Четири принципа на ефективната държава

Жан Тирол

Висококачествените публични услуги, инфраструктурата, която улеснява икономическата динамика, намаляване на дълга, който оставяме на нашите деца. Тези очаквания на французите не могат да бъдат посрещнати, ако държавата не стане ефективна. Реформите са неотложни, но трудни. За да се осъществят те, е нужен подход с четири фокуса: преструктуриране, конкуренция, оценка и отчетност.

Преструктуриране
Много страни са предприели фундаментални правителствени реформи, основани на консунсус между политическите партии и съюзи. В края на 90-те социалдемократическото правителство в Швеция направи големи съкращения в гражданските услуги. Министрите, които формулираха цялостна стратегия и взеха решения за разпределението на ресурсите, трябваше да разчитат на малък брой служители. Практическите детайли трябваше да бъдат делегирани на голям брой независими агенции, всяка от които можеше да наеме и плаща на служители по избор. Тези агенции работеха под строги бюджетни ограничения, които осигуряваха поддържане на бюджетните услуги.
В същото време Канада съкрати бюджетните разходи с 18.9% без социално напрежение – и без голямо намаляване на здравните, правосъдни или жилищни програми. Те направиха това като запазиха данъчните ставки, така че резултатът бе намален държавен дефицит и понижен държавен дълг. Разходите, които не можеха да бъдат оправдани чрез услуги за обществото, бяха окастрени.
Субсидиите за предприемачески проекти и приватизацията насърчиха елиминираненто на една от всеки шест позиции в публичните услуги. Наистина видът на държавна реорганизация, осъществена в Канада, е нещо, за което Франция със своите кошмарни закони и данъчни правила, може само да мечтае. Канадците имат една-единствена услуга за изчисляване и събиране на данъци и едно гише за отношения на бизнеса с правителството.

Конкуренция
Противно на обичайните вярвания във Франция конкуренцията може да доведе до високо качество на обществените услуги. В телекомуникациите, повечето страни, включително Франция, са въвели фонд за универсална услуга, който е съвместим с конкуренцията между доставчиците. Той защитава най-малките фирми, като същевременно се гарантира, че услугите са налични във всички региони на страната или за бедните потребители.
Когато става въпрос за образование, няколко страни (Белгия, Великобритания, Швеция) опитаха ваучърни системи, които дават на всеки потребител достъп до образование, но създават конкуренция между училищата за ученици. Такава система трябва да бъде придружена от ясна и достъпна информация за училищата, така че родителите да могат да правят информиран избор и да бъдат избегнати вътрешните намеси.
Конкуренцията също така може да бъде създадена чрез стандартизация. В областта на здравните грижи, използването на по-систематични сравнения между болниците или между частния и държавния сектор ще помогне за контрола над разходите. Понякога разходите за лечение на дадена болест варират от порядъка на 2.5 пъти, като това няма нищо общо с избора на пациента.

Оценка
Всяко действие на държавата трябва да е предмет на двойна независима оценка. Първата трябва да е преди то да се предприеме: Дали публичната намеса изобщо е необходима. Какви са разходите и ползите? Втората оценка трябва да е последваща: Сработи ли това? Каква бе ефективността на разходите? На този етап, би било необходимо да се изисква препоръките на одита (например тези на Одитния съд) или да се изпълняват според строг график, или да бъдат отхвърлени с убедително оправдание.

Отчетност
Законът (във Франция) от 2001 г. (LOLF), приет въз основа на ляво-десен консенсус, е малка революция в страна, свикнала с логиката на бюджетните процеси. Възприемайки логиката на ефективността, законът има за цел да се превърне мениджърите от публичния сектор в истински собственици, котж задължението им да дават резултати върви ръка за ръка със свободата да управляват. Прилагането на този принцип на практика със сигурност е трудно. На първо място, целите трябва да бъдат ясни и лесно проверими. След това, трябва да се въведе „отчетност“. Затова целите не могат да бъдат колективни (както провалът на контрол на разходите за здравеопазване показва), а трябва да бъдат предмет на награди или санкции. На последно място, трябва да се притесняват от вредните ефекти на „многото задачи“. Стимулите, свързани с лесно измерена цел (например, разходите за един студент за университета, които лесно могат да бъдат намалени чрез преподаване на голям брой студенти в големи лекционни зали) могат да доведат до игнориране на също толкова важни цели, които не са измерени (като например качеството на преподаване или научните изследвания). С други думи, да се изградят добри стимули, човек трябва да оцени действията изчерпателно. Ясно е, че предоставянето на по-голяма отговорност на регулираните предприятия трябва да върви ръка за ръка с по-строгия контрол за сигурността и качеството. Необходимостта от такъв контрол е видна от опита на британските телекомуникации през 1984 г. и, в по-ново време, на британските железници.
На последно място, следва да е възможно да има държава, която служи на французите по-добре при по-ниски разходи, която позволява създаване на повече работни места, и повишаване на производителността на икономиката ни. Но опитът на други страни показва, че трайна реформа може да бъде постигната само въз основа на политически и обществен консенсус.

Жан Тирол е Носител на Нобелова премия за икономика за 2014 г. Статията е публикувана в L’Expansion. Илюстрацията е от картините „Ефектите на добрата и лошата държава“ на художника от Сиена Амброзио Лоренцети.