Човек не се събужда европеец
Надявам се да обогатим Стария континент с труд и талант
Моите надежди и очаквания са, че с присъединяването си към ЕС българската наука ще стане част от европейската – като финансови и технологически възможности. Условията за научна работа в България в това отношение са доста по-трудни от тези в развитите европейски държави. У нас само 0,4% от брутния вътрешен продукт се отделя за наука, докато в ЕС се дават средно около 3%. Надеждата ми е в България в най-скоро време да се стигне поне до 1 процент за подобни разходи, за да може наистина науката ни да получи европейски измерения. Надявам се и част от нашите млади и талантливи научни кадри, които сега работят в Западна Европа, да започнат да се връщат. Да отиват, да специализират, да трупат знания и опит и да се връщат в страната, след това да заминават следващите и т. н. – така както е било преди 1944 г. Искам България да се впише в европейската научна общност. Което означава да се признават не само нашите дипломи за висше образование, но и научните звания и степени, равнището на нашите научни издания и публикациите в тях. За да
придобием европейско самочувствие
независимо, разбира се, от разликите в заплащането, които ще се запазят още дълго. Това пък е най-голямото ми опасение – че емиграцията на млади хора ще стане още по голяма. И с труда и таланта си ще правят още по-богати и без това богатите европейски нации.
А иначе голямата надежда на България е да постигне европейския стандарт на живот. Това е голямото очакване. Хората са наясно, че на първо време ще бъдем бедняците на ЕС. Но постепенно дистанцията в доходите и възможностите ще се скъси. Това, разбира се, няма да стане от днес за утре. Така че ще има още един преход, дано да бъде по-кратък, през който България трябва да се приспособи към изискванията на Европейския съюз. И тогава българите ще имат не само национално самочувствие, но и самочувствие като жители на обединена Европа. Но за да стане това, те трябва да го усетят именно като начин на живот.
Трябва доста да се променим като отношение към времето, към труда, към чисто човешките форми на култура на взаимоотношенията – както на битово равнище, така и в политическия живот. И най-важното – всеки да изпълнява добросъвестно това, което работи. Българинът продължава да живее със самочувствието, че
все за нещо друго е роден
Сега много се спекулира с тезата, че България ще се „размие“ в Европа, че ще изгуби своята културна идентичност, че като нация сме нещо по-особено в духовен план, че Европа ни е чужда и т. н. Тези опасения са пресилени. Българите няма да имат психологически и културно-исторически проблеми в обединена Европа. Цивилизационно и религиозно сме си част от европейската цивилизация. А и Европа далеч не е единна като психология и манталитет. В този смисъл един италианец или португалец има много повече общи черти с един българин, отколкото, да речем, с един холандец или швед. Така че единственият ни проблем е да съхраним това, което е наистина специфично българско. Икономиката, законодателството, различните стандарти на ЕС ще стават все по-унифицирани, но културата на отделните народи трябва да остане национална – история, литература, етнография, фолклор. Впрочем това са и изричните изисквания на Брюксел – всеки народ да допринася със своите традиции за общата европейска цивилизация. Не може отделните европейски народи да си сменят своята вековна история. Тя не може да се пренапише. А и не е нужно. В Европа е имало много войни и вражди. Те трябва да се знаят. Не като повод за омраза и реванш, а за да не се повтарят.