Чуждите компании си развяват байрака
Ако държавата не им сложи юздите, те ще ни бъркат в джоба
Илиян Савков
Петкан Илиев
Скандалът с опасните магазини на „Билла“ отново постави на дневен ред въпроса за поведението на чуждите частни компании у нас. Продължават протестите срещу надписаните сметки на енергийните фирми Е.ON и EVN. Преди това бяха разкритията за „Софийска вода“, когато се оказа, че столичани плащат и банкетите на английските концесионери.
Проблемите са различни, но за всички случаи важи поговорката: „Не е луд този, който яде баницата, а този, който му дава“. Просто поведението на чуждите компании е според протекциите, които получават у нас. Често те дават основание на чужденците
да се чувстват дори над закона
Затова едва ли трябва да търсим вината само в големите чужди фирми. Всяка една от тях инвестира в България с една-единствена идея – да печели. Никой не идва с благотворителна цел.
Едва ли „Билла“ може да бъде оправдавана за неподдържаните сгради, но пък освен тавана на хипермаркета в „Сухата река“ падна покривът и на софийското летище, правен от австрийската строителна компания „Щрабаг“. Тя не спази нито един срок и не беше наказана с нищо за рухналия строеж.
За повечето българи най-голяма тревога будят приватизираните от чужденците енергийни, топлофикационни и водни дружества монополисти. Защото те си разиграват коня, както си искат. Като безочливо ни бъркат в джоба. Проблемът не е, че у нас няма закони. Просто те не се спазват или се заобикалят по един безпардонен начин. Това е по-сериозният и тежък проблем. Подобни фирми монополисти могат да бъдат озаптявани по единствен начин. С намесата на държавата. По-точно на комисиите за защита на конкуренцията и за енергийно и водно регулиране. Само те могат да предпазят потребителя от ценови, административен и прочее тероризъм. Проблемите ще се задълбочат в бъдеще, защото собствениците на Енергото се канят да купят ВиК дружествата и топлофикациите в същите региони.
Ще стане още по-опасно
защото освен трансферно ценообразуване, монополистът ще може, притежавайки трите монополни комунални услуги, да прехвърля оборота от едната в другата фирма. И никой нищо не може да му каже. С оправдание за завишени разходи печалбата ще се прехвърля от едно място на друго и в крайна сметка ще се изнесе в чужбина. Проблемът не само ще се задълбочи, но ще стане още по-жесток.
В случая с „Билла“ би трябвало да се търси отговорност не само от самата компания, но и от изпълнителя, и от строителния надзор. Това може да го реши само експертиза. Докато при Е.ON търсенето на отговорност за режима на тока или ударите от по 380 волта си е направо мисия невъзможна. При приватизационните договори много пъти клаузите са така формулирани, че развързват ръцете на новия собственик. Той използва всички вратички в договора, които му позволяват да прави каквото си иска с потребителя, с клиентите, дори и с държавата. Още по-фрапиращ е случаят със „Софийска вода“, където консултантските договори по сделката са за милиони левове. Кой е посъветвал англичаните да впишат скандалната клауза с инвестициите, според която такива се водят и харчовете за банкети. По всяка вероятност в други приватизационни договори
има доста вратички
които разрешават на новите собственици да си разиграват коня. Според мен законодателството ни не е чак толкова лошо, но спазването и прилагането му често измива ръцете на монополистите.
Много ме тревожи идеята сметките за парно, ток и вода да бъдат на едно място, т. е. една сметка ще идва за всичко. Това още повече развързва ръцете на монополистите и съвсем не може да им се хване краят на кражбите. Единственият шанс е Комисията за защита на конкуренцията да ограничи този монополист и да постави условие, което не допуска ощетяването на купувача. Иначе е наивно да се надяваме, че една дата като 1 януари 2007-а ще ни реши тези проблеми. Няма друг лек срещу монопола освен санкциите на административните органи. Икономическата принуда също не може да изиграе никаква роля, защото той ще прехвърля разходите за платените глоби върху потребителя. Просто ще вдига непрекъснато цените с размера на всяко наказание. Затова топката остава в държавата, която единствена може да сложи юздите на частниците монополисти. Ако наистина желае да го направи.