Чужденците не откраднаха, а създадоха работни места на Острова

The Times „Има много свободни места за квалифицирани работници и никакви за хора без специализирани умения.“ Филип Даути преглежда интернет обявите за работа и се оплаква от липсата на подходящи оферти в града му. Раздразнението му от предлагания избор е разбираемо. „Хипнотерапия, не съм подходящ за това. Продажба на рекламно време и пространство – също не става. Мениджър управление на проекти – не. Какви възможности има за хора като мен?“ Този въпрос всъщност изненадващо ясно формулира есенцията на националния дебат за имиграцията. Филип е от Уисбек, някога процъфтяващ пазарен център на Кембриджшир. Въпреки оплакванията му едно нещо е болезнено явно в областта – има много работни места за неквалифицирани кандидати. Доказват го приблизително 9000 жители на Централна и Източна Европа, пристигнали и трудещи се в страната след разширяването на Европейския съюз през 2004 г. Защо тогава Филип е безработен? Най-разпространената теория е, че чужденците са откраднали всички работни позиции. Доста хора в града я споделят, а и трудно можем да виним тукашните безработни за убеждението им, че трудовата магистрала от Вроцлав до Уисбек е прегазила възможностите за местните хора. Съществува обаче и друг прочит – има работа за неквалифицираните, просто британците не могат или не искат да я вършат срещу ниво на заплащане, което прави назначаването им рентабилно за работодателя. Според тази теория, ако извадите имигрантите, британската безработица няма да се промени. Икономистите клонят повече към нея. Понякога обаче любопитните доказателства са по-убедителни от хиляди проучвания. Ето защо Би Би Си 1 възложи на Leopard Films провеждането на един такъв експеримент. При него десетина безработни от Уисбек за два дни бяха поставени на работни места, които по принцип се заемат от имигранти – опаковане на картофи, обслужване в индийски ресторант, освежаване на имоти. Подходът няма научна стойност, но пък хвърля светлина върху нещата. Възможности за по-високите нива Резултатите са смесени, но като цяло става ясно защо работодателите предпочитат чуждестранната работна ръка за много от най-рутинните свободни места. Филип също се включи в експеримента и в продължение на два дни трябваше да бере аспержи. За разлика от някои други участници в проекта той все пак се яви на работа и даде най-доброто от себе си. Дори той обаче трябваше да признае, че чужденците са добри работници. „Ако имах ферма, веднага бих ги наел“, признава той. Най-важното заключение от опита е, че не всички имигранти са изместили някой британец. Значителна част от икономическата активност по тези земи нямаше да е рентабилна в тяхно отсъствие. Както обаче обясняват и самите работодатели в програмата, ако чужденците напуснат Уисбек, местата им няма да останат за местните безработни, а в голяма степен просто ще изчезнат. Можем обаче да отидем още по-далеч с твърдението, че имигрантите не просто не са откраднали неквалифицираните работни позиции, но дори създадоха възможности на по-високите етажи. Да вземем за пример завода за пакетиране на картофи в Грийнвейл, близо до Уисбек. Подобно на редица големи работодатели в днешно време, повечето му обикновени служители са чужденци, които вършат изтощителната рутинна работа – смени по 12 часа с две почивки от по 15 минути и половинчасов обяд. Компанията нямаше да е толкова голяма и печеливша без запаса от трудолюбиви и мотивирани служители, които да вършат тази работа. Присъствието на имигрантите всъщност отваря повече позиции на по-високите нива – мениджмънт, човешки ресурси, секретарски и други функции. С две думи, пришълците в Грийнвейл създадоха работни места за британците от средната класа. Това вероятно е един от най-значимите ефекти на имиграцията. В тази връзка британската статистическа служба публикува някои интересни данни миналата година. Общо 16% от родените в страната заемат длъжности в категориите мениджър и високопоставен служител. Почти същият дял са заетите в традиционния нискоквалифициран слой на трудовия пазар. Едва 18% от британците са на двете най-ниски стъпала, т. нар. базови професионални позиции, като например оператори на машини, заети в обработвателна и заводска дейност. Улесниха живота на средната класа Всяка страна от мениджъри обаче се нуждае от хора, които да бъдат управлявани. Имигрантите от Централна и Източна Европа всъщност попълниха бройките в британската работническа класа. Болшинството от тези внесени кадри са във въпросните две най-нисши сфери. Много малка част са в категориите мениджъри и специалисти. Нищо чудно, че Филип попада на много предложения за хипнотерапевти и проджект мениджъри. Така стигаме до важен въпрос, на който експериментът в Уисбек не дава отговор. Дори имигрантите да не са първопричината за проблемите му, как да помогнем на Филип? Как да събудим хората, почти изцяло лишени от всякаква мотивация да престанат да живеят от социални помощи. Стимулът да се погрижим за тези работници (независимо дали се нуждаят от поощрение, санкции или субсидии, за да се вдигнат от дивана) бе подронен от лекотата, с която те могат да бъдат заменени от новопристигащите. Имиграцията позволява на работодателите да не се потят с опити да помогнат на британските работници с най-малко умения и способност да се конкурират. Освен това преди рецесията именно тя даде възможност на държавниците да се перчат с растяща заетост и успешен трудов пазар. Накратко, имигрантите улесниха живота на работодателите и на хората от средната класа. Това може и да е нещо хубаво, но не се изненадвайте, ако на някой обикновен работник не му се струва така.
 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *