Четете Кейнс – финансовото затягане ще съсипе възстановяването
Bloomberg
По време на Голямата депресия Джон Мейнард Кейнс писа, че само „глупак или безумец“ би твърдял, че „строгите икономии са пътят към изхода“.
В момента няколко държави са в режим на „строги икономии“ (или финансово затягане) след най-голямата криза от Втората световна война насам. Най-очевидните примери са Гърция и Ирландия. Португалия обяви планове да намали дефицита до 2,8% от БВП през 2013 г. от тазгодишните 8,3%, като съкрати разходите за заплащане на държавните служители и публичните инвестиции и повиши данъците за хората с високи доходи и тези върху печалбите от фондовата борса.
Всяко съкращаване на разходите трябва да се основава на доказателства за ръст в частната индустрия. Ръстът е онова, което ще доведе до повишаване на данъчните постъпления. Логично звучи предложението да се удължат фискалните и паричните стимули за икономиката, поне докато не се възстанови най-малко половината от ръста, загубен от началото на рецесията насам. Колкото по-късно бъдат спрени стимулите, толкова по-добре.
Във Великобритания много икономисти изказваха мнения по повод необходимостта от по-драстични съкращения на публичните разходи спрямо доста ограничените мерки, предложени от лейбъристкото правителство. Местните власти вече предлагат съкращения съобразно плановете в размер на 10% до 30%, което може да доведе до загуба на половин милион работни места.
Правилото „Волкър“
Всъщност повечето икономисти биха отложили строгите икономии за по-късно. Бившият председател на Фед Пол Волкър в реч през уикенда, изнесена в Германия, заяви, че сега не е време да се спират нито фискалните, нито паричните стимули за търсенето.
Финансовият министър в сянка от Консервативната партия Джордж Озборн заяви неотдавна, че „не избираме между това, дали да постигнем ръст днес, или да се справим с дълговете утре“. Грешка. Преимуществото на Великобритания е в това, че дългът й е дългосрочен и скоро няма да влезе в падеж, което поставя страната в напълно различна ситуация от Гърция. МВФ незабавно опроверга Озборн, като с право заяви, че „една от основните поуки от кризи като сегашната е, че преждевременното оттегляне на стимулите може да струва много скъпо, особено ако финансовата система е слаба“.
По време на телевизионно интервю тази седмица един от съветниците на Консервативната партия Алън Бъд заяви, че „ако се действа прекалено бързо, има опасност възстановяването да угасне и да се върнем в рецесия. А какво казват американците? „Спомнете си 1937 г.“ Това е най-известната W-образна рецесия в историята.
Всички тези приказки за фискални ограничения са прекалени и прибързани. Ако се съкратят обществените разходи, безработицата ще нарасне, освен ако паричната политика не може да се улесни, за да компенсира съкращенията, а няма достатъчно поле за подобни действия. И не си мислете, че съкращаването на обществените разходи или замразяването на заплатите в бюджетния сектор ще се харесат на всички или че ще минат безпроблемно.
Близо 250 000 британски държавни служители обявиха стачка тази седмица заради обезщетенията на уволнените след съкращенията. Проучването на общественото мнение показва, че Консервативната партия е позагубила част от предимството си преди общите избори, които се очакват преди юни, заради обявените намерения за въвеждане на режим на строги икономии. А вероятността от правителство на малцинството притеснява инвеститорите.
Бюджетите с режим на строги икономии са доста модерни напоследък. Американските щати, които са внесли поправки, за да балансират бюджетите, са изправени пред фискални затруднения. Проблемът при всички е, че не могат да обезценят валутата си или да облекчат паричната си политика, за да стимулират икономиките си.
За разлика от САЩ Великобритания успя да обезцени паунда с около 25%, което й помогна да стимулира износа. Страните от еврозоната обаче не разполагат с такъв вариант, нито отделните американски щати. Поне Европейската комисия заяви, че е готова да предложи създаване на т.нар. Европейски валутен фонд, който да се занимава с евентуални бъдещи кризи в региона. Крайно време беше.
Повечето нации в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), може би с изключение на Австралия, са със слаб икономически ръст, воден предимно от правителствени разходи. В САЩ се забелязват някои признаци, че безработицата може би е достигнала пика си и някои други индустрии, освен фирмите за временна помощ, започват да наемат служители. Но няма сигнали, че инвестициите се повишават.
Евробезработица
По последни данни безработицата в Ирландия е скочила до 13,8% през януари 2010 г. от 13,3% месец по-рано. Безработицата в Испания е 18,8% – скок от средно 8,3% за 2007 г., а при безработните под 25 г. нивото е шокиращо – 40%.
Надеждите са, че трудовият пазар в страните от ОИСР ще се възстанови. Но няма признаци, че потреблението ще започне скоро да се завръща. Последният индекс на доверието на потребителите (CCI) на Conference Board падна до 46 през февруари, а очакванията бяха, че ще се понижи до 55 от 55,9.
През януари 2010 г. органите, които следят продажбите на дребно – Британският консорциум за търговия на дребно и KPMG – обявиха най-лоши данни в 15-годишната история на анкетата. Индексът на потребителското доверие за ЕС се е сринал отново през февруари след известно подобрение през декември и януари. Няколко месеца с положителни данни не значат тенденция към покачване.
Твърденията, че съкращаването на разходите е необходима мярка в разгара на дълбока криза, идват от политиците, не от икономистите. Малко вероятно е електоратът да се впечатли, ако правителството съобразява икономическата си политика с финансовите пазари, след като именно те ни вкараха в този хаос.
Кейнс предупреди, че класическата политическа грешка е прекалено ранното затягане на коланите. Пазете се от глупаците и безумците, които твърдят обратното!