устойчив начин“. До този момент пазарите не очакват някаква сериозна промяна в курса на политиката.

Що се отнася до ЕЦБ – може би тя се изправя пред най-големия тест, тъй като се бори да потуши дефлационните рискове. След като прекара по-голямата част от изминалата година в тестване на реакциите на финансовите пазари за бъдещите си действия, през юни ЕЦБ въведеотрицателна депозитна лихва.

Президентът на институцията Марио Драги каза, че могат да последват още действия, ако се наложи, въпреки че не е ясно колко дълго той може да изчака преди да стартира програма за количествени улеснения – последното най-мощно оръжие от инструментариума на банката.