Човекът-държава на име Борисов
Стенограмата на премиерския разговор с еколозите по повод протестите им на „Орлов мост“ потвърждава нещо, което е известно отдавна: единствената фигура, която може да разреши един проблем в държавата, е премиерът и ако ние знаем това, то е само защото той ежедневно и от години настоява да не го забравяме. Постига го по най-различни начини, но най-публичният е този: да говори за държавна инфраструктура и държавни решения или като за негово лично притежание, или като за негово персонално начинание.
„Деси“ и другите
Непосветен в българските специфики наблюдател само би се объркал от тази стенограма. Преди всичко заради това, че не е ясно защо премиерът изобщо присъства на срещата. Темата на разговора все пак е закон, приет окончателно на второ четене. Ако изобщо има политик, чиято намеса да е уместна, това би следвало да е президентът, който все още може да наложи вето. Биха могли да реагират и депутатите, които са гласували неодобрявания закон – например тези, които са членове на парламентарната комисия по земеделие и гори.
Вместо това обаче срещата се провежда с премиера, който се ангажира да поправи вече приет от друга институция закон. Диктува решенията си не на друг, а на председателката на парламентарната комисия по земеделие и гори, наричана по секретарски „Деси“. В края на срещата си спомня, че внася поправки в току-що гласуван закон, но намира изход от положението, като заявява, че макар и гласуван, законът няма да бъде публикуван с Държавен вестник и няма да влезе в сила. Междувременно единствената институция, реално разполагаща с властта да спре влизането в сила на един закон, е президентът, но той по-убедително и от „Деси“ отсъства от срещата. По-убедително, защото го няма дори физически.
Държавата – това е той!
Псевдонимите на ББ
Тази ситуация изисква обяснение не от премиера, а от институциите, които той така публично замества със себе си. Да не би да е отменено разделението на властите? Ако да, то не е ясно защо за това са известени само депутатите, министрите и президентът, но не и всички останали граждани. За всички останали граждани са направени само признанията пост-фактум – че премиерът лично сваля и качва ДДС, лично позволява и забранява шистовия газ, АКТА, генномодифицираните храни и всичко останало, което според стенограмите е дело на цели творчески колективи, работещи на друг адрес.
Впрочем, притежанието на Орлов мост може да се окаже по-опасно от притежанието на всичко останало, защото е свързано с апел да не се протестира точно там. Премиерът призова протестите да се правят пред парламента или правителството, но да не се блокира централното кръстовище на София. Вероятно е забравил, че точно пред сградите на държавната власт вече е забранено да се протестира. Така реши още през 2010 година един от непризнатите псевдоними на министър-председателя – парламентът.
Татяна Ваксберг, Дойче веле